STEVE HACKETT

Steve Hackett е фигура в рока, която не се нуждае от представяне. Един от малкото инструменталисти с непогрешим почерк, бившият член на Genesis остави опечатъка си върху лицето на не един музикален жанр, като днес неслучайно е считан за един от най-иновативните и влиятелните китаристи. "Metamorpheus" е новата творба на маестро Hackett - пряк наследник на класически ориентираният "A Midsummer Night’s Dream". Удобен повод да се свържем с една от живите легенди в музиката...


"Metamorpheus" е много интересен албум! Кажи ни няколко думи за това как се стигна до създаването му…

Винаги е предизвикателство да работиш по концерт за китара и оркестър. Постарах се да направя този проект по възможно най-интелигентния начин, но същевременно исках да бъде и много емоционален. Всъщност, емоциите би следвало да са на първо място и чак след тях идва всичко останало. Аз съм самоук музикант, не съм учил класическа китара, но съм почитател на този тип музика. Прехвърлих се от статута си на рок китарист към работа в класическата сфера. Още докато работех върху "Foxtrot" на Genesis, аз написах едно вдъхновено от класиката парче, в частност от Бах. Винаги съм харесвал тази музика. Израснах, слушайки комбинации между ритъм енд блус и Бах, между поп и джаз... Опитвам се да слушам всички музикални жанрове и честно казано, съм влюбен в почти всеки от тях. Това е цял един свят, в който човек може да открие много красота, стига да я потърси.

Навярно затова през годините ти правеше всичко възможно да изследваш различни стилове и нови форми на звучене. Кой жанр те е предизвиквал най-силно като творец?

Не мога да кажа, всичките са предизвикващи! Доколкото аз разбирам нещата, няма лесна за създаване музика. Винаги, когато седна с китарата си и свиря, ми идват добри идеи, но почти никога - перфектни. Все нещо ще се нуждае от промяна, ще трябва да се напише наново... И аз го правя, опитвам отново и отново. Човек не може да бъде сигурен какво ще излезе в крайна сметка. Добре е да нямаме предрасъдъци спрямо музиката - независимо дали е древна или много модерна. Между другото, това, което правя в класически стил, се излъчва по радиата в Англия много повече от това, което съм създал като "революционен рок китарист". Иронично е, не мислиш ли? Традиционното и издържаното се котира много повече от това, което правя като рок изпълнител, независимо колко оригинално е то. Мисля, че за пиано и оркестър са създадени безброй велики произведения, но за китара и оркестър - не толкова. Това поле е все още отворено за мен. Все още няма Чайковски или Рахманинов на акустичната китара, хаха...

Разправи за така наречения Underworld Orchestra… Кои са тези музиканти, как се срещна с тях?

През 1970-та година свирех заедно с един басист в банда, наречена QuietWorld. Името му беше DickDriver. Бяхме изгубили връзка в продължение на много години, изобщо не бяхме разговаряли, като през това време той работи с много оркестри. Преди няколко години той се свърза с мен и ме попита дали не бих искал отново да работим заедно. Аз му споделих, че съм подготвил нов класически материал и му предложих да участва в реализацията на проекта. Той се съгласи и събра по-голямата част от хората, формиращи моя оркестър.

Албуми като "Metamorpheus" и "A Midsummer Night's Dream" са по-близо до класическата музика, отколкото до която и да е друга. Всъщност дори свиренето ти чисто технически е по-близо до класическата фраза, отколкото до рок или блус изказа. Как разви такъв силен интерес към класиката?

Още когато бях дете, обичах да слушам различни класически пиеси. Изглежда детската ми душа по някакъв начин е откликвала на тях, не знам. Следващото нещо, което помня е, че се опитвах да свиря на хармониката си различни мотиви от тези произведения. Например от "Орфей и Евридика" на Глюк... След това чух Чайковски. Последва един период, в който се интересувах главно от поп музика, докато един ден не чух Андрес Сеговия да свири Бах. После се запознах с Шопен и се влюбих безнадеждно. От една страна слушах The Rolling Stones, The Beatles и Chuck Berry, от друга - JimiHendrix, JeffBeckи Eric Clapton, от трета - класиците...

"A Midsummer Night's Dream" беше вдъхновен от Шекспир, докато в новата си творба изследваш легендата за Орфей и пътуването му до отвъдния свят. Защо избра тази история?

Ще ти кажа защо. В света на рока като че ли вече се счита за остаряло да създадеш концептуален албум, да разкажеш някаква история, да обединиш всички текстове и музикални мотиви. В света на класиката това винаги е било удачно и приложимо... Храня голямо уважение към романтическите композитори, голяма част от които са посвещавали творбите си на подобни теми. А Орфей е бил роден в Тракия, което ще рече, че ти в момента се намираш точно в центъра на действието, за което разказва албумът ми...

Считаш ли, че един изцяло инструментален албум е в състояние адекватно да пресъздаде история като тази?

От една страна, в подобно произведение отсъства либрето и е лесно човек да реши, че то може да се отнася както за легендата за Орфей, така и за коя да е друга... Всъщност се опитвам да опиша нечий живот, нечии преживявания. Мисля, че творба като "Metamorpheus" би могла да разкаже една история, стига да е достатъчно емоционално наситена. Това е строго индивидуално, разбира се - един би могъл да почувства емоциите, които съм се опитал да заложа в музиката, друг - не, а трети - да усети нещо съвсем различно... Ще ми се да вметна и друго: на хората, занимаващи се професионално с музика, често им се налага да слушат, но не винаги им се удава да чуят. Съдя по себе си - когато купя даден албум и го пусна през уредбата си, често си казвам: "Трябва да спра това, изобщо не е интересно." По-късно чувам същия албум или песен по радиото и си казвам: "Това е доста добро!" Това е проблемът на работещите в музикалната сфера - трудно е да се изгубиш в музиката, да се потопиш, да бъдеш само слушател и нищо друго. Аз не знам почти нищо за правенето на филми или писането на книги, точно заради което ми е много лесно да се потопя в атмосферата на даден филм или книга, без съзнанието ми да се спира върху отделни технически детайли и без да гледам толкова критично на всяко нещо. Докато слушайки музика, се улавям, че дори неволно анализирам постройката на дадена песен, използваните техники и т.н. Понякога ми се иска да не беше така.

Музиката ти винаги е била непредсказуема. Как се изготвя някое по-сложно парче, с редуването на всичките теми и обрати?

Би било хубаво, ако всяка песен се появяваше изведнъж в завършен вид, с текстове, готов аранжимент и т.н. За съжаление, това почти никога не се случва, поне при мен. Парчетата доста наподобяват пъзел. Имам отделни фрагменти, които трябва да сглобя по оптимален начин. Понякога ми трябват само два мотива, които да мога да съчетая, за да мога оттам насетне да довърша самата песен. Понякога това е и най-трудното - да открия тези два фрагмента. Това е нещо като вътрешен музикален разговор. Щом усетя, че дадени късчета музика разговарят успешно помежду си, пъзелът добива завършен вид. Понякога това ми отнема няколко дни, а друг път - няколко години, дори по-дълго. Сега свиря на концертите си едно класическо парче, по-голямата част от което написах през 60-те, но така и не успях да завърша тогава.

Steve, с какво се занимаваш в момента и какво да очакваме от теб в близко бъдеще?

В момента работя по нов рок материал, но засега смятам да отложа записването му. Предстоят ми концерти с акустичното ми трио - аз, брат ми JohnHackettи RogerKingна клавир. Чак след това ще мога да мисля за реализирането на нов студиен проект.

Каква точно беше причината за разпадането на GTR?

Просто се случи това, което става, когато имаш една банда, основаваща се на две отделни солови кариери. От една страна, това може да се разглежда и като новост за определен период. Тъй като бяхме известни, имахме доста ограничен отрязък от време, през който да се представим добре. Или да се представим зле, хаха... Беше един много трудноосъществим от финансова гледна точка проект. Имахме хитов статут, предимно в Америка, но това не беше достатъчно. Всички опити да реорганизираме проекта пропаднаха, така че решението беше да се върнем към соловите си кариери. Така беше и по-честно. Правейки изцяло своя музика, можех спокойно да кажа: "Ето това са моите идеи." Не исках да разчитам на огромната рекламна машина.

Какво е да имаш свой собствен лейбъл - Camino Records? Какви са преимуществата и недостатъците?

Предимствата са в това, че не ти се налага да подлагаш на проверка собствените си идеи пред други хора. Ако решиш да издадеш албум с китайска народна музика, можеш да го направиш. Разполагаш с пълна творческа свобода. Цената на всичко това е, че сам инвестираш в себе си и не можеш да разчиташ на външен източник на средства за бюджета ти. Няма да има голяма компания, която да ти плати времето в студиото или рекламната кампания. В крайна сметка всичко това може да се окаже една пирова победа, но за момента мисля, че се справям.

Какво слушаш напоследък?

Опитвам се да слушам всичко. Радиото ми има запаметени много различни честоти, които редовно преслушвам. В повечето случаи не откривам това, което бих искал да чуя. Има станции, посветени само на рок музика, или на класика, или на джаз... Рядко човек може да чуе някакво преплитане на жанрове.

Мислиш ли, че има възможност за нов реюниън на Genesisв близко бъдеще?

Всичко е възможно, но ако наистина се случи, по всяка вероятност ще бъде само за едно шоу - нещо специално за феновете. Всеки път, когато се срещна с момчетата, говоря с тях за това и ги увещавам.

Кои са петте ти любими банди или изпълнители?

Й. С. Бах, The Beatles, Paul Butterfield, Buffy Sainte-Marie, Jimmy Webb.

Последни думи към феновете ти, Steve?

Никога не е твърде късно да сбъднете мечтите си и да се превърнете в това, което искате да сте. Имайте си доверие и търсете пълния потенциал у всеки. Любовта е много важна! Тя съществува - не е просто мит.

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »