SHADOW GALLERY

След четиригодишно студийно мълчание, една от най-важните (но също така и най-подценявани) прогресив метъл банди е тук с дългоочаквания си нов албум. Петата творба на американските новатори Shadow Gallery е това, за което феновете мечтаеха след леко разочароващия "Legacy" – нов шедьовър. Китаристът и клавирист Gary Wehrkamp се оказа повече от приятен събеседник и разкри доста интересни подробности около групата и актуалния й запис – "Room V".


Поздравления за фантастичния ви нов албум! Колко време ви отне да го композирате и запишете?

Благодаря ти! Написахме новия материал в продължение на период от около шест месеца и използвахме по-голямата част от измислените парчета за албума. Споделяхме идеите си един с друг, опитвахме се да усъвършенстваме песните. Последва период от една година, в който направихме доста демо записи. Същинските студийни записи ни отнеха още два месеца.

Каква беше причината за дългата пауза след издаването на "Legacy"? С какво се занимаваха членовете на състава през това време?

Причините за забавянето са няколко, но в основата на всичко стои фактът, че на нас по начало ни е нужно много време, за да изготвим един албум така, както го искаме. Всеки от нас трябваше да съобразява личния си график. Междувременно някои от нас (най-вече Mike и аз) участваха в проекти като TheExplorersClubPartII, Sounds Like Christmas, "Leonardo", и т.н. Пропуснах да спомена също така Ayreon и Star One - бандите на нашия приятел Arjen Lucassen. Допълнително ни забави това, че макар да имахме ясна представа за албума, не се бяхме спрели на подходящ лейбъл. Намирането на такъв и сключването на договор беше необходимо условие, за да започнем да придаваме вид на новата си творба.

"RoomV" бележи завръщане към стария ви стил - този на най-обичания ви албум. Имаше ли някакъв натиск от страна на феновете в посока на това да направите продължение на "Tyranny"?

Абсолютно никакъв! Дори мисля, че бяха съвсем малко хората, които очакваха от нас да направим нещо подобно. Колкото до завръщането към по-стария стил - то не е нещо, което сме търсили умишлено. Винаги се стараем да звучим като себе си и държим на корените си, като от друга страна се стремим и да въвеждаме по нещо ново в стила си.

"Tyranny" винаги е бил считан за най-силната ви творба, а по мое мнение е и един от най-важните прогресив метъл албуми въобще. Как се чувствате, когато хора сравняват "Tyranny" с някои от великите концептуални албуми в прог рока, като "The Wall" и "Operation: Mindcrime"?

Когато за пръв път чух за сравнението с "The Wall", бях като нокаутиран, защото съвсем не бях очаквал нещо подобно. Този албум на Pink Floyd е един от любимите ми за всички времена. Израснал съм с идеята за концептуалните албуми, които изследват една оригинална тема, разглеждат я последователно във всяка песен и я развиват. Огромна чест е, че ни поставят редом до толкова големи банди.

Gary, беше ли предизвикателство да се направи продължение на един класически запис?

Не, не беше чак толкова трудно. При ShadowGallery, когато нещата опрат до създаването на концептуален албум, винаги съществува една специфика, засягаща начина на композиране, изпълнение, писане на текстове... В един момент осъзнаваш, че някои от идеите ти всъщност не стоят добре в албума, защото не носят същата емоция, като тази в другите песни. Разбира се, има място за различни идеи, стига да могат да бъдат обединени по някакъв признак. Но пак ще го кажа - не гледахме на създаването на "RoomV" като на някакво предизвикателство, макар да знаехме, че очакванията към нас са огромни. Имахме късмет, музиката се появи доста лесно и без разногласия.

Историята на "Tyranny" не беше никак весела, но за сметка на това беше много емоционална. Вярно ли е, че сте черпили вдъхновение от "1984" на Джордж Оруел за създаването на този албум?

Не, поне доколкото знам. В по-голямата си част историята е дело на Carl, който наистина черпеше вдъхновение от много източници, но не и от Джордж Оруел. Инак наистина има известни сходства в атмосферата на "1984" и тази на нашия албум, но това е по-скоро случайно.

Laura Jaeger отново пее във ваш албум. Кажи ни няколко думи за нея - откъде я познавате, как се случи участието й в "Tyranny"?

Lauraе всестранно развит музикант - тя е певица, композитор, продуцент, свири също на китара. Всъщност тя живее недалеч от нас. В миналото бях много близък приятел с нея - преди около десет години. Преди да се присъединя към ShadowGallery, свирех в една прогресив рок банда, в която участваше и Laura. Дори след разпадането на тази банда, с нея останахме приятели, но всеки пое по своя път. Това, че я поканихме да пее в "Tyranny", се дължеше не толкова на приятелството ни, колкото на таланта, който тя притежава. По това време имахме няколко идеи за гост-вокалисти и Lauraбеше първият ми избор. Тя имаше гласът, който искахме и който беше най-добрият за героинята от историята. В "RoomV" тя участва отново по разбираеми причини - нали героинята е същата.

Разправи и за другите гости в албума...

Има едно момче - Joe Stone, което свири първото китарно соло в песента "The Archer of Ben Salem". Той всъщност е мой ученик и го познавам и обучавам от четиригодишен. Сега е на двадесет. Като се замисля, познавам го от по-дълго време, отколкото момчетата от Shadow Gallery. Друг гост е ArjenLucassenот Ayreon. Той свири солото в "Seven Years". James La Brie, макар да не пее в албума, също взима участие по един особен начин. Той написа част от песента "Torn", която всъщност създадохме заедно за втория му солов албум преди няколко години. Поради някаква причина той не може да я включи в албума си тогава и решихме да я използваме сега. Ако трябва да сме точни, "Torn" е написана от James, Carlи от мен.

Музиката ви е много сложна и разнообразна. Би ли описал процеса на композиране в ShadowGallery?

Специално при мен новите идеи идват с много свирене. Не ме бива да измислям нови неща просто така, като си седя. Мелодиите се появяват в главата ми, чак когато хвана китарата и започна да импровизирам. Колкото повече свиря, толкова по-креативен съм. Но когато създаваме една песен като група, никога не можем да предвидим как ще звучи тя в крайна сметка. Малко или много, всеки в бандата пише музика и всеки е лидер.

Очевидно много харесвате класическата музика. Ще чуем ли някой ден Shadow Gallery да работят с оркестър?

О, разбира се! Въпросът за нас не е "дали", а "кога". Главният фактор, от който зависи това, е бюджетът. Да се използва оркестър, съставен от висококвалифицирани класически музиканти, е доста скъпо. Това е нещо, което искам да направя от 5-6 години. Сега използвахме ансамбъл от десетина музиканти, но се надявам, че завбъдеще ще имаме възможност да работим с цяла филхармония.

Имате доста характерен стил с всички тези преплитащи се вокални мелодии. Вероятно не е лесно да се композира музика по този начин, но сигурно е още по-трудно да се представи адекватно на живо...

Определено е предизвикателство, но вече сме свикнали да работим така. Освен това, не сме особено активна лайв банда, така че не съобразяваме песните си с евентуална концертна интерпретация. Много банди го правят и напълно ги разбирам, но ние никога не сме си казвали: "Нека не добавяме този елемент, защото няма да можем да го изсвирим на живо". Целта ни винаги е била да създадем най-добрия албум, на който сме способни, като използваме всички налични средства за това.

В Shadow Gallery всички сте много способни музиканти, но никога не сте се увличали в демонстрации на инструментално умение. Какво мислиш за многото банди в прог метъла, които наблягат на свиренето повече, отколкото на доброто композиране?

Мисля, че в този жанр техниката има своето място. Тя винаги е доста впечатляваща и вълнува слушателя. Но ако в основата на песента няма добра мелодия и самата тя не е запомняща се, колкото и да е майсторско свиренето, само то не може да я спаси. Винаги сме се стремяли да комбинираме тези две начала и ако в даден наш албум отсъства едно от тях, то той не би бил успешен за нас самите. Различното сега е, че не се опитваме да натъпчем всичко в рамките на една песен. В дадено парче може да доминират вокалите и то да е сравнително просто, а в следващото водеща да е техниката. Най-важна от всичко е емоцията - тя прави един албум добър.

Какъв е статутът ви в САЩ? Ако не се лъжа, в Европа продавате доста повече...

Да, така е. И в Щатите имаме много верни фенове и с всеки нов албум стават все повече. Проблемът е, че тук не можем да получим това медийно излагане, което получаваме в Европа, Япония и Южна Америка. Пазарът тук отдавна е разделен и са нужни много пари, ако искаш музиката ти да се излъчва. Никой няма интерес да пуска малки банди, издавани от малки лейбъли - такива има стотици. Скъпо е да се появиш по радиото или на страниците на някое списание.

Пет албума за почти петнадесет години не е кой знае колко. Предполагам, че се стремите да изпипате всеки албум до съвършенство, вместо самоцелно да издадете нещо.

Абсолютно, много добре казано. Не се занимаваме с музика, защото искаме да направим много пари или за да бъдем непрекъснато в устите на хората. Имаме си и други занимания... Целта ни като група е всеки път да даваме най-доброто от себе си и да се развиваме. Опитваме се да създаваме албумите си възможно най-бързо, но никога не сме се ръководили от срокове. Издаваме само тогава, когато чувстваме, че новият албум е завършен и че отразява в най-пълен вид потенциала ни към дадения момент.

Смятате ли да проведете турне към "RoomV"?

Обсъждаме възможността да изнесем няколко шоута, но е доста трудно да се организират такива. Засега нищо не е уточнено, но се надяваме в бъдещето да можем да го направим - особено в Европа.

Как се стигна до договора ви с InsideOutMusic - най-големият независим прогресив лейбъл в момента?

След като излезе "Tyranny", започнахме да получаваме предложения от много компании от цял свят. Отоговорът ни към всички тях беше, че ще можем да разговаряме едва след като изтече договорът, който имахме с Magna Carta- не по-рано. След като завършихме "Legacy", отново се свързахме с някои от тези лейбъли и ги попитахме дали все още се интересуват от нас. Прегледахме възможностите и InsideOutсе оказаха лейбълът с потенциал да предостави новия ни запис на възможно най-много хора. Свързахме се с компанията чрез художника на обложката на "Tyranny" - Rainer Kalwitz.

Понастоящем занимавате ли се със странични проекти?

В момента се опитваме да сме 100% отдадени на ShadowGallery. Щом мине известно време, пак ще се захванем с проектите, предполагам. Опитвам се да изготвя един солов албум вече няколко години. Той се нарича "One Hour Forever" и вече до голяма степен е завършен. Причината да го бавя толкова е, че винаги съм поставял Shadow Gallery на първо място. С MarkZonderот Fates Warning неотдавна започнахме да пишем песни, но това също ще трябва да почака, докато всеки от нас не се освободи.

Gary, би ли казал по няколко думи за всеки от албумите на Shadow Gallery и за това как ти виждаш развитието на бандата?

Разбира се. Дебютният албум - изключително мелодичен и доста праволинеен метъл, твърде обещаващ. Той е любимият ми. "Carved In Stone" е еволюция спрямо него и изследва едно по-твърдо китарно звучене, като е и много емоционален. За този албум аз се присъединих към състава. "Tyranny" беше най-амбициозната ни творба. С нея искахме да надминем себе си и знаехме, че ако се справим с този запис, ще можем да се справим с всичко. Имахме много затруднения - технически и какви ли още не, но всичките усилия си струваха. В този албум бяхме най-освободени и готови на експерименти. "Legacy" беше албум, който се опитахме да създадем малко по-бързо от останалите - отне ни всичко около шест месеца. Не ни спечели особена популярност, но въпреки това го считам за добър. "RoomV" е своеобразна рекапитулация на всичко, сътворено от нас до момента. Обединихме най-добрите елементи от досегашните си албуми с едно зряло звучене.

Защо според теб е трудно на прогресив рокът да пробие в мейнстрийма?

Прог рокът е доста изискващ спрямо слушателя. Той се нуждае от всичкото внимание, което можеш да му отделиш, за да го оцениш подобаващо. Комерсиалната музика има за цел да създава привлекателни продукти, в които творческият подход трябва да гарантира високи продажби. Простотата е основният похват. Болшинството хора не желаят да мислят, докато слушат музика - те се нуждаят от нещо елементарно, което да ги забавлява. Когато твориш прогресив, ти имаш свободата да изследваш нови музикални пространства, вместо задължението да вместваш идеите си в една триминутна песничка. Мнозина нямат търпението да изслушат една десетминутна композиция; да не говорим, че подобна няма никакъв шанс да звучи по някое радио. Надявам се това да се промени след време.

Възможно ли е да се оцелее финансово чрез свирене на музика като вашата?

Възможно е, но само да се оцелее и нищо повече, хаха... Всички си имаме други професии или странични занимания. Би ни било много трудно, ако ShadowGalleryбеше единственият ни източник на препитание. Знам, че щяхме да изкарваме повече пари, ако концертирахме по-често и ако издавахме албуми през по-къс интервал от време, но това не ни е цел. Аз се занимавам с продуциране на банди, гостувам в албумите на други музиканти. Работя и като учител по музика, като преподавам китара, пиано, барабани и бас четири дни в седмицата. Свиря още в две кавър банди - в едната като басист, а в другата като китарист и клавирист.

Кои са твоите пет любими банди за всички времена?

Pink Floyd, Rush, Yes, Van Halen и Ayreon.

Благодаря за интервюто, Gary! Беше изключително удоволствие да разговарям с теб.

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »