THE FLOWER KINGS

Музиката на The Flower Kings може да се оприличи на калейдоскоп от стилове и влияния, обединени в една хомогенна музикална смес. Събрали се в края на 93-та година, сега те са една от най-ценените съвременни прогресив рок формации. С лидера на шведското прог чудо – Roine Stolt, разностранен музикант и даровит композитор, поговорихме за новата амбициозна творба на групата, като не пропуснахме да обсъдим и немалкото странични проекти на Краля на цветята.


Здравей, Roine, и поздравления за новия албум на The Flower Kings - "Adam & Eve"! Как се чувстваш сега, след завършването му?

Работихме по албума от януари насам и съм слушал песните вече толкова пъти, че ми е трудно да ги оценя безпристрастно. Много харесвам "Adam & Eve", но ще трябва известно време да не го слушам, за да мога след това да го сравня с останалите ни записи и да преценя дали новият е най-добрият. Всеки път се опитваме да правим нещо, което да е интересно и различно; да добавяме по нещо ново, без да се отдалечаваме много от специфичното звучене на The Flower Kings.

Как би сравнил "Adam & Eve" с предходните ви албуми?

Албумът има свой характер, смея да твърдя. Като го сравниш с "Unfold The Future", а след това като сравниш "Unfold The Future" с "Rainmaker", виждаш, че разликата между трите е доста сериозна. "Unfold The Future" беше албум, в който се опитвахме да постигнем едно разнородно звучене - имаше много импровизации, джаз фюжън и т.н. "Rainmaker" пък беше класически прог рок албум. "Adam & Eve" е албум, който е по-лесен за възприемане. При него ударението в композициите пада върху силните, запомнящи се мелодии. А и не на последно място, "Adam & Eve" не е двоен албум, каквито бяхме свикнали да правим напоследък, хаха… Не можехме да сме толкова описателни, колкото друг път - песните трябваше да са по-съсредоточени.

Има ли някаква по-сериозна концепция зад "Adam & Eve"?

Албумът всъщност не е концептуален, макар някои от текстовете да имат допирни точки. Предпочитаме първо да изготвим музиката и да видим къде ще ни отведе тя. Композирането за "Adam & Eve" започна миналия октомври и оттогава песните се развиха така, че не предполагаха обединяване в една обща тема. Когато правиш концептуален албум, малко или много си ограничен - винаги ще има по нещо, което не би могъл да включиш, защото не би се вписало в цялостната картина. "Adam & Eve" тук е просто заглавната песен, дори първоначално албумът щеше да носи заглавието "Love Supreme"…

Защо реши да въведеш Daniel Gildenlow в състава? Можем ли да гледаме на него като на пълноправен член на The Flower Kings?

Да, той определено вече е пълноправен член на групата. Доведохме го, защото искахме да внесем ново звучене в нашата музиката. Стори ми се, че би било хубаво той да изпълни основните вокали в няколко парчета в "Unfold The Future", както и бек вокали в още няколко песни. Daniel е много талантлив и с него се работи лесно. Също така е забавен и приятен като човек. Той ни придружи на турнето към "Unfold The Future" и с негова помощ можехме да правим на сцената неща, които бяха невъзможни за нас преди. Daniel свири също на китара, на клавири и т.н. - струва ми се, че е в състояние да свири на какъвто инструмент пожелае, хаха. Основният му приоритет си остава Pain Of Salvation, но му е приятно да бъде и с The Flower Kings и да прави нещо по-различно с нас. В новия ни албум сме му поверили малко повече водещи вокали, което беше добро решение, според мен.

Roine, ти си изключително продуктивен композитор. Откъде намираш всички тези идеи, кое те вдъхновява?

И аз самият нямам представа! Предполагам, че вдъхновението ми идва предимно от всички впечатления от музиката, които съм натрупал още откакто бях дете. Освен рок музиката, съм повлиян и от други стилове, като класика, поп, фолк от всички краища на света, джаз и т.н. В The Flower Kings смесваме всичко това. Все пак ми е трудно да разбера откъде точно идва музиката в мен - просто когато седна с китарата си и започна да работя по дадена песен, всичко се получава много лесно. Предполагам, че да пишеш музика от 25 години също ти помага по някакъв начин, хаха… В един момент вече си трениран музикант. Когато създавам една песен, се опитвам да я накарам да звучи така, че сам да я харесам. След като ми допада на мен, навярно ще се хареса и на някой друг - така разсъждавам…

Много прогресив групи включват в записите си всяка идея, която им хрумне, без значение пасваща или не с дадена композиция, дори само за да покажат на слушателя, че са в състояние да го направят. С "Adam & Eve" случаят не е такъв. Как се разви с времето усетът ти за добрите песни?

Разбирам какво ме питаш, макар че, честно казано, предпочитам да отговарям на по-предсказуемите въпроси на японските журналисти, хаха… Не чувстваме нуждата да демонстрираме пред публиката или пред другите групи способността си да концентрираме максимален брой музикални теми в една песен или албум. Има повече от достатъчно банди, които прекалено се увличат в сложни заигравания или претрупват песните си. Някои са добри, но други носят единствено усещане за самоцелност. Не виждам защо едно нещо трябва да се прави сложно, само за да бъде сложно, а не за да звучи смислено. В The Flower Kings просто правим музика, която ни кара да се чувстваме добре. В състава ни има музиканти с изключително разностранни влияния и интереси, така че да включим всеки един стил, който харесваме, в албумите си, едва ли би било добро решение. Искам хората да ни свързват със запомнящи се мелодии, като тук не говоря за комерсиална музика. Винаги съм ценял високо музиката, която грабва слушателя - такава е тази на Emerson, Lake & Palmer, например.

Има две неща, които повечето хора моментално свързват с понятието "прогресив". Това са техничното свирене и дългите песни. Считаш ли, че въпросните компоненти са задължителни за една прог банда?

Наясно съм, че повечето прог формации възприемат тези приоми, но аз не ги намирам за абсолютно задължителни. Поне не гледам на The Flower Kings като на типичната прог група… Стремим се никога да не насилваме композициите си, вмъквайки тонове сола, непрестанни смени в темпото, неравноделни ритми и прочие. Не твърдя, че са ни чужди тези елементи, но употребата им винаги е съобразена с нуждите на музиката. Наричали са ни психеделичен рок, мелодичен рок, хеви рок, арт рок и как ли още не. Това ме устройва напълно, стига хората да харесват музиката ни. Не държим да влизаме в категорията "прогресив". Това е просто едно определение, което помага на хората да разберат нечие творчество, но понякога се превръща и в капан за една група.

До каква степен даваш израз на личността си в музиката, която правиш? Може ли да се каже, че познаваме RoineStolt, ако познаваме песните му?

Може да се каже, че слушателят ме познава донякъде, ако е слушал повечето ми композиции, защото малко или много в тях давам израз на чувствата и идеите си. Музиката не е само техническа конструкция - това е едва основата, най-лесната част. Мога по цял ден да свиря разнообразни мотиви и в крайна сметка да не се получи нищо стойностно. Важно е да вложиш нещо от себе си в една песен - някаква идея, мисъл или емоция. Без това целият творчески процес се обезсмисля. Гледам на всяка своя песен като на мое дете, така че можете да съдите за мен по тях, доколкото можете да съдите за един родител по децата му. Иначе в чисто текстово отношение, често разсъждавам за света, за политиката, за околната среда, за религията… Винаги изказвам мнения по въпроси, които ме вълнуват. Разбира се, има и фантастичен, измислен елемент в текстовете - не бих могъл да занимавам хората само с възгледите си.

Нека поговорим за другите ти проекти. Кога можем да очакваме твой нов солов албум? Минаха шест години от издаването на "Hydrophonia"…

О, работя върху нов солов албум, но същевременно се занимавам и с куп други проекти, така че съм доста ангажиран. Винаги има идеи, които не мога да използвам в TheFlowerKings - дори само от "Adam & Eve" останаха много такива. В близките месеци ще се опитам да разработя по-добрите си идеи, но кога и как ще запиша нов албум, е рано да се каже. Тепърва трябва да потърся подходящите гост-музиканти, подходящото студио и т.н. Хубавото е, че когато се захвана с нещо, винаги го довеждам до край - с този албум също ще е така.

Как се почувства, когато Neal Morse напусна Transatlantic? Възможно ли е групата отново да записва и да свири на живо един ден?

Стана ми тъжно, когато той обяви решението си да напусне Spock'sBeardи Transatlantic. Така и не разбрах причината, която го подтикна да направи това - обяснението, което даде на феновете си, ми се видя доста незадоволително. Не вярвам Господ да има нещо против Transatlantic или против участието на Neal. Проектът в момента е замразен - никой от състава не каза, че не можем да се съберем пак, макар да не ни се иска да продължаваме без Neal. Лично аз нямам желание да работя по нов албум на Transatlantic точно сега, предпочитам да поизчакам. Ако Nealреши да се върне, мисля, че аз, Mikeи Pete веднага ще се съберем. Между нас никога не е имало проблеми, така че да създадем един нов албум в стария състав би било удоволствие.

Допадна ли ти участието в Karmakanic, проекта на JonasReingold? Новият албум тъкмо излезе, но като че ли в него участието ти е по-малко, отколкото в дебютния?

В първия албум всъщност свирих в не повече от две-три песни и пях в точно една. В новия нещата стоят по подобен начин - свиря в две парчета и толкова. Всъщност не съм част от проекта - Jonasме покани да посвиря на китара на няколко места, където звученето не се беше получило точно така, както си го беше представял. Той прецени, че моят стил би паснал на въпросните песни и аз се съгласих да участвам. Въпреки това, не съм част от групата, само гостувам.

Как вървят нещата в лагера на Kaipa? Планирате ли нови записи?

Да, смятаме скоро да започнем сериозна работа върху следващия албум на Kaipa. Онзи ден слушах разни демота на Hans, които намерих за доста интересни. Просто трябва да се съберем и да обсъдим идеите си. Направо се плаша, като си представя колко работа ми предстои по този нов албум - с Kaipa нещата рядко стават по лесния начин, хаха.

С Kaipa ще свирите ли някога на сцена или проектът си остава строго студиен?

Бих бил безкрайно щастлив да проведем едно турне с Kaipa, което съм сигурен, че ще бъде успешно. Феновете ни отдавна настояват за нещо подобно, искат да ни видят на живо. Получавали сме немалко предложения да свирим по фестивали, но досега Hans винаги е отказвал. Мисля, че представата да свири на живо го ужасява по някакъв неразбираем за мен начин. Според него ще са необходими безкрайни часове за репетиции, за да не се изложим на сцената; дори малко се съмнява в себе си… Засега шансовете да излезем на живо са скромни, но възможността все пак съществува.

Трудно ли е да продуцираш записите си сам?

Да кажем, че е постижимо, хаха. Падам си малко маниак - държа всичко, свързано със записите на The Flower Kings, да е под мой контрол. Готов съм да си сътруднича и с друг продуцент, но трябва да е човек, когото уважавам и от когото бих могъл да науча нещо. Не се нуждая просто от още едно мнение - такова могат да ми дадат и момчетата от групата, защото са предостатъчно музикално грамотни. Не бих искал даден наш албум да звучи като Radiohead, да кажем, или като GunsN' Roses. Когато работя върху един албум, ежедневието ми е много еднообразно. Записвам, смесвам, обработвам материала и т.н. Мнозина смятат, че това е нещо фантастично, но освен привилегия, продуцирането на собствената ти музика е и едно ужасно усилие. Нужна е много енергия и концентрация, много перфекционизъм. Ако си в The Flower Kings, нямаш право да издадеш слаб албум, да направиш нещо половинчато. Турнетата са едно приятно разтоварване от този стереотип на постоянна работа в студиото. На сцената се чувствам друг човек… Най-голямото признание е да видиш, че публиката познава добре песните ти - това значи, че си се справил, че си създал нещо трайно.

Коя беше първата ти група и какъв материал свирехте?

Беше една ученическа формация, която дори си нямаше име. Бяхме трима момчета, въобразили си, че свирят, хаха. Правехме кавъри на The Beatles, Jeff Beck, Jimmy Hendrix и др. Просто барабани, бас и китара - беше много смешно…

Виждането ти за прогресив рока в 21-ви век?

През последните десетина година съм свидетел на едно раздвижване в прог средите - появяват се нови групи, записват добри албуми, правят концерти. Бих казал, че сцената днес е доста по-активна, отколкото беше през 70-те години. 80-те бяха време на застой, с някои изключения, но сега виждам нещата по-скоро в положителна светлина. Докато има млади таланти и лейбъли като InsideOut, които ценят музиката и я подкрепят, ще има развитие. Прогресив рокът не е мъртъв, просто хората трябва да са наясно, че тази музика съществува.

Любими групи:

The Beatles

Jimmy Hendrix

Yes

King Crimson

Johnny Mitchell

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »