THE 69 EYES

В началото на 1990-та в Хелзинки пет момчета започват едва ли не на шега банда, която ще се превърне в една от най-важните финландски готик рок формации години по-късно. Собствен, уникален стил, култов статут сред феновете, златни албуми и сингли, разпродадени шоута... са само част от постиженията на The 69 Eyes. За новия им албум – "Devils", както и за други интересни подробности около групата, разговаряхме с вокалиста Jyrki 69...


Рок енд рол, Христооо!

Привет, Jyrki! Виждам, че си в добро настроение тази вечер, хаха...

Нали правилно казах името ти?

Съвсем правилно.

А, добре. Защото ако човек махне "х"-то, се получава едно хубаво финландско име - Risto. Интересно...

Поздравления за новия ви албум - "Devils"! Какви са отзивите дотук?

Албумът ни излезе във Финландия преди около месец и отиде директно на първо място в класациите. Това се случваше и с предишните ни албуми и въпреки, че в един момент човек започва да го очаква, всеки път се радваме. Това е много по-голямо признание от всички хвалби, с които медиите могат да затрупат една група. От друга страна, и самите коментари са изключително добри, защото и албумът е добър. По време на последните ни концерти наблюдавах реакцията на публиката спрямо новите ни парчета - това е другият тип отзив, който много ме интересува.

Какво става с Jussi? Надявам се, че вече се възстановява и че скоро ще може да застане отново зад барабаните…

За щастие вече е по-добре. Беше доста опасна ситуация - ако не се вземат мерки навреме, от спукан апандисит можеш да умреш. Преди 50 години са си умирали, всъщност. Добре, че го откараха в болницата навреме... Шантаво е, защото тъкмо бяхме изсвирили първия си концерт от новото турне предишната вечер, а на сутринта той беше в болница. Както сигурно знаеш, продължаваме турнето с барабаниста на Hanoi Rocks - Lacu. Той много ни помогна, научи бързо песните, на практика спаси турнето. Надявам се до една-две седмици Jussi да може да се върне на сцената... Знаеш ли кое е интересно? Свирим от началото на 90-те години и винаги сме били в един и същ състав. Същевременно в света на хеви метъла има страшно много банди, които имат някакво име, но за всеки запис са в различен състав, дори за всяко турне. Не отдават особено значение на това кой пее, кой свири на китара и т.н. На мен това ми е съвсем чуждо и поради тази причина сега се чувствам толкова странно, когато се озовах пред подобна ситуация.

На сцената сте почти 15 години и The 69 Eyes вече е утвърдена банда. Считаш ли, че получавате заслуженото признание?

Започнахме като глем рок банда. В края на 80-те това беше на мода и всеки мечтаеше да прави такава музика, да създаде най-великата група... Свирехме кавъри на The New York Dolls и Alice Cooper. От тогава музиката ни доста се промени, но напоследък получаваме признание, да. Това като че ли стана след като дадохме повече свобода на готик елементите в песните и издадохме първите си албуми извън Финландия. Някои нарекоха стила на "WastingTheDawn" гот'н'рол, после "Blessed Be" и "Paris Kills" бяха просто готик рок... А сега, с излизането на "Devils", ни представят като готик глем рок. В известен смисъл изровихме старите кокали - всичко, което ни вдъхновяваше в началото: филмите на ужасите, глем рокът, комиксите...

Всяка група се опитва с новия си албум да надмине предишните - по твое мнение, какво в "Devils" бе направено по-добре в сравнение с предшествениците му?

Това, което веднага се забелязва, е, че "Devils" е най-добре продуцираният албум в цялата ни кариера. С други думи, той има най-добрият звук от всички наши албуми. Сега имахме възможност да избираме продуцент и се спряхме на този, когото считаме за най-добрия в цяла Финландия - Hiili Hilesmaa. Благодарение на него албумът звучи толкова плътно и наред с това чисто, въобще - стопроцентов рок енд рол. EMI/Virgin искаха да ни помогнат да направим възможно най-добрия си албум. С по-малките лейбъли трябва да се грижиш за всяко едно нещо по време на записите, докато сега можехме да се концентрираме само върху музиката, да напишем много песни и да изберем най-добрите за албума. Сега всеки член на екипа, с който работихме, беше нов - от художника на обложката и режисьора на видеоклиповете, до мениджъра в компанията.

Кажи няколко думи за темите в текстовете…

Както обикновено, се вдъхновявам от всичко, което обичам, или някога съм обичал. Голям източник на вдъхновение са филмите и разказите на ужасите, комиксите на Марвел, ранният рок енд рол от 50-те и 60-те години... Наскоро преоткрих тези неща, установих, че за мен все още са свежи и актуални. Песента "Jimmy", например, е посветена на JamesDean - мой любим актьор от 50-те години. Класическата американска поп култура винаги е служила като вдъхновение за The 69 Eyes. Има и друго интересно нещо в "Devils" - прекарах около месец в Южна Африка по линия на една програма за културен обмен. Всъщност оттам произлиза вуду религията, племената имат доста тъмна история... Бях си взел разни демо записи и докато бях там, написах доста текстове - при някои не се забелязва влияние, но в песента "Hevioso", например, е очевидно.

Първите ви няколко албума бяха изпълнени в по-различен стил от този, в който творите напоследък. Какво наложи промяната след "Wrap Your Troubles In Dreams"?

Не мисля, че се променихме особено драстично. От началото до сега ни вдъхновяват все едни неща, просто може би изразяваме идеите си по друг начин. The Ramones, Iggy Pop, Motorhead, The New York Dolls и подобни банди в началото бяха наши идоли. По-късно готик рокът се превърна в основния мотив в музиката ни, а след "Wrap Your Troubles In Dreams" в нея се появиха още повече мрачни елементи. Но The 69 Eyesса си The 69 Eyes - повече обяснение не е нужно. Щом ни чуят, хората ни познават, и това е най-важното.

Как се появява една песен на The 69 Eyes? Имате ли основен композитор, или работите заедно?

Специално "Devils" беше създаден от мен и китаристът ни Bazie. Той измисля основните моменти във всяка песен и ми праща своите демо записи. Някои от тях много харесвам, а други не - тях му връщам, за да ги преработи. Доверявам се на интуицята си. Когато чуя някоя страхотна мелодия, веднага ми хрумва идея за припев на тази песен, или пък в главата ми се появяват някакви думи за текста, или заглавието на самата песен. Ако трябва да слушам едно парче многократно, обикновено нищо не се получава. Понякога се случва и другият ни китарист - Timo-Timo, да измисли някой хубав риф и от него да се роди песен.

Как се срещнахте с VilleValoи как стана така, че той участва в албумите ви?

В средата на 90-те, като голям музикален фен, притежавах доста албуми. Реших да се пробвам като DJ в нощните клубове на Хелзинки - в по-големите рок клубове. Провеждах цели метъл нощи; дори мисля, че по това време бях единственият DJ, който пускаше блек метъл. Та една такава нощ бях в един рок бар и чаках няколко местни банди да приключат с представленията си, за да поема аз озвучаването. Помня, че не им обърнах особено внимание - на тях и на музиката им. В един момент при мен дойде някакъв човек, който не бях виждал никога досега, и ми даде един диск - новото EPна групата му. Каза ми, че е певец и ако ми трябва някой, който да помага с бек вокали в бандата ми, той е точният човек. Това беше VilleValo, а годината беше 1996-та, струва ми се. Стори ми се доста свестен, а след като чух записът му, останах впечатлен. Малко по-късно, когато с момчетата бяхме написали музиката към "Wrap Your Troubles In Dreams" и се готвехме да влезем в студио, се сетих за него и го поканих да участва в албума. Впоследствие станахме много добри приятели... Той е един от най-големите музиканти, с които съм работил някога. Още когато беше много млад, си личеше колко е талантлив. При записите на "Wasting The Dawn" той вече ни помагаше да продуцираме албума, даваше и някои идеи за песните. Смятахме дори Ville да бъде продуцент на "Devils", но в последният момент се оказа, че ще бъде ангажиран, така че приехме предложението му да ни продуцира Hiili Hilesmaa и не съжаляваме.

HIM дойдоха в България преди две години и половина - могат ли феновете ви да се надяват да видят и The 69 Eyesна живо тук?

Много бихме искали да ви посетим - България е една от страните, в които никога не сме били. Все минаваме близо до вас, свирим в съседни страни, но не стигаме до Бъгария. Знам, че имаме доста български почитатели, защото на много наши концерти, особено такива в Централна Европа, срещам българи. Би било чудесно най-сетне да можем да видим страната ви... и, разбира се, момичетата ви, хаха.

Нямате клавирист - как пресъздавате електронните звуци в парчетата си при едно концертно изпълнение?

Това е интересен въпрос. След като проведохме едно съвместно турне с ParadiseLostпреди няколко години, решихме да вземем пример от тях. Те също нямат клавирист на сцената - едно време са имали, но са се отказали от него и сега всички синтезирани звуци при тях звучат на запис. Всичко е записано на хард диск на компютър и се възпроизвежда по време на концерта заедно с изпълнението на самата банда. Това беше нещо ново за нас, когато го видяхме при тях, и ни се стори интересно - те са готик метъл банда и нямат клавирист, въпреки че клавирите имат основна роля в музиката им. Те ни показаха, че това може да бъде направено. В албума ни "Blessed Be" вече голяма част от мелодиите се изпълняваха на клавир, но не се притеснявахме за това как ще изсвирим това на живо. Всички партии са записани и просто трябва да свирим в добър синхрон.

Как се роди името The 69 Eyes?

Както казах преди малко, в началото, когато създадохме бандата, основното ни вдъхновение бяха филмите на ужасите и научната фантастика. The 69 Eyesлесно може да мине за заглавие на някой стар хорър от 50-те или фантастичен филм от 60-те. Буди асоциация с нещо страшно, има някакво чудовищно звучене. От друга страна, звучи и като някой евтин порно филм от 70-те - всеки може да си разтълкува това 69, хаха... Но като цяло, името The 69 Eyes носи много рок енд рол настроение. Това как ще го разбере всеки, зависи от самия човек.

Jyrki, има ли преживяване от досегашната ти кариера, което винаги ще помниш?

Хм, какво да кажа... Откакто се занимавам с музика в The 69 Eyes, всичко върви на все по-добре, но мисля, че тепърва ни предстоят най-големите постижения. Когато създаваш една банда, винаги имаш някакви мечти - да впечатлиш момичетата, да изнасяш концерти, да делиш сцената с любимите си рок звезди, да видиш лицето си на някой голям плакат или на корицата на някое списание и т.н. Мечтаеш да имаш златен албум един ден... Сега, след като тези мечти са вече сбъднати, отдавам значимост на всяка една от тях. Днес чувам лицемерни приказки от доста банди - че били започнали да свирят, не за да се уредят с момичета, а по някакви други причини. Да кажеш това е голяма глупост - повярвай ми, всеки, който създава банда, го прави, за да впечатли момичетата. В това не виждам нищо лошо - с нас беше същото, но с времето разбираш, че в музиката има и други неща. След като се уредихме с алкохол и жени, беше време да продължим напред към други цели. Все още има към какво да се стремим - всеки нов албум и всяко турне са едно приключение за нас.

Представи си, че никога не съм чувал за Финландия. Как би описал страната си с една дума - може би име?

Интересно... сега ме затрудни. Не бих искал да казвам името на някоя банда, още по-малко пък на някой спортист. Бих казал Хелзинки. Това е най-големият ни и важен град в южната част на Финландия - останалото са все гори, а още по на север вече е Лапландия. Хелзинки е град, за който всеки днес е чувал. Някои може би го знаят заради определени банди, други - заради "Helsinki Vampires", хаха... Щом напишеш Хелзинки в Google, веднага намираш и Финландия.

Кои са петте ти любими банди или изпълнители?

Elvis Presley, Danzig, The Doors, The Ramones и... чакай да си погледна колекцията със записи, хаха... в последната банда е най-трудно... Iggy and The Stooges! Тези пет са най-влиятелните не само за мен, но и за The 69 Eyes. Мен ако питаш, едва ли има група по света, която да не е пряко или косвено повлияна от тях.

Благодаря ти за интервюто, Jyrki! Беше удоволствие да говоря с теб.

Надявам се един ден да се видим - може би през 2005-а. А, да спомена и още нещо за финал: когато човек говори за Slayer, не казва просто "Slayer", ами крещи "SLAAAYEEER"! Същото е и със заглавието на новия ни албум: "DEEEEVILS"!

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »