RHAPSODY

Привет, Alex! За мен е огромна чест да говоря с теб! Благодаря ти, приятелю! Радвам се, че ще говорим.


Привет, Alex! За мен е огромна чест да говоря с теб!
 

Благодаря ти, приятелю! Радвам се, че ще говорим.
 

Каква беше причината да се забави толкова новият албум на Rhapsody?
 

Причините са много. На първо място, създаването на такава творба е процес, който съвсем не зависи само от членовете на бандата. Сега, повече от всеки друг път, работихме с много хора: музиканти, аранжори, диригенти, звукови инженери - каквито можеш да се сетиш. Композирането на новата музика този път беше изключително предизвикателство, имайки предвид възможностите, с които разполагахме и които трябваше да оползотворим максимално. Не искахме да претупваме работата - винаги е по-добре един албум да се забави, но да е изпипан до съвършенство, отколкото да излезе по-рано, но да има недостатъци.
 

Винаги сте успявали да създадете нещо уникално с всеки следващ ваш запис. Как да гледаме на "Symphony Of Enchanted Lands Part 2" в еволюцията на Rhapsody?
 

Всеки нов албум е стъпка напред за групата. Една от основните разлики сега е участието на Alex Holzwarth в записите. Това веднага се чува - барабаните вече са много по-добри, по-мощни, по-технични. Работихме много и върху китарния звук от чисто техническа гледна точка и вярвам, че ще останете доволни. Участието на оркестъра също си каза думата и благодарение на него музиката ни звучи много по-силно. Fabioпе е фантастично… В лирически аспект имаме нова сага, която донякъде е свързана със старата, но е доста по-сериозна. Въобще, опитахме се да наблегнем на сериозността този път - като се започне от музиката, мине се през участието на ChristopherLeeи се стигне до видеоклипа ни. В случая развитието ни е сбор от всички изброени фактори. Винаги се опитваме да дадем най-доброто, което имаме.
 

Записахте албума си с Чешката филхармония. Как изготвихте оркестрациите? Беше ли предизвикателство за Rhapsodyработата с толкова музиканти?
 

Трудно беше преди всичко за мен, защото трябваше да аранжирам страшно много материал, а пък в един момент и времето започна да ни притиска. Работих и с един професионален аранжор в Чехия, който доста ми помогна… Иначе промяна в начина ни на композиране нямаше - винаги пишем музиката си, съобразявайки се със симфоничния й потенциал. Никога не сме създавали песен, която да може да се изпълни само от бандата - винаги са необходими допълнителни инструменти за по-богато звучене. Оркестърът внася доста разнообразие - на моменти прави музиката изключително драматична, а в други я прави много завладяваща.
 

В миналото, наред с класическите инструменти, имаше и много клавирни оркестрации. Сега, след като в записите участват толкова много музиканти, ми се струва, че не си оставил много място за себе си в музиката.
 

Донякъде си прав. Наистина, като цяло количеството клавирен звук в новата ни творба е по-малко, отколкото преди, макар да ги има и характерните за Rhapsodyсолови пасажи. Аз не съм от музикантите, които държат на всяка цена да се изявяват, да впечатляват с голямо количество виртуозни инструментални партии. За мен крайният резултат е най-важен - щом с истински оркестър музиката звучи по-добре, не съжалявам, че не разполагам с толкова пространство. Свиря, където има нужда от мен. Също както Luca, и аз предпочитам да гледам на себе си повече като на композитор, отколкото като на инструменталист.
 

Сблъскахте ли се с някакви ограничения, докато записвахте новия албум?
 

Не, тъкмо обратното! С Lucaбяхме много щастливи от създалата се ситуация - имахме нов лейбъл, нов мениджър, нови възможности. Чувствахме се много освободени, докато създавахме албума - това личи и в музиката. Единствено времевите срокове ни притискаха, но и с тях се справихме.
 

Очевидно е, че по време на двугодишната пауза между "Power Of The Dragonflame" и "Symphony Of Enchanted Lands Part 2" сте се развили значително като музиканти. Има ли някакви нови влияния, които сте придобили?
 

Всъщност не - влиянията ни са почти същите като тези, с които записахме "Legendary Tales" преди седем години. Работата е там, че с всеки следващ албум осъществяваме във все по-пълна степен потенциала си - имаме по-добра техника, повече опит и т.н. Създаването на музика отдавна не е мъчителен процес за нас. Вече се чувстваме удобно и не се затрудняваме да реализираме идеите си.
 

Fabio е безспорно един от водещите съвременни метъл вокалисти. Той се развива още от дебюта ви насам, но скокът във възможностите му сега изглежда огромен…
 

Благодаря ти! Всъщност, бяхме много изненадани, когато Fabio за пръв път застана пред микрофона по време на записите. Гласът му беше много свеж, спокоен и силен. Той не беше пял по концерти през изминалите няколко месеца, така че в него липсваше каквато и да е умора - беше във възможно най-добрата си форма. Дадохме му много свобода и сега той пее по всевъзможни начини. Много е оригинален и изразителен… Чувстваме се благословени с такъв певец!
 

Изпълнението на Fabio в "Thunder's Mighty Roar" силно напомня на стила му на пеене в "When Demons Awake". Той обича ли агресивните вокали?
 

О, да, и още как! Ние харесваме този стил, обичаме разнообразието и затова ни хрумна да повторим този експеримент. Предложихме идеята на Fabio и той беше много ентусиазиран. Това за него е шанс да експериментира, да развива гласа си в нова насока, която много му се отдава. Лично аз предпочитам оперните вокали на Fabio, чиято класа личи в песни като "Lamento Eroico". В миниалбума "The Dark Secret" има голямо вокално разнообразие, но то е направо нищо, сравнено с това в дългосвирещия албум.


Между другото, Fabio сам ли пише вокалните си мелодии, или пее това, което ти и Luca му казвате?
 

Работата е там, че Luca и аз композираме всичко - абсолютно всичко. Пишем музиката за баса, за барабаните, вокалните хармонии и т.н. Преди да влезем в студио, пращаме на Fabio демо запис с идеите ни, за да може той да се ориентира сред тях. В студиото, разбира се, винаги има отворена вратичка за промени и експерименти. Променяме текстовете, където е необходимо, съкращаваме някои песни, друг път повтаряме някои пасажи. Композиционният процес не спира до момента, в който песента не е вече смесена. Напоследък дадохме на Fabio доста свобода - когато той заяви, че нещо би звучало по-добре, ако го изпее както той иска, му казваме: "Добре, давай, вярваме ти."
 

Както спомена преди малко, Alex Holzwarth свири за пръв път в албум на Rhapsody. Мисля, че се справя отлично зад барабаните и отново се чудя какво му попречи да запише с вас последните три албума…
 

Проблемът беше предимно във времевата схема. Все ни притискаха срокове, не ни достигаше време, а същевременно Alex беше ангажиран с какви ли не проекти, концерти и прочие. Не можехме да се засечем в студиото - той свиреше с нас само на живо. Беше наистина ужасно, но повече няма да има подобни затруднения - Rhapsodyе основната банда на Alex, а вече сме много по-добре организирани като колектив.
 

Защо решихте да направите кавър на "Non Ho Sonno"?
 

Песента, която всъщност е на Goblin, много ни харесва и това е причината да я включим в предстоящото си EP. Оригиналът е от филма "Non Ho Sonno" на Dario Argento - мисля, че беше от 2002-ра. В албума парчето няма да намери място, но решихме, че нищо не пречи да покажем своята интерпретация на феновете си.
 

Да поговорим за лирическата концепция на новия ви албум. За радост на феновете на Rhapsody, Luca ни връща към фантастичния свят на Вълшебните земи, измислен от него още преди издаването на първия ви албум. Какво е различно този път?
 

Всъщност, ние никога не сме се отдалечавали от фентъзи мотивите в текстовете си. Винаги сме разказвали такива истории и беше съвсем естествено да продължим в същия дух. Идеята на EP-то "The Dark Secret" е да представи албума в музикален и лирически план, но не и да разкрие изцяло всичко. Сега, след като Christopher Lee зае ролята на разказвача, настроението е съвсем различно. Гласът му е в състояние както ничий друг да пренесе слушателя в света на Rhapsody, да го омагьоса. Благодарение на идеите на Luca, самата история вече звучи много по-сериозно, по-ангажиращо.
 

В колко албума смятате да разгърнете новата сага?
 

О, не мога да ти кажа - дори ние в бандата още нямаме представа! Не сме го планирали все още, за разлика от Хрониките на Алгалорд, където знаехме коя част от историята в кой албум ще се разгърне. Мога да ти кажа само, че предстои нещо наистина масивно, нещо монументално. Дори не си задаваме въпроса кога ще поставим края.
 

Разкажи ни за работата на Rhapsodyс Christopher Lee. Сигурно сте били много щастливи, когато ви се е открила възможността да го включите в албума си…
 

Разбира се! Бяхме радостни, бяхме удивени! Всичко започна като една откачена идея на Luca. Тя се превърна в реалност преди всичко благодарение на JoeyDeMaio, който потроши много труд, за да ни помогне. Той е приятел на сър Christopher и след като се свърза с мениджъра му, успя да уреди гостуването му. С Christopher Lee се срещнахме в Лондон, прекарахме заедно два дни и много говорихме. Обяснихме му всичко около Rhapsody - каква е музиката ни, какви послания се опитваме да прокараме чрез нея, разказахме му историята и т.н. За наша огромна изненада, той остана впечатлен! Много бързо схвана какво представляваме. Ние сме сериозни музиканти и го избрахме, защото е най-добрият.
 

На Christopher Lee допадна ли му участието в метъл албум?
 

Неимоверно много! Докато бяхме с него, все се забавлявахме. Атмосферата, която този човек създава около себе си, е неповторима. Сър Christopher е прекрасен човек - с него прекарахме доста време в разговори за какви ли не неща. Освен, че е много ерудиран и културен, владее свободно и дванадесет езика. Наред с всичко останало, той е и страхотен професионалист…
 

Кажи сега за новия ви мениджър - Joey De Maio…

Joey и Eric свършиха много неща за нас през последната година и половина. Joey живее в Ню Йорк, а Eric - в Хамбург. Освен, че работят заедно като мениджъри на Manowar, го правят и за Rhapsody. Много сме доволни от работата им - благодарение на тях успяхме да осъществим целите си. Малко или много, с Luca винаги сме били сами - хрумвали са ни разни идеи, опитвали сме се да ги реализираме, но обикновено не ни е било по силите. Вече не е така. Трябват ти хора, които са готови да подкрепят идеите ти. Joeyи Eric имат нужния подход и професионализъм, за да направят неща, с които един музикант сам не би могъл да се справи. С Luca винаги сме предпочитали да се концентрираме върху музиката. Сега можем напълно да се абстрахираме от бизнес частта, защото тя е в добри ръце.


Каква беше причината да напуснете LMP след толкова години съвместна работа? Не бяхте ли доволни от лейбъла?
 

Тъкмо обратното! Просто така се случи, че договорът ни с него изтече и веднага заваляха предложения. Ако трябва да съм честен, получихме много по-добри оферти от тази на LMPи нямаше как да останем със стария си лейбъл. Никога няма да забравим това, което LimbSchnoorнаправи за нас! Той беше първият, който повярва в Rhapsodyи до голяма степен ни превърна в това, което сме днес. Дължим му наистина много и все още сме добри приятели.
 

Защо планираната сага по "Властелинът на пръстените" така и не видя бял свят? Авторските права ли бяха основната причина?
 

Причината е най-вече, че в Rhapsodyсе опитваме да правим нещата професионално и коректно - без нечестности. Стана ясно, че при все опита на новите ни мениджъри, реализирането на този проект е невъзможно. Искахме всичко да е легално, да получим официално позволение от наследниците на Толкин да интерпретираме творбата му. Не се получи. Убеден съм, че поне 80% от групите, които базират музиката си върху толкиновите книги, нямат официално позволение за това. Бяхме силно разочаровани, когато получихме отказа, но сега си мисля, че може и да е било за добро. Създадохме своя собствена сага, която надминава предишната, и сме доволни.
 

Разправи сега за отмяната на очаквания с такъв ентусиазъм албум "Rhapsody In Black". Можем ли да се надяваме да го видим осъществен някой ден?
 

Малко е смешно, нека ти обясня как стоят нещата… Докато правехме "When Demons Awake",страшно се бяхме запалили по агресивната метъл музика. Казахме си: "Това е просто велико, трябва да направим цял албум в този дух!" Заглавието "Rhapsody In Black" е провокиращо, дори малко мистично. Изведнъж всички започнаха да обсъждат този хипотетичен проект - не очаквахме подобен интерес. Никога не сме го обсъждали сериозно - това беше просто една моментна идея и може би сбъркахме, като я обявихме. Феновете взимат присърце думите ни и съжалявам, че ги подведохме по този начин. Въпреки това, нищо не се знае. Не изключвам възможността да има "Rhapsody In Black" след две-три години, а може би и след десет.
 

След издаването на "Power Of The Dragonflame", плъзнаха слухове за лайв албум и концертно DVD на Rhapsody. За жалост, такива така и не се появиха. Възнамерявате ли един ден да запишете голямо шоу с оркестър и хор на сцената?
 

Такъв концерт ще бъде сбъдната мечта за нас! Никога не сме го правили, защото е страшно скъпо, но се надяваме след време да можем да си го позволим. Знам какво е любимата ти група да издаде DVD - това е изключителна емоция. Казвам го, защото и аз съм фен и много ценя лайв DVD-тата на любимите си състави, веднага си ги купувам. На един такъв диск можеш да видиш нещо истинско, а и качеството на записа е невероятно. Докато бяхме с LMP, записахме няколко концерта от турнето към "Power Of The Dragonflame", но не бяхме доволни от качеството, а и вече е твърде късно да издаваме толкова стар материал. Ще запишем няколко изпълнения от предстоящото ни турне, пък после ще мислим за лайв албум.
 

Как вървят нещата със соловия ти проект, Alex? Чакаме го вече няколко години…



Работата е там, че огромна част от времето и усилията ми са посветени на Rhapsody и в крайна сметка не намирам енергията, необходима за един добър солов албум. Като музикант съм много доволен от това, което правя в Rhapsody, идеите ми пасват идеално в тази група и не чувствам толкова силна нужда да правя нещо отделно. Оттук насетне ще напиша няколко нови песни и се надявам да издам обещания албум в рамките на една година.
 

Кой е любимият ти класически композитор?



Много са… Обикновено отговарям, че е Бах, но всъщност всеки ден е различен. Добрите класически композитори са наистина много, а повечето от тях хората така и не познават. Фаворити са ми Бах, Вивалди, Рахманинов. Според мен класическата музика е нещо фантастично!
 

Според мен ти и Luca сте сред елита на съвременните композитори - не само в метъл сцената. В ранните дни на Thundercross, представяхте ли си, че ще постигнете такъв успех и че музиката ви ще се превърне във вдъхновение за толкова хора?
 

Благодаря ти много за тези думи! Наистина ни е трудно да повярваме, че постигнахме всичко това, но и сме много горди. Още в началото с Luca усещахме, че правим нещо специално. Когато някой ти даде шанса да издадеш CD, ти даваш всичко от себе си, опитваш се да запишеш най-добрата музика в света. Процесът на развитие при Rhapsody е съвсем естествен и лесно може да се проследи още от времето на "Land Of Immortals", та чакдо днес. Всеки път, когато композираме, много се вълнуваме.


Все повече метъл формации напоследък вмъкват класически елементи в музиката си и резултатът понякога е изумителен! Така че, въпросът ми е: Гледаш ли на метъла като на съвременното продължение на класическата музика?
 

Не мога да ти дам еднозначен отговор! Има много метъл банди, които нямат никакви допирни точки с класиката, макар и групите, поставили основите на този стил, да са се вдъхновявали от нея. Също така има и банди като Rhapsody, Therion, Haggard, Dark Moorи немалко други, които наистина са съвременна форма на класика, обогатена с нови идеи, инструменти и похвати. Отговорът ми е "да и не".


Rhapsody са една от най-силно обичаните млади метъл групи в България. Можем ли да се надяваме да ви видим скоро у нас?
 

Надявам се! Наша цел е да свирим навсякъде - дано да можем да ви посетим някой ден. Източноевропейските страни винаги са ни привличали - чували сме, че публиката там е страхотна. Самите ние много се вълнуваме от мисълта, че хората ни очакват. По на запад не е същото. Например в Милано има голям концерт всяка седмица, а при вас подобни събития са рядкост. Много бихме искали да ви посетим!
 

Любими групи:
 

Manowar

Yngwie Malmsteen

Virgin Steele

King Diamond

Riot

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »