TWISTED SISTER - биография

Twisted Sister – група, която не се нуждае от допълнително представяне. Само при изричането на това име, в съзнанието на всеки един фен излизат образите на култовите рок легенди, които покориха, покоряват и ще продължават да покоряват милиони сърца по целия свят. Никога не съм крил, че това ми е най-любимата група и за мен те значат абсолютно всичко свято в музиката. Да успееш да впечатлиш милиони със скандален и бунтарски имидж и то във времена със строго наложена цензора в медийното пространство е нещо, което са постигнали само и единствено Twisted Sister. Със своите пет студийни албума и над 10 милиона продажби по цял свят, тази група си е изградила името на безспорни идоли в рок музиката. Разбира се, ще се намерят и такива, които ще почнат да ръсят глупости от сорта на "Twisted никога не са успяли да постигнат това, никога не са направили онова и т.н." или пък "Винаги са били в сянката на някои други групи, като например Iron Maiden или пък Judas Priest". Но едно нещо, ще кажа и това е, че няма, повтарям няма по-голяма концертна атракция от Twisted Sister. В това се убедих лично, заедно с още над 8,000 болни Sick Mutha Fuck-ери на 25-ти август, тази година в Каварна. С риск да се повторя, ще заявя, че албумите на тази група са нещо, като реликви за истинските фенове на рока. Освен това, цял свят знае групата с вечните химни "We’re Not Gonna Take It" и "I Wanna Rock", които ще живеят винаги в сърцата на всички фенове на истинската музика. Също така за разлика от почти всички групи (включително и гореспоменатите две), Twisted Sister никога не предадоха своите верни фенове, оставайки истински и велики до край. Ето това е нещото, което най-много харесвам в групата, която промени живота ми завинаги...Twisted Sister винаги са били истински! Това са Twisted Sister...


Началото (1973-1975):

Много хора вероятно ще кажат, че Twisted Sister не са глем. Да, това е така - те определено не са глем, но са част от тази американска инвазия и заедно с групи, като Quiet Riot, W.A.S.P. и Mötley Crüe, Twisted Sister завземат американския пазар през 80-те години. Началото на групата е поставено на 14-ти февруари, 1973 година от младия китарист John French (роден под името John Segall) в Ню Йорк, САЩ, когато се присъединил към група, на име Silverstar. Любопитен факт е, че тогава French използвал култовия прякор Johnny Heartbreaker. Преди това той свирел в някои други местни групи, една от които била Wicked Lester, които няколко години по-късно ще се превърнат в мулти-платинените Kiss. Скоро по внушение на певеца на Silverstar, Michael Valentine, групата сменила името си на Twisted Sister. Малко след това обаче, Valentine и другия китарист в групата Billy Diamond напускат, оставяйки French да търси заместници.

Така през 1975 година, Eddie Ojeda (използващ прякора "Fingers"), който бил приятел на French от гимназията се присъединил към групата, като основен вокалист и втори китарист. Преди това Ojeda е свирил в една нюйоркска банда, на име SPV. Барабанистът на групата Mel "Starr" Anderson, обаче напуснал и бил заместен от Keith Angel Angelino, който по-късно бил заместен от Kevin John Grace. Съставът бил допълнен от басиста Kenny Neill (Kenneth Harrisson-Neill). За кратък период през 1975 година, групата имала друг вокалист на име Frank Rick Prince Karuba, но той напуснал много скоро. Така групата вече започнала сериозни репетиции, осъвършенствайки музикалните си способности. Групата поела по пътя на тогававашната глем рок вълна, черпейки вдъхновение от групи, като David Bowie, Mott The Hoople, Humble Pie и New York Dolls, които тогава били на върха. Освен това групата използвала и прословутия глем рок имидж от 70-те, който бил типичен за всички банди от този жанр. Twisted Sister имали и няколко клубни изпълнения, които не се радвали на много успех, до заветната 1976 година.

Клубните години (1976-1982):

През 1976 година Dee Snider (роден под името David Daniel Snider) се присъединил към групата, като основен певец и текстописец. Барабанистът Grace напуснал групата и на негово място дошъл Tony Petri (който през 1981 година бил за кратко време в пънк метъл легендите The Plasmatics). Така след тези промени в състава групата, продължила да свири, поемайки обаче към едно по-твърдо звучене. Бандата започнала да свири по тежък рок, по влияние на великите AC/DC, Led Zeppelin, Black Sabbath и Alice Cooper. Въпреки всичко групата не загърбила култовия си глем рок имидж. По това време, бандата записала някои легендарни песни, които щели да им донесът много успехи. Глемът обаче, вече не бил на мода през тези дни, но феноменалните певчески способности на фронтмена Dee Snider, подпомогнали на групата да пожъне месетен успех. Групата счупила рекорди за посещаемост в големи зали в района на трите щата (Ню Йорк, Ню Джърси и Кънектикът). Концертите били феноменални, като групата успяла да си изгради сериозна фен база, сред местните почитателите на твърдата музика. Нарасващия брой фенове, взели името "S.M.F.F.O.T.S." (или иначе казано, Sick Mother Fucking Friends Of Twisted Sister). По-късно феновете съкратили името на "S.M.F." или "Sick Mother Fuckers". През 1978 година Neill, напуснал групата, както казва Snider в едно интервю, "за да се отдаде на християнството". На негово място дошъл един близък приятел на групата, а именно Mark "The Animal" Mendoza (бивш басист на The Dictators и бъдещ на Blackfoot). Така Twisted вече били много близко до големия успех. За съжаление обаче, групата така и не успявала да подпише договор с някой лейбъл. Никоя музикална компания не проявила интерес към Twisted Sister, но това скоро щяло да се промени. Така се стигнало до 1979 година, когато групата издала култовия седем-инчов сингъл "I'll Never Grow Up Now" / "Under the Blade". Тази плоча, меко-казано се превърнала в реликва за всички фенове на групата, тъй като това се води за тяхното първо издание. Освен това, сингълът бил продуциран от легендата Eddie Kramer (известен с работата си в групи, като Kiss, Led Zeppelin, Jimi Hendrix, The Beatles, The Rolling Stones, David Bowie, Santana, Anthrax и други). Концертите продължили да валят, като из ведро, а популярността на групата стремително се покачвала. През 1980-та година, бандата издала още един култов седем-инчов сингъл, а именно "Bad Boys (Of Rock & Roll)" / "Lady's Boy". Тази плоча била продуцирана отново от Eddie Kramer, което явно предизвикало огромен интерес към Twisted Sister.

В този период се случили няколко промени на барабанния пост в групата - през 1980-та, Tony Petri напуснал за да се присъедини към пънкарите The Plasmatics. На негово място дошъл Ritchie Teeter, който по подобие на Mendoza, също свирел в The Dictators. По ирония на съдбата Teeter бил заместен в The Dictators от бившия ударник на Twisted, Mel Anderson. След кратко пребиваване в бандата, през април, 1981-ва Teeter напуснал, като на негово място дошъл "Fast" Joey Brighton. Така бандата продължила със сериозните репетиции и концерти, което продължило да им увеличава популярността. В началото на 1982 година обаче, се стигнало до поредната смяна на барабаниста. Joey Brighton напуснал, като на негово място дошъл A.J. Pero, който преди това свирел в хеви метълите Cities. Така класическия състав на бандата бил факт - Dee Snider (вокали), Jay Jay French (китара), Eddie "Fingers" Ojeda (китара), Mark "The Animal" Mendoza (бас) и A.J. Pero (барабани). В този състав групата постигнала най-много успехи - издава четири албума и прави безброй концерти пред хилядни публики по целия свят. Разбира се, дошло време и за търсене на лейбъл. Според двама репортери от сп. Sound и сп. Kerrang!, Twisted Sister напуснали Ню Йорк за да си намерят лейбъл във Великобритания. Така през април, 1982-а бандата подписала договор с малкия британски лейбъл Secret Records, който се занимавал предимно с издаването на пънк групи. Всичко голямо тепърва предстояло...

Превръщането в звезди (1982-1983):

Вече с подписан договор зад гърба си, групата си поставила много по-високи от досегашните цели. Така се стигнало до юни, 1982 година, когато бандата издала първото си EP, "Ruff Cuts", чрез Secret Records. Няма да соменавам легендарния статут на това издание. 12-инчовата плоча включвала 4 от най-легендарните песни на групата - песента, с която откриват всеки свой концерт "What You Don't Know (Sure Can Hurt You)", великата "Shoot 'Em Down", зверската "Under The Blade" и легендарната "Leader Of The Pack". Впечатленията на феновете и медиите били повече от отлични, което направило очакванията към предстоящия първи албум още по-високи. Така през септември, 82-а на пазара се появява дебютния албум на групата, озаглавен "Under The Blade". Продуцент на плочата е легендарния Pete Way от UFO. Въпреки не особено високото качество на записа, албумът изненадващо влязъл в класацията на Billboard (# 125) и се превърнал в абсолютен удар в британския ъндърграунд. Това осигурило на групата множество предложения за концерти, като малко след издаването на албума, бандата подгрявала на Motörhead. Реакцията на феновете и журналистите била страхотна. Албумът бил възприет, като истински шедьовър и Twisted Sister постепенно се превърнали в една от най-атрактивните банди в жанра. Записът имал едно тежко и сурово хеви метъл звучене, а песента "Tear It Loose" представлявала много бърза спийд метъл резачка, която включвала умопомрачаващото китарно соло на "Fast" Eddie Clark от Motörhead. По това време Twisted Sister имали по пет шоута на седмица, което им изградило авторитета на една от най-великите концертни банди на всички времена. Още един сингъл бил планиран да бъде издаден. Това било бъдещия мега-хит "We're Not Gonna Take It", но точно тогава Secret Records фалирал, малко преди Snider да бъде готов с текстовете. Така тази емблематична песен трябвало да почака още малко...

Някъде през този период Twisted Sister обновили женствения си имидж, но вече с по-гротесково излъчване, което ги различавало и ги правило по-изящни от другите глем метъл банди по това време. Групата се считала за малко по-особена, тъй като техния имидж и музика (макар че все още малко се доближавали до поп и глем метъла), били много по-близко до твърдите хеви метъл банди с кожи и вериги по себе си. След появяване по телевизионното предаване The Tube, групата успяла да привлече интереса на гиганта Atlantic Records. Така се стигнало до договор, който се оказал преломен момент в историята на бандата. По ирония на съдбата, Atlantic бил един от лейбълите, които отказали да подпишат с Twisted Sister, през техните клубни години. Така след много концерти и часове в студиото, през 1983 година бандата издала втория си студиен албум, наречен "You Can't Stop Rock'n'Roll". Това била първата плоча за Atlantic, която и до ден днешен се смята за една от най-стойностните хеви метъл творби на всички времена. Албумът бил продуциран от Stuart Epps и включвал титаничния сингъл "I Am (I'm Me)" / "Sin After Sin" (Live), който застанал на 19-то място в считания до този момент за непревземаем британски чарт. Другите два сингъла от албума, "The Kids Are Back" / "Shoot 'Em Down" (Live) и "You Can't Stop Rock'n'Roll" / "Let The Good Times Roll/Feel So Fine" (Live), също се радвали на сериозен интерес, от страна на феновете. От чисто продуцентска гледна точка, албумът звучал доста по-добре от предшественика си и притежавал доста тежки елементи. Предложенията за концерти продължавали да се сипят, групата не слизала от сцената, а албумът ставал все по-успешен и по-успешен. Поради тази причина, Atlantic решили да засилят промоутирането на групата. Това било и причината за появата на първия видеоклип в историята на бандата - едноименната перла "You Can't Stop Rock'n'Roll". Това била първата част от предстоящата поредица комични клипове, които ще популяризират Twisted Sister по цял свят. Популярността на бандата продължавала да се покачва, а групата продължавала с безбройните си диви шоута. Но най-великия период за групата тепърва предстоял...

Зенитът (1984-1986):

Интернационалната слава за Twisted Sister дошла с появата на третия студиен албум на групата, озаглавен "Stay Hungry". Плочата ударила музикалния пазар с гръм и трясък на 10-ти май, 1984 година. Не мисля, че е необходимо да коментирам какъв успех успява да пожъне този запис, тъй като едва ли има фен на твърдата музика, който да не го е чувал. Плочата звучала малко по-комерсиално от предишните две, но въпреки всичко още имало някои доста тежки композиции, като например култовата "Burn In Hell". Продуцент на албума бил Tom Werman (работил с глем икони като Mötley Crüe, W.A.S.P., Stryper и Posion). Изданието включвало незабравимите мега-хитове "We're Not Gonna Take It" и "I Wanna Rock", легендарната балада "The Price", смазващата едноименна песен, култовата "S.M.F." и други. Със сигурност, това е най-добрия и успешен албум в историята на бандата, като неговата популярност по цял свят е неизменна. Плочата продала 2 милиона бройки до лятото на 1985 година и още 3 милиона в следващите години. И до днес този албум се смята не само, като най-великия в историята на групата, но и като един от най-великите в хеви метъл жанра на всички времена! Турнето в подкрепа на новия албум било изключително успешно, като младоците от Metallica били съпорт банда. Турнето включвало и незабравимо шоу в легендарния Hammersmith Odeon в Лондон. Този концерт, 10 години по-късно ще бъде издаден, като "Live At Hammersmith". И до ден днешен това си остава, като един от най-легендарните концерти в историята на бандата. Албумът включвал 5 адски успешни седем-инчови сингли: "We're Not Gonna Take It" / "The Kids Are Back" (Live), "We're Not Gonna Take It" / "You Can't Stop Rock'n'Roll", "I Wanna Rock" / "Burn In Hell" (Live), "I Wanna Rock" / "The Kids Are Back" и "The Price" / "S.M.F." Клиповете на безспорните хитове "We're Not Gonna Take It" (# 21 в американските класации) и "I Wanna Rock" не слизали от екрана на MTV. Пронизващата брутална комедия, която присъствала в концепцията на бандата доказала, че имало една промяна в жанра, което придавало на Twisted Sister една отличителна привлекателност. През същата тази 84-та година, групата издава култовия винил "A Fucking Nightmare". В чудноватия комедиен филм "Pee Wee's Big Adventure", бандата се появява за един много интересен клип на песента "Burn In Hell", която звучала докато главния герой Pee Wee Herman препускал през Warner Bros. Освен комични по природа, клиповете на Twisted Sister изобразявали насилие над родители и учители, което както може би предполагате, поставило бандата под тежките критики на консервативните организации. Групата е сериозно атакувана от PMRC (Parents Music Resource Center), през 1985 година. Песните "Under The Blade" и "We're Not Gonna Take It" били споменати във връзка с разглеждането на тази тема, което провело Сената. Dee Snider бил един от малкото музиканти, които свидетелствали срещу разглеждането на Сената, на 19-ти септември, 1985 година. Така групата била много сериозно критикувана, че пропагандирали насилие в своите текстове. Песента "We're Not Gonna Take It" била поставена на 7-мо място в класацията на 15-те най-предизвикаващи отвращение от страна на родители, поп и рок песни. Тези неща обаче, не попречили на групата да продължи да рита задници на сцената, а също така четвъртия студиен албум бил готов!

През 1985 година, Twisted Sister били пред много сериозен кръстопът. Групата трябвало да реши по кой път да поеме - към по-комерсиалното и попаджийско звучене или да се завърне към техните твърди хеви метъл корени. Те се опитали да направят комбинация и от двете, което предизвикало много смесени чувства сред верните фенове на групата. Така на 9-ти ноември, 1985 година на пазара се появил четвъртия албум на групата, наречен "Come Out And Play". Едни смятали, че албумът е фантастичен, а други били на мнение, че това издание отстъпвало на предишните творби на бандата, притежавайки не особено добри новаторски решения. Но едва ли има фен на групата, който да не е куфял под звуците на вечните "Come Out And Play", "The Fire Still Burns", "I Believe In Rock'n'Roll", "Lookin' Out For #1" и други. Това е може би най-зрелия и най-професионално изпълнен албум на Twisted Sister. Култовия му статут е неоспорим и вечните хитове, които притежава винаги ще живеят в сърцата на всички фенове на групата. За мен това е един от най-добрите албуми, не само в историята на групата, но и в историята на хеви метъла. Въпреки известната доза критики, които претърпява, "Come Out And Play" пожънал не малък успех. Албумът продал повече от 500,000 бройки, което го превърнало в златен. От чисто музикална гледна точка, изданието не било чак толкова далеч от великия "Stay Hungry" (1984). Просто продуцентът Dieter Dierks (Scorpions), създал едно малко по-комерсиално звучене, което обаче именно придавало това специфично усещане, което превърнало "Come Out And Play" в легендарен запис. Вокалите звучали повече, като в първите два албума, а китарите били още по-осъвършенствани. В албумa присъстала и all-star песента "Be Chrool To Your Scuel", в която гост музиканти били легендите Alice Cooper, Brian Setzer и Billy Joel. Албумът родил и два легендарни видеоклипа - "Leader Of The Pack" и "Be Chrool to Your School", последния от които бил свален от екрана на MTV, тъй като "бил отвратителен". Повечето музикални журналисти смятали, че дори клипът да не е бил забранен, едва ли групата щяла да стане по-популярна и по-атрактивна, от колкото вече са били. Албумът дал на музикалния пазар 6 легендарни седем-инчови сингли - "Leader Of The Pack" / "I Wanna Rock", "Leader Of The Pack" / "I Wanna Rock" (Video Introduction), "King Of The Fools" (Edit) / "Come Out and Play", "Be Chrool To Your Scuel" / "Stay Hungry", "You Want What We Got" / "Shoot 'Em Down" и "You Want What We Got" / "Stay Hungry". Групата продължила с множеството концертни изяви и следващата 1986 година била година, в която групата не слязла от сцената. Въпреки всичко, турнето в подкрепа на новия албум претърпяло почти пълно фиаско, тъй като било изпъстрено от ниски посещаемости и много отменени шоута. По това време Atlantic пуснали на музикалния пазар преизданието на дебютния албум на групата - "Under The Blade" (1982). Преизданието включвало една бонус песен - култовата "I'll Never Grow Up Now". Но въпреки това апетитно издание, Twisted Sister не успяли да възстановят предишната си популярност. Също така, "Come Out And Play" било едно от първите CD издания, които се изчерпали от наличност. Нещата не вървяли никак добре, което година по-късно щяло да има и своите отражения. Въпреки всичко, през следващата 1987 година, групата щяла да издаде петия си студиен албум - култовия "Love Is For Suckers".

Падежът и раздялата (1986-1987):

През 1986 година, нещата около бандата започват да вървят стремително надолу. Турнето в подкрепа на "Come Out And Play" (1985) се оказва провал, тъй като посещаемостта намалява и много от датите са отменени. Това безсъмнено започнало да влияе върху популярността на групата. Twisted Sister били суперзвезди и ще си останат такива завинаги. Но няколко фактора през тези години повлияли много отрицателно върху групата. Неуспешното турне, отрицателния отклик на част от феновете спрямо "Come Out And Play", безспорно дигнатата до небето летва след фантастичния "Stay Hungry" - всички тези неща се отразили лошо на бандата. Като капак на всичко малко след турнето през 1986 година, A.J. Pero напуска, за да се присъедини отново към старите си приятели от Cities. На негово място дошъл Joey "Seven" Franco (-екс Good Rats). Прякорът си "Seven", Franco спечелва, тъй като е седмия барабанист на Twisted Sister. Безспорно това е един от най-големите удари за бандата и основна причина за много трудните времена, в които групата навлязла. През 1987 година, Dee Snider започнал работа върху солов проект. Слуховете говорят, че този проект щял да включва бъдещия китарист на Iron Maiden, Janick Gers, но нещата не се получили. После Snider записал албум, заедно с Joey Franco, който програмирал на дръм машина и още няколко сесиини музиканти - Reb Beach (Winger, Dokken, Whitesnake) на китарата, Kip Winger (точно преди да сформира Winger) и Steve Whiteman от Kix. Записът бил доста добър, но въпреки това, Atlantic отказали да го издадат, докато не излезе като нов албум на Twisted Sister. Така, на 13-ти август, 1987 година "Love Is For Suckers" се появил на музикалния пазар. Това е петия студиен албум на групата, който въпреки множеството критики, които претърпява, представлява една изключително стойностна творба. Също така, останалите членове на бандата не свирела на сесиите, а просто били споменати на обложката, тъй като свирели новите песни в предстоящите концерти. Въпреки тези неща, "Love Is For Suckers" е албум на Twisted Sister и то изключително добър. Продуцента на записа Beau Hill (Alice Cooper, Kix, Winger, Warrant, Fiona, Europe, Ratt) дал на албума едно доста шлайфовано поп-метъл звучене. Също така групата премахнала уникалния си имидж, който използвали до този момент - вече нямало гримове, топирани коси и шарени дрехи. Twisted Sister вече приличали на една обикновена американска хеви метъл група. Турнето в подкрепа на албума било доста скромно и въпреки всичко, отново не били разпродадени всички концерти. От комерсиална гледна точка, албумът бил пълен провал и много от феновете на бандата били силно разочаровани от попаджийското му звучене. Албумът изкарал само един сингъл - "Hot Love" / "Tonight". Интересен факт е, че сингъл версийте на песните били по-дълги от тези в албума. Вепреки критиките, смятам че "Love Is For Suckers" е един изключително добър и зрял албум, който дава на света няколко смазващи хита, като "Wake Up (The Sleeping Giant)", "Love Is For Suckers", "Tonight", "Hot Love", "I'm So Hot For You" и други. На 10-ти октомври, 1987 година турнето, в подкрепа на новия албум приключва с концерт в Минеаполис, Минесота. За съжаление обаче, два дни по-късно, на 12-ти октомври, 1987 година, почти два месеца след излизането на "Love Is For Suckers", Dee Snider обявил, че напуска групата, след което Atlantic Records прекратили договора с бандата. Логично след тези два адски тежки удара, Twisted Sister се разпаднали. Групата дори и не се опитала да търси заместник на Snider. Как биха могли??? Публично изявление за раздялата на групата е направено в началото на 1988 година.

Годините на соловите изяви (1988-2000):

След разпадането на Twisted Sister през 1987 година, членовете на групата започнали да се занимават с различни проекти.

Dee Snider сформирал здравата хеви метъл група Desperado през 1988 година. В групата свирели още бишия барабанист на Iron Maiden, Clive Burr, китариста Bernie Torme (-екс Ian Gillan Band, Ozzy Osbourne) и басиста Marc Russel (Widowmaker). През 1988 година те записали своя дебютен албум, но липсата не лейбъл ги накарало да забавят издаването му. Така през 1990 година, проектът издал първия си демо запис, който включвал 8 уникални хеви метъл композиции и бил финансиран изцяло от бандата. Малко по-късно обаче, бандата се разпаднала, тъй като Dee насочил плановете си към друг проект. Култовия статут на Desperado е абсолютно неоспорим! Всички фенове на Twisted Sister ще останат очаровани от фантастичното звучене на групата. Стигнало се до 1996 година, когато лейбълът Destroyer най-накрая издали първия диск на групата, озаглавен "Bloodied But Unbowed". Отзвуците били просто зашеметяващи! Всички се убедили, че Dee Snider се занимава с мръсен американски хеви метъл, дори като вече Twisted Sister не съществуват. През юли, тази година, лейбълът Deadline издали най-първото издание на групата, на име "Ace". Дискът съдържа някои доста любопитни песни.

През 1992 година, обаче Dee Snider сформирал най-известния си солов проект, на име Widowmaker. Освен Dee, в групата свирели още бившия барабанист на Twisted Sister, Joey Franco, китариста Al Pitrelli (по-късно в Savatage, Megadeth, C.P.R., Trans-Siberian Orchestra, Dee Snider, Asia) и басиста Marc Russell (Desperado). За кратко време в състава фигурирали имената на басиста Bob Daisley (ex-Black Sabbath, ex-Ozzy Osbourne, ex-Rainbow, ex-Yngwie J. Malmsteen) и на басиста Freddy Villano. Групата подписала с BMG и така през 1992 година на пазара се появил дебютния им албум "Blood And Bullets", който предизвикал истински фурор сред феновете на Twisted Sister. Dee Snider & co. създали един истински хеви метъл шедьовър в духа на 80-те. Реакцията на фенове и журналисти била просто страхотна. Две години по-късно, групата издала втория си студиен шедьовър, "Stand By For Pain", чрез лейбъла Music for Nations. Това представлявал още един чудесен диск, който се понравил на всички почитатели на твърдия звук от 80-те. Безспорно Widowmaker се превърнали в истинска атракция, но разбира се, сравнения с Twisted Sister са просто безмислени. За съжаление, през 1996 година групата се разпаднала...

Dee Snider участва още в хорър метъл симфонията Van Helsing's Curse, проектът Dee Snider's SMF's, с който издава зверски концертен албум през 1997 година, озаглавен "Dee Snider - Twisted Forever - SMF's Live". След това успешно начинание, с което Snider възражда духа на Twisted Sister, легендарния фронтмен започва да се съсредоточава в работа по свой собствен солов албум. Така през август, 2000 година се появява уникалния "Never Let The Bastards Wear You Down", който освен някои нови парчета, включвал и песни на Twisted Sister, които не успяли да влязат в никой от албумите им. Лейбълът бил Koch, а реакцията на феновете - невероятна! Изцяло в духа на Twisted Sister, Dee Snider здраво ритал задници! Също така, по това време Snider издал и DVD-то "DeeVision". Освен музикалните си изяви, Dee Snider бил главен режисьор, продуцент и актьор във филма на ужасите "Strangeland" (1998). Очаква се и "Strangeland 2". Също така, Dee се занимава дори и до днес, като радио водещ на предаванията "The House Of Hair", "Dee Speaks" и "Fangoria Radio".

От своя страна пък, Jay Jay French спрял да бъде активен музикант (освен гост-музикант на няколко концерта). Той създал French Management и започнал работа, като продуцент на млади групи. Една от най-известните групи, които са продуцирани от Jay Jay, е алтернативната метъл банда Sevendust, където свири сина му.

Eddie "Fingers" Ojeda се присъединил към Scarecrow, а по-късно сформирал Prisoners Of War. И двата проекта били неуспешни. Ojeda работил също и като сесиен китарист и учител по китара.

Mark "The Animal" Mendoza свирил накратко в Blackfoot. После той работил, като продуцент и мениджър. Също така, Mendoza се опитал да създаде и солов проект, но нещата не се получили...

A.J. Pero пък бил поканен да участва в няколко проекта, но впоследствие свирил на турнето на Dee Snider's SMF's.

Joey "Seven" Franco работел, като сесиен барабанист и бил поканен да вземе участие в проекта на Snider, Widowmaker.

Мнозина от вас обаче, ще се попитат какво се случва със самите Twisted Sister, след тяхното разпадане. През 1992 година Atlantic издават зверския сборен албум "Big Hits And Nasty Cuts", който освен великите класики на групата, включвал и някои концертни изпълнения от периода на "Under The Blade" (1982). Дискът бил доста добре приет от феновете и това постепенно се превърнало в един от най-добрите сборни албуми, които някога са издавани. През 1994 година, бял свят видял и първия концертен албум в историята на групата - "Live At Hammersmith". Концертът бил записан, по време на турнето в подкрепа на "Stay Hungry" (1984) и бил издаден, чрез гиганта CMC International. През 1998 година, бандата се събрала отново за да запише една песен за саундтрака към филма на Snider, "Strangeland". През следващата 1999 година, Spitfire Records преиздали всички албуми на Twisted Sister, включвайки в тях някои неиздавани досега песни. През същата година, бял свят видяла и компилацията "Club Daze Volume 1: The Studio Sessions", която съдържала демо записи още от преди издаването на първия албум на групата. Определено, феновете били доволни. През 2001 година, Koch Records издали трибют албум на бандата, озаглавен "Twisted Forever - A Tribute To The Legendary Twisted Sister". В диска почит към нюйоркските легенди отдали Motörhead, Anthrax, Overkill, Cradle Of Filth, Joan Jett, Sebastian Bach, HammerFall и дори рапъра Chuck D. Интересно е, че в албума Twisted Sister взимат участие със своя кавър на класиката на AC/DC, "Sin City".

Отново на сцената (2001-2006):

През ноември, 2001 година групата се събрала за благотворителен концерт за подпомагане на пострадалите служители на полицията и пожарната от атентатите на 11-ти септември, заедно с други банди от Ню Йорк - Anthrax, Overkill, Sebastian Bach и Ace Frehley (Kiss). Концертът бил под надслов "New York Steel" и събрал повече от $ 100 000 за благотворителния фонд. Концертът се провел в легендарната Hammerstein Ballroom и доказал на всички присъстващи, че Twisted Sister не са изгубили и капка от привлекателността и атрактивността си от 80-те. Групата не била на сцена повече от 14 години, като желанието за повече концерти се увеличило стремително. Това била първата стъпка към завръщането на сцената. През 2002 година Spitfire издали "Club Daze Volume 2: Live In The Bars". Изданието съдържало две нови песни ("Never Say Never" и "Blastin' Fast and Loud"), както и някои редки концертни изпълнения, което се харесало доста на феновете. През същата година на музикалния пазар се появил втория официално издаден сборен албум на групата - "The Essentials". Дискът бил издаден от Warner и предизвикал сериозен интерес от страна на фенове и медии. Някои фенове дори смятали, че този албум бил по-добър от предишния сборен диск на групата. По това време към групата се присъединил и басиста Mark "The Animal Mendoza", с който групата се събрала отново за фестивала Sweden Rock Festival, през юни, 2003-та. Същата година, групата била хедлайнер на най-големия европейски метъл фестивал Wacken Open Air. На концерта групата свирила пред 44,000 ентусиазирани фенове. Зверското изпълнени на групата било заснето и издадено, като DVD и концертен албум две години по-късно. През март, 2004-та групата влязла в студио за да завърши записите по преиздаването на техния класически албум "Stay Hungry" (1984). Музикантите декларирали, че никога не били доволни от финалното звучене на оригиналния запис и искали да презапишат целия албум отново. Този път дискът бил продуциран изцяло от Twisted Sister. Преизданието било издадено на 19-ти октоври, 2004 година и съдържало седем бонус парчета. През юли, 2005 година, групата свирела на безплатен концерт в Едмънтън, който бил част от фестивала Klondike Days. В края на същата година, Snider се появил на трибюта на Iron Maiden, наречен "Numbers From The Beast", изпълнявайки класиката "Wasted Years". Към Dee се присъединили неговите приятели George Lynch (известен с творчеството си в Dokken) и Bob Kulick. През същата 2005-та, Twisted Sister издали шоуто си от W:O:A 2003, озаглавено "Live At Wacken: The Reunion". Изданието било издадено в два формата - концертен албум и DVD. Безспорно всички фенове били в еуфория! Това било първото официално видео издание в историята на групата. През същата година, групата направила огромно и успешно турне, заедно с Alice Cooper. Принципно Twisted Sister били обявени, като съпорт група на турнето, но със феноменалното си сценично поведение доказали, че те трябва да бъдат хедлайнери. Групата отскочила и до съседна Гърция, където взели участие на фестивала Rockwave Festival 2005 в Атина. Eddie Ojeda пък издал DVD-то "Twisted Method", с което доказал, че е наистина велик китарист. В края на 2005-та, се появил и дебютния солов албум на Ojeda - "Axes 2 Axes". Дискът бил издаден от гръцкия лейбъл Black Lotus Records и включвал доста известни гост-музиканти, някои от които били Dee Snider, Ronnie James Dio, Joe Lynn Turner и други. Барабанните партии пък, били дело на Joey Franco. Феновете харесали изключително много този албум, който бил изцяло в духа и традициите на Twisted Sister. Без съмнение това е един от албумите на 2005 година! През 2006-та, Snider и French работели, като продуценти на новия албум на финландските чудовища Lordi, които спечелиха тазгодишното издание на Евровизия. Също така, Snider участвал в песента "SCG3 Special Report", а French взел участие в смазващата "Chainsaw Buffet". През юни, тази година групата обяви, че подписва договор с американския лейбъл Razor & Tie, за да издаде последния си албум. Дискът ще се казва "A Twisted Christmas" и ще включва десет хеви метъл варианта на прочути коледни песни. Също така в албума ще има и дует между Dee Snider и Lita Ford. Въобще, очакванията на всички фенове са за готин и веселяшки коледен рок албум. Датата за издаване на албума е 16-ти октомври. Нямам търпение да чуя какво са сътворили нюйоркските легенди. През тази година групата отново свири на фестивала Rockwave Festival 2006 в Атина, но най-здравото шоу беше на 8-ми юли, когато групата направи съвместен концерт със Scorpions в Квебег, пред повече от 80,000 зрители!!! Това без съмнение е един от най-великите концерти в историята на бандата. Също така, Twisted Sister направиха и малък концерт в Wolverhampton Civic Center, който беше адски успешен, тъй като феновете смятат, че по-малкия мащаб на събитието направило така, че Twisted изглеждали, както в най-първите си години. Не мога да не спомена, че Twisted Sister бяха хедлайнери и на фестивала Kaliakra Rock Fest, който се проведе на 25-ти август в Каварна, България (подгряващи групи бяха Helloween и Testament). Най-накрая и ние успяхме да видим тези живи легенди на рока, а шоуто, както разбира се предполагате беше просто неземно!!! Над 8,000 диви фенове направиха много добро впечатление на групата и дано Dee Snider изпълни обещанието си, че ще дойдат отново при първа удобна възможност. Всички ние много се надяваме да видим Twisted Sister отново в България някой ден...

Към този момент, групата е още заедно и прави малки и успешни турнета по целия свят с пълния си сценичен имидж. Преди всяко едно от тези мини-турнета музикантите свирят на живо с Bent Brother (кавър група на Twisted Sister) и то без никакви гримове или топирани коси. С Bent Brother, групата свири класически песни на TS и същевременно показва своята истинска същност, което явно доста впечатлява верните почитатели на групата. Dee Snider и Jay Jay French обясняват изявите с Bent Brother, с това че те не обичат особено да свирят, като Twisted Sister, тъй като очакванията от тях винаги били титанични, а с Bent Brother групата можела да почувства истинското удоволствие от това да свири на живо.

Mendoza

Източник на информацията: wikipedia.org

забележка: Информацията е към дата 02.10.2006 година

Обратно към списък статии, интервюта »