SKID ROW - биография

Мисля, че едва ли има фен на рок музиката, който да не е чувал за групата Skid Row. Това е една от най-големите метъл банди в началото на 90-те години на миналия век. Според мен, много малко са групите, които могат да се похвалят с успехите на Skid Row. Те са едно от най-емблематичните имена в късната глем метъл вълна. Говоря за края на 80-те години, когато глемът е в своя зенит. Длъжен съм да спомена, че това е може би групата, която най-много е радвала и най-много е разочаровала свойте фенове. Група с две напълно различни лица. Група с два коренно различаващи се един от друг творчески периода. Група способна да продава милиони и същевреманно способна да претърпява страховити финансови загуби. Това са Skid Row.


Началото (1986-1990):

Групата е създадена в Toms River, щата Ню Джърси през 1986 година от басиста Rachel Bolan и феноменалния китарист Dave Sabo, изградил си страховития прякор "The Snake". Към тях се присъединил и младия певец Matt Fallon. Както може би се досещате първоначалните репетиции на младоците по нищо не са се различавали от всички най-обикновени гаражни дрънкания на инструменти. Никой от членовете не е предполагал, че само след пет години ще покорят световния музикален връх. Очевидно Ню Джърси е плодовит щат, откъм качествени рок групи - големите батковци на Skid Row, Bon Jovi са от там. Но въпреки всичко момчетата са се стараели и са влагали максимума от себе си, а това е най-важното. През 1987-ма година към тях се присъединили и китариста Scott Hill, барабаниста Rob Affuso и роденият в Канада певец Bach (който в интерес на истината бил изгонен от предишната си банда Madam X). Това вече е бил истинския сътстав на Skid Row. Тогава вече започнали първите истински репетиции. Първият концерт в историята на бандата е на 1-ви януари, 1988-ма година във вече несъществуващия клуб Rock'N'Roll Heaven в Торонто, Канада. Групата хвърлила много, много усилия за да издаде своя дебютен албум, но за тази цел трябвало да подпишат договор с някоя голяма компания. Момчетата извадили късмет - Sabo бил приятел с вече превърналият се в суперзвезда Jon Bon Jovi, който осигурил на бандата договор с гиганта Atlantic Records. Това е преломен момент в развитието на групата. По този начин през 1989-та година, групата успява да запише и издаде своя дебютен албум, наречен "Skid Row". Противно на повечето очаквания, албумът пожънал титаничен успех. Албумът заема 6-то място в класацията на "Billboard". Много малко са групите предизвикали такъв бум на музикалния пазар, още с първия си запис. Албумът продал милиони, което го превърнало в мулти-платинен. Успехът бил огромен. Освен това бандата успяла да издаде 7-инчовите винили "18 & Life", "I Remember You" и "Youth Gone Wild", превърнали се във вечни класики. Две от тези песни влизат в Top 10 класацията на Америка. Точните класации са: "18 & Life" на 11-то място в Mainstream Rock Tracks и 4-то място в Billboard Hot 100. "I Remember You" заема 23-то място в Mainstream Rock Tracks и 6-то място в Billboard Hot 100. Последният сингъл "Youth Gone Wild", заема 27-мо място в Mainstream Rock Tracks и 99-то място в Billboard Hot 100. Групата е поканена да бъде съпорт банда на голямото американско турне на Bon Jovi. Хиляди виждат Skid Row наживо и се убеждават, че това е една страхотна банда. Пищността и дивият характер на вокалиста Sebastian Bach го правят един от най-желаните рок фронтмени, сред женските сърца. Тези черти на Seb, помагат много за изграждането на имиджа на бандата, както и създават малко проблеми. Групата е най-известна със скандиранията на Bach: "If you think, you stink", което не веднъж са му носели купища проблеми. Има много подобни случаи - например, веднъж Seb бил арестуван, за това че наранил едно момиче със счупена бутилка. Това се случило на 27-ми декември, 1989-та година, когато Skid Row отваряли на Aerosmith на концерт в Springfield, щата Масачузетс. Seb скочил в публиката и бил оцелен с някаква бутилка, която после метнал и уцелил въпросното момиче, след което на всичкото отгоре и се сбил. След това бил арестуван за умишлено нападение. За по-запалените от Вас, въпросния инцидент е заснет с камера и може да бъде видян на видеото от тяхното турне "Oh Say Can You Scream?", издадено през 1990-та година. Малко след това, при една фото сесия за списание, Bach носил тениска с анти-гейски надпис, гласящ: "AIDS Kills Fags Dead", което разбира се предизвикало огромен скандал. След този случай, Bach бил принуден да се извини официално по MTV. Но все пак, нека се върнем на техния музикален успех. Освен американското съпорт турне на Bon Jovi, групата успяла да си уреди и едно турне във Великобритания със съпорт група Vain. Не искам да правя сравнение между тези две банди, но искам да кажа само, че вторите, за разлика от първите, никога не предадоха и не разочароваха своите фенове. Това британско турне също пожънало голям успех, спечелвайки много от доста патриотически настроените британски фенове. Бандата е съпорт и на европейското турне на Motley Crue. Това е много важен момент, защото по този начин Skid Row ще навлязат и на европейския пазар, което би ги направило още по-големи звезди.

Зенитът (1991-1992):

След небивалия успех на дебютния албум, очакванията за втория били огромни. Едни смятали, че Skid Row ще направят добър нов албум, други смятали, че ще сменят стила към по-меко и по-попаджийско звучене, с цел много продажби, а пък трети смятали, че няма шанс да повторят своя успех. За всеобща изненада, през 1991-ва година, Skid Row издават своя втори албум, озаглавен "Slave To The Grind". Звученето въобще не е комерсиализирано, даже напротив - има доста по-тежки елементи, в сравнение с първата плоча. Разбира се, традиционното за бандата специфично звучене, е на лице също. Успехът на албума е невероятен! Досега никой не си е представял, че такава група може да направи подобен фурор, само с два албума. Продажбите са огромни, медиите сипят суперлативи, групата се появява по телевизията....въобще това е зенитът на Skid Row. Но нещото, с което този албум ще бъде запомнен най-много, е първото място в американските класации. "Slave To The Grind", заема първо място в класацията на Billboard за най-добър поп албум. За първи път метъл група е на първо място! Но в сравнение с дебюта, новия албум е разочароващ от страна на синглите. Голяма част от големите продажби на "Skid Row" се дължат на невероятния успех на трите хита "18 & Life", "Youth Gone Wild" и "I Remember You". Двата сингъла от новия албум, са с далеч по-разочароващи позиции. "Monkey Business" заема 13-то място в Mainstream Rock Tracks, а другия сингъл "Wasted Time" заема 30-то място в Mainstream Rock Tracks и 88-мо място в Billboard Hot 100. Успехът от албума, обаче бил потресаващ, затова групата тръгва на гигантско световно турне, заедно с други световноизвестни банди, като Guns'N'Roses и Pantera. Но не е много трудно на човек да забележи, че "Skid Row" звучи далеч по-меко и по-баладично в сравнение със "Slave To The Grind". Това внезапно втежняване отблъсква не малка част от феновете на по-лекия Skid Row. В песента "Mudkicker", долавяме дори и траш елементи?!? Албума е издаден в две версии - една с неиздадената песен "Get The Fuck Out" и другата с друг бонуса "Beggar's Day". Но поне според мен едно нещо прави "Slave To The Grind" несравняем с предшественика си "Skid Row". "Slave To The Grind" е хвален из медиите по цял свят, но бързо изчезва от класациите. Дебютът обаче, винаги ще остане в сърцата на феновете на бандата с незабравимите си хитове, въпреки че успехът му е по-малък. След тунето в подкрепа на новия албум, бандата решава да си вземе малко почивка. Малко по-късно, през 1992-ра година, те издават компилацията от сингли "B-Side Ourselves", която заема 58-мо място в Billboard. Повече от три години след това, те издадат своя следващ албум. Но през това време, сцената се е променила и то много......

Падежът и раздялата (1995-1996):

Близо четири години са изминали от издаването на "Slave To The Grind". Много от хората са решили, че Skid Row вече няма да ги зарадват с нов албум. Но това става. Героите от Ню Джърси се завръщат с чисто нов албум, наречен "Subhuman Race". Повечето хора са доста изненадани от звученето на диска. Той звучи много по-алтернативно, от колкото предишните два албума. Според музикалните специалисти, това се дължи на смяната на мейнстрийма. Глемът и хард рокът отстъпват лидерството си на грънджа, който завърта целия пазар на 180 градуса. Други пък смятат, че тази промяна в стила на Skid Row се дължи до известна степен на изчерпването на нови идеи. Аз лично смятам, че и двете страни имат право. Много от феновете са безкрайно разочаровани, но въпреки това, изненадващо "Subhuman Race", влиза в Top 40 на класациите - 35-то място в Billboard. Колкото и странно да е, Skid Row успяват да си намерят широка аудитория в лицето на почитателите на по-модерното и по-алтернативното звучене (което тогава е на мода) и разбира се, на заклетите си фенове. "Subhuman Race" се доближава, като стил и композиция до творчеството на Anthrax, Machine Head, Red Hot Chili Peppers, Pantera и дори на Biohazard. Новият албум обаче е далеч по-малко рекламиран и присъствието само на един сингъл, ясно говори за това. Единственият сингъл "Into Another", достига до 28-мо място в Mainstream Rock Tracks, което с оглед на голямото разочарование си е чист успех. Но вече се забелязва едно „отдръпване" от бандата от страна на медиите. Вече много по-малко се говори за Skid Row, което не може да не се отрази и на продажбите. Въпреки, че има много хора, които смятат, че "Subhuman Race" има някои хитове, телевизиите (най-вече MTV) рядко излъчват видеоклиповете на групата. Самите факти, че вече няма такива дълги турнета, хилядни публики и напълно разпродадени концерти си говорят сами за себе си. Skid Row бавно, бавно слязоха от върха и се настаниха на дъното, при другите „забравени" глем банди. Но поне според мен, това беше неизбежно...

След провала от "Subhuman Race", идва ред на следващата стъпка - конфликтите. Започнали да зачестяват караниците между членовете на групата, което си имало и своето отражение. Колкото и странно да звучи, много от запознатите с нещата около Skid Row, са предвидили, че Seb ще напусне. И това става....през 1996-та година (през тази година Skid Row навършват 10 години), вокалистът, основната движеща сила и запазена марка на бандата, Sebastian Bach е уволнен, поради нарасналото му безрасъдие, спрямо колегите му. Основната причина за напускането му е замисълът да продължи своето творческо развитие, като соло артист. Също така, през тази година напуска друга основна единица в бандата - барабаниста Rob Affuso.

Новото начало (1999-2003):

Странното е, че след напускането на Bach, бандата не се води официално разпаднала се. Минава един период, в който Seb работи върху соловия си проект, а Skid Row не проявяват никаква творческа дейност. Изненадващо за всички, през 1999 година, групата обявява, че взима за свой нов вокалист певеца Johnny Solinger, който има опит, като фронтмен на бандата Solinger. Освен това бандата взима и бившия барабанист на Saigon Kick, Phil Varone. Така с частично обновен състав, бандата започва своята дейност. Можете да си представите каква отговорност е поел певеца Johnny Solinger, като е заел мястото на човека, превърнал се в идол на хиляди младежи. Очакванията към него били гигантски, тъй като не е лесно да заместваш г-н Bach, най-малкото защото повечето фенове свързват Skid Row, именно с него. След реюниъна, бандата отваряла на Kiss, на тяхното прощално турне и много от феновете разбрали, че Skid Row отново са тук......но в доста по-различен формат. Освен турнето с Kiss, Skid Row направили няколко големи концерта с други звезди от 80-те години, като например Poison. Всяка година бандата била на турне, а през 2002-ра, те били част от турнето Rock Never Stops.

Повечето фенове били скептично настроени, към предстоящия албум на бандата, който излезнал през 2003-та година. И така, през 2003-та година, Skid Row издали своя четвърти студиен албум "Thickskin", който бил разпространяван от SPV Records. Както може да се предположи, продажбите били отчайващи, а и плюс това в албумът не присъствал нито един сингъл?!? Освен това, стилът бил коренно различен от типичния за Skid Row мелодичен хеви метъл. В целия албум се усещали много пънкарски и алтернативни моменти, като вокалите на Johnny Solinger, въобще не можели да се сравняват с тези на Seb Bach. Групата разочаровала своите зажаднели за нови класики фенове, а освен това не дали никакви индикации, че някога ще направят нов добър албум. Имало и фенове на бандата, които останали сравнително доволни от новата продукция на групата, но като цяло "Thickskin" бил разочароващ албум за верните почитатели. Можем да кажем, че "Thickskin" е добър диск, но в никакъв случай не е типичен Skid Row албум. Една година след излизането на албума, барабанистът на групата Phil Varone, напуска, като на негово място дошъл младия (и настоящ) барабанист Dave Gara. След този момент бандата прави няколко концерта, но активна творческа дейност не присъства. По този начин много хора, се замислили дали "Thickskin" няма да е последния албум на Skid Row.

Разбира се, много от феновете се надяват на евентуален реюниън със Sebastian Bach, но от казаното лично от него, можем да съдим, че поне в близко бъдеще, това е невъзможно. Не веднъж, Seb се е изразявал доста остро, спрямо бившите си колеги, като нито една от двете страни не се опитват да смекчат обтегнатите отношения. Това ни кара да си зададем въпроса, дали някога ще станем свидетели на толкова дългоочаквания реюниън. Лично аз съм скептично настроен в това отношение. Все пак не можем да кажем нещо от рода на: „Seb мрази Skid Row". Това е най-малкото смешно, защото въпреки всичко сме длъжни да отбележим, че Bach направи Skid Row звезди, а Skid Row направиха Bach идол на младежта. Най-малкото заради славното минало на тези легенди, не можем да си позволим да упрекваме Seb, че не иска да се завърне в бандата. Той си има своите ангажименти и по всичко си личи, че в момента въобще не се интересува от Skid Row. Предстои да излезе новия солов албум на Bach, наречен "Angel Down". Очакванията към този албум са големи, но само бъдещето ще покаже, дали феновете ще му дадат шанс. Барабанистът Rob Affuso, също няма огромни намерения да се завръща в Skid Row, но основните погледи са насочени към Bach. Каквото и да се случи, обаче тази група ще остане една от най-обичаните и същевременно една от най-разочароващите в цял свят. Каквото и да се случи, песни като "18 and Life", "Youth Gone Wild" и "I Remember You", ще останат завинаги в сърцата на милиони. Това, на което се надявам, е някога Skid Row да издадат още един велик албум, като "Skid Row" и "Slave To The Grind" и то с Seb Bach и Rob Affuso в редиците си. Дотогава обаче, си остават само спомените от великите времена, в които Skid Row продаваха милиони копия от албумите си и бяха на гребена на вълната. Това беше доста отдавна....., но пък не чак толкова......Forever Wild!

Mendoza

Източник на информацията: wikipedia.org

забележка: Информацията е към дата 20.08.2006 година

Обратно към списък статии, интервюта »