TILES

Tiles са съвременна американска прогресив рок група от Детройт, Мичиган. След като издадоха три прекрасни албума чрез Magna Carta, те подписаха с най-големия прогресив лейбъл в момента - Inside Out, и след над четиригодишно студийно мълчание продължават развитието си с четвърта дългосвиреща перла, наречена "Window Dressing". По този повод SMF ви среща с Chris Herin - китарист на групата, която Ian Anderson от Jethro Tull съвсем не без основание нарича "една от най-светлите надежди на музикалното хилядолетие”.


Привет, Chris, радвам се, че се обади!

И аз се радвам, че обръщате внимание на музиката ни. Това е първото интервю, което даваме за България…

Демонстрирахте голям напредък с третото си издание - "Presents Of Mind", но смея да твърдя, че "Window Dressing" е още по-силен както в композиционно, така и в техническо отношение. Как постигнахте това?

Предполагам, че се дължи на естествената музикална насока, която следвахме от известно време насам. Не мога да кажа, че не беше предизвикателство за нас - албумът ни отне около година само за да го напишем, а трябваше да направим и аранжиментите, преди да влезем в студио. Въпреки трудностите, резултатът изцяло ни задоволява.

Музиката ви е предизвикателство и за слушателя, но същевременно е мелодична и неомръзваща. Каква е основната цел, която преследваш като композитор?

В общи линии се стремя да пресъздам някаква емоция или просто някаква картина, която имам в главата си. Целя да постигна определена атмосфера. Песните обикновено се появяват по следния начин - импровизирам с китарата си и записвам добрите идеи, а след това всички се събираме и аранжираме мелодиите. Не искам музиката на Tilesда звучи просто като късчета слепен инструментал, а като едно цяло. Надявам се, че в "Window Dressing" сме успели да вмъкнем нужното разнообразие.

И още как! Доколкото знам, ти пишеш по-голямата част от музиката, но този път останалите от състава не се ли включиха по-активно в композирането?

Всъщност, да, направиха го. Около три-четири месеца само сме репетирали и в този период се появиха много парчета, които не са включени в албума ни по една или друга причина. Някои бяха готови само отчасти, други пък не се вписваха както трябва в "Window Dressing", а имахме и една песен, която се оказа твърде дълга, за да я включим… За мен по принцип не е проблем да работя върху нечия чужда идея, но ми се случва понякога и тотално да блокирам. За щастие този път комбинирахме темите добре и всеки вложи много от себе си.

Отново записвахте с продуцента Terry Brown. Разкажи ни за работата си с него…

Чудесно е да се работи с човек като него, който е много навътре в този тип музика. Дори по време на репетициите преди записите той непрекъснато беше с нас по наше желание, за да може да ни дава насоки. Слушаше ни как изпълняваме песните на живо и ни съветваше - кои песни са по-силни от останалите, кои пасажи са излишни и т.н. Разчитаме много на преценката му - в студиото той ръководеше всичко, извърши и голяма част от смесването. Беше страхотно преживяване да работим с Terry. Той е способен да те накара да дадеш най-доброто от себе си, да оползотвориш максимално потенциала си. Да не говорим, че Terry е едва ли не легенда в света на прогресив рока - работил е с групи като Rush, FatesWarning, Dream Theater...

Та как се облича един прозорец?

Концепцията се появи в ума ми още докато пишех текстовете за "Presents Of Mind". В "Window Dressing" засягам предимно теми, породени от наблюденията ми върху реалността в Америка. Тук се цени обвивката, а не толкова това, което е под нея. Не е важно какво правиш, а как изглеждаш, държиш ли се по шаблон във важни ситуации, за да те уважават хората и т.н. Донякъде съм използвал клишето, че не можеш да съдиш за една книга само по корицата й. Описвам и някои основни човешки черти, но има голямо разнообразие от подтеми - например за начина, по който се разпространява информацията в наши дни. Да кажем, че имаш някакви данни и от теб зависи как ще ги представиш на останалите - чрез тях можеш да манипулираш околните както си пожелавш. Засегнал съм и темата за децата - за това колко са невинни, преди да бъдат научени да носят маски. Емоциите им са искрени; начинът, по който общуват е неподправен… Мисля, че текстовете в "Window Dressing" са най-добрите, които съм писал до момента. Това ми беше и целта, всъщност. След като приключихме турнето си с Dream Theater през 99-а, 7-8 месеца пресявах впечатленията си и работех върху уменията си като текстописец, което се отрази в новата ни творба.

"Window Dressing" излиза в Европа на 3-ти май. В специалното издание на албума ще влиза и бонус диск с концертни изпълнения. Какво точно ще включва той?

Искахме да има и друга версия на албума, не само обикновеното CD. Имахме записано едно шоу от турнето, в което подгрявахме за Dream Theater. Качеството му беше отлично и дори Mike Portnoy беше впечатлен от него. Бяхме успели да запечатим настроението на вечерта и подбрахме най-доброто от този запис за ограничения тираж на "Window Dressing". Няма да издаваме концерта самостоятелно.

Имаш ли любима песен в "Window Dressing"?

"Slippers in the Snow" и "Paintings" са любимите ми парчета.

Ами заглавната песен?

Харесвам много и нея - няма как да е другояче, след като потрошихме толкова време, докато я направим. Всъщност харесвам всички песни от албума, но с някои човек се уморява, след като ги слуша няколко пъти подред, докато с други не е така. "Window Dressing" ни отне много усилия и се иска известно време, преди човек да може да вникне изцяло в нея. "Slippersinthe Snow" има прекрасна мелодия, която много добре се връзва с бавното темпо на песента… Мисля, че е едно от най-добрите ни праволинейни рок парчета.

Издадохте първия си албум, озаглавен "Tiles", през 1994-та година. От колко време съществуваше бандата преди това?

С Mark се събрахме през 92-ра и с него до голяма степен сформирахме ядрото на Tiles. Басистът Jeff и вокалистът Paulсе присъединиха около година по-късно и заедно записахме няколко демота, с които искахме да привлечем вниманието на някой лейбъл. Части от тях можете да чуете в ограничените издания на някои наши албуми… След издаването на "Presents Of Mind" през 99-а Markни напусна, за да се съсредоточи върху House Of Usher и сега сме с нов барабанист - Pat De Leon.

Откъде идва името Tiles? Доста е необичайно, има ли някакво по-дълбоко значение от това на самата дума?

Всъщност няма скрит смисъл, опасявам се, че не мога да разкажа някоя интересна история, свързана с името ни… През 1990-та след един разговор с Gene Simmons решихме, че е подходящо за име на банда.

Той има доста високо мнение за вас…

Наистина. Та тогава имахме някакъв договор с него - мисля, че беше за издаване на EP. По това време се казвахме Standing Pavement, което се видя твърде дълго на Gene и той предложи да го сменим с нещо по-кратко, както и направихме. Ровихме се из речници, преглеждахме имена на албуми. Името Tiles идва от песента на Led Zeppelin "Out On The Tiles".

Често се правят сравнения между Tilesи Rush… Как те кара да се чувстваш това?

С времето ми допада все по-малко. Не че не харесвам Rush, но всеки музикант се стреми да развива собствено, оригинално звучене, в това число и ние. Израснах с музиката от началото на 80-те и първите парчета, които научих да свиря, бяха тези на Rush, така че не може да нямам влияния от тях. Те имаха уникален китарен стил, използваха много арпежи, свободни струни и т.н. Но не мисля, че Tiles са повлияни от Rushтолкова, колкото от групи като Jethro Tull и Kansas. Винаги съм харесвал стария прогресив рок и дългите многопластови песни с много вариации, които разказват някаква история. Това е музиката, която обичам да слушам, да композирам и да свиря. В "Window Dressing" доста целенасочено се опитахме да избегнем някои характерни за Rush елементи, но като чета ревютата, явно не сме успели, хаха. Може би това се дължи отчасти и на факта, че продуцент на албума е Terry Brown.

Мисля, че Tilesе една от най-недооценените съвременни банди. Това притеснява ли те?

Първо, благодаря ти. Разбира се, бих се радвал, ако продавахме повече албуми и повече хора разбираха и харесваха това, което правим. Но все пак, когато човек се захваща с този тип музика, знае какво му предстои и не разчита на големи печалби.

Има ли вероятност да направите турне извън САЩ след издаването на "Window Dressing"?

Опитваме се да уредим нещо такова, но все още не мога да дам никакви обещания. Не знам дали скоро ще имаме възможност за голяма изява. Големите банди взимат подгряващи състави за турнетата си, така че работим и по този въпрос. Би било прекрасно да свирим с Jethro Tull, например, но това засега е само в сферата на мечтите ми, хаха.

Благодаря ти за интервюто! Има ли нещо, което искаш да кажеш на феновете на Tiles в България или на хората, които още не са чули музиката ви?

Благодаря на феновете за подкрепата и се надявам да харесат "Window Dressing". А всички фенове на прогресив рока, които не ни познават, могат да останат приятно изненадани.

Любими групи/изпълнители:

Rush
Kansas
Jethro Tull
Joe Walsh
UK

Обратно към списък статии, интервюта »