TRISTANIA

Tristania изминаха дълъг път от издаването на епохалната си творба "Beyond The Veil" до днес. След експерименталния и противоречив "World Of Glass", сега норвежките готик метъл пионери се завръщат с нов студиен опус, събрал в себе си както характерните черти на стария стил, така и смелите иновации от последните години. С един от тримата вокалисти на бандата - Kjetil Ingebrethsen, разговаряхме за създаването на "Ashes"…


Здравей, Kjetil! Завръщате се с много силен албум три години след "World Of Glass"!

Благодаря ти! За нас "Ashes" е най-добрият запис в цялата история на Tristania. Отне ни толкова време да го завършим, защото не искахме да издаваме нещо, което не е отражение на пълните ни възможности. След голямото турне към "World Of Glass" си взехме едногодишна почивка - всички имахме нужда от нея. После отново се събрахме и започнахме заедно да работим върху новия материал... Албумът беше създаден в периода между април и октомври. В момента сме напълно доволни от това, което постигнахме.

"Ashes" определено е най-динамичната и разнообразна творба на групата...

Всичко дойде от желанието ни този път да опитаме различни неща. Албумът е много тежък, като същевременно е и динамичен, но от тази динамика не се губи чувството за завършеност. Звуковото взаимодействие между барабаните и китарите тук е на съвсем друго ниво... Досега не сме успявали да комбинираме по такъв начин и с такава лекота всички елементи в музиката ни.

Още от първите демо записи на Tristania, та чак до последните албуми, групата неизменно получава невероятни отзиви из цяла Европа. На какво се дължи това според теб?

Трудно ми е да ти отговоря изчерпателно, защото не съм в бандата от чак толкова дълго време... Все пак мисля, че причината е очевидна. Tristania винаги са били верни на феновете си и на себе си. Това е група без аналог, група с неповторим стил, която трудно може да бъде сравнявана с други. На тази уникалност до голяма степен се дължи и успехът.

Както сам каза, Tristania е група с уникален стил, включващ освен готик метъл, и елементи от много други стилове, като симфоничен метъл, дет и блек... Бяхте една от първите банди, които прокараха на сцената тази комбинация, но днес много други се опитват да правят същото. На какво го отдаваш - комерсиализация, или...?

О, струва ми се, че в момента хората свързват понятието "готик метъл" много повече с банди като Nightwish, Within Temptation и Lacuna Coil, отколкото с Tristania. Най-малкото, защото са по-популярни и продават повече албуми, поради което и ги копират повече от нас. Да ти отговоря - не мисля, че има комерсиализация на сцената. Просто публиката, а и самите музиканти, видяха, че съществува един интересен нов стил, който тепърва предстои да бъде развиван. Има много групи, които правят нещо уникално и допринасят за това развитие.

Музиката ви е много богата както в инструментално, така и във вокално отношение. Не мислиш ли, че употребата на синкбек по време на концертните ви изпълнения отнема част от магията?

По време на едно шоу на запис звучат предимно хоровите партии, както и част от оркестрациите. Разбери, просто е невъзможно да взимаме на турнетата си един допълнителен автобус с хористи и още един, в който да е оркестъра. Разбира се, бих предпочел да можехме да го правим, но това са фантазии. Синкбекът е единственият възможен вариант - все пак сме метъл група и не сме милионери. И така успяваме да пресъздадем достатъчно добре музиката си, а и се стараем да правим колкото се може по-голяма част от партиите на живо.

Как се отрази на Tristania напускането на Morten Veland в края на 2000-та година?

До този момент аз бях голям фен на групата, а после изведнъж ми се наложи да заместя Morten на вокалите... Трудно е да правя сравнение между двата периода в историята на Tristania, защото много се различават. Винаги сме били добри приятели с Morten и винаги много съм му се възхищавал, защото е невероятен композитор и има страхотен глас. За мен беше огромно предизвикателство да бъда негов заместник Мнозина сигурно си мислят, че без него Tristaniaникога не ще успеят да надминат култовите първи записи, но ми се струва, че с "Ashes" това ще се промени. Няма да спрем да развиваме стила си и да вървим напред… Сега основните ни композитори са Anders и Einar, но обикновено всички добавят по нещо от себе си, най-малкото към аранжимента на парчето.

Какво мислиш за проекта на Morten - Sirenia?

О, имам всичките албуми на Sirenia! Обожавам тази банда, музиката е просто велика! Mortenми даде един промо запис още преди да излезе "At Sixes And Sevens" и оттогава следя с огромен интерес работата му. В Sirenia той продължава стила на Tristania от "Beyond The Veil" - нещо, което много фенове искаха...

Kjetil, би ли представил другите от състава накратко? Що за хора са?

Познаваме се вече от толкова години... Бях заедно с момчетата в гимназията... Между всички ни има едно много силно приятелство. Повечето живеем на различни места, но се събираме доста често, не само за да репетираме и да работим по нова музика. Като музиканти сме с много различни вкусове и влияния, но като хора се разбираме идеално... Добре се допълваме.

Какви са впечатленията ти от норвежката метъл сцена? Има ли банди, които да са те грабнали напоследък?

Напоследък като че ли няма нищо забележително, но утвърдените групи са силни както винаги… Имаме страшно много добри музиканти, дори на местно ниво. Проблемът в Норвегия е, че е адски нерентабилно да свириш в метъл банда, ако нямаш и някаква друга професия, от която да печелиш. Животът тук е много скъп, а с такава музика е почти невъзможно човек да се издържа. Цяло чудо е, че имаме толкова добре развита сцена.

Свирили сте на една сцена с банди като Therion, Trail Of Tears, Vintersorg. Какви са отношенията ви с тях?

Vintersorg прави много особена музика, доста различна от нашата, но той и бандата му са страхотни. За съвместното турне, което проведохме с Therion и Trail Of Tears, мога да кажа единствено хубави неща. Всъщност то беше едно от най-великите музикални преживявания в живота ми. И двете групи са невероятни - и като хора, и като музиканти. Особено момчетата от Therion са забележителни таланти, групи като тях се появяват изключително рядко и за нас беше чест да свирим заедно с тях.

Освен че свирите в Европа, доста често се завръщате в държавите от Латинска Америка - Чили, Аржентина, Бразилия... Каква е разликата между публиката на двата континента?

Южноамериканските фенове са изключително отдадени - предполагам, че всяка банда го казва и сигурно вече започва да звучи глупаво, но е факт. Културата в тези страни е много различна от всичко, което сме виждали в Европа, начинът на мислене е друг... Да свириш там е нещо много специално, защото публиката те кара да се чувстваш изключително ценен.

Бихте ли свирили в някоя страна, която не сте посещавали и за която не знаете много?

По време на последното ни турне посетихме за пръв път Чехия и Словения, така че - да, разбира се! С радост бихме посетили и България, стига да се отвори подобна възможност.

Кои са петте ти любими банди?

На първо място несъмнено са Machine Head… изумителна група...

Съгласен съм! Те изнесоха велик концерт в София преди няколко дни.

О, не се съмнявам... Неимоверно добри са на живо. Та да продължа... След Machine Head идват Therion, Fear Factory, Cage и... Slipknot.

Посланието ти към българските фенове?

Надявам се да харесате новия ни албум и дано скоро се видим на някой концерт у вас!

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »