RAGE

Историята на немската пауър метъл машина Rage започва в края на 1983-та година, когато басистът и вокалист Peter "Peavy" Wagner основава Avenger, в родния си град Herne. В двете последвали години излизат албумът "Prayers Of Steel" и EP-то "Depraved To Black".


Историята на немската пауър метъл машина Rage започва в края на 1983-та година, когато басистът и вокалист Peter "Peavy" Wagner основава Avenger, в родния си град Herne. В двете последвали години излизат албумът "Prayers Of Steel" и EP-то "Depraved To Black". През лятото на 86-та е записан "Reign Of Fear", за който бандата е в изцяло нов състав, което донякъде поражда и смяната на името й на Rage. Година по-късно се появява "Execution Guaranteed", след което в състава е включен екс - Warlock китаристът Rudy Graf. Проблемите, обаче, явно съпътстват Rageоще от самото начало - след напускането на Jorg Michael и Jochen Schroeder, бандата едва не се разпада. Peavy не се отказва и събира нов състав в лицето на ManfredManni Schmidt (китара) и Chris Efthimiadis (барабани), като паралелно с това свири и в MekongDelta в периода 87-88. 88-ма година бележи появата на албума "Perfect Man", в който Rageдемонстрират невероятна зрялост, а само година по-късно е издаден наследникът му "Secrets In A Weird World". Без оглед на постоянно менящите се музикални тенденции, бандата продължава да развива стила си. След издаването на "Reflections Of A Shadow", в началото на 90-те Rage концертират из Европа заедно с Running Wild, U.D.O., Motorhead и Saxon.

Едва с "Trapped" от 92-ра групата печели признанието, за което се бори вече в продължение на почти десетилетие. Фенове и критика приемат албума с възторг и без да губят набраната инерция, Peavy и компания само година по-късно издават наследника му, озаглавен "The Missing Link". Manni напуска, за да бъде заменен от Spiros Efthimiadis, а като втори китарист се присъединява Sven Fischer (екс - Pyracanda). Смените в състава дават отражение в шедьовъра "Black in Mind" и изключителните му наследници "Lingua Mortis" и "End Of All Days" (и двата от 96-та година). Въпреки очевидните достойнства на последните им албуми - едни от най-добрите, появявали се някога на немската сцена, Rageтака и не постигат успеха и популярността на сънародниците си от Helloweenи BlindGuardian. Независимо от това, Rageпостепенно изграждат една солидна фенска база, разрастваща се с всяко следващо издание и турне. През пролетта на 1998-ма излиза дългоочакваният "XIII", който освен че поставя нов стандарт за групата, се превръща и в най-продаваната творба на Rageдо момента.

По време на записите на "Ghosts" (99), остри лични и професионални конфликти довеждат до разрив между Peavy Wagner и останалите трима членове на състава. Продукцията върви към пълен провал, но появата на китаристът Victor Smolski, тогава свирещ в Mind Odyssey, спасява звукозаписната сесия. Victor е син на изтъкнатия руски композитор и диригент Dmitry Smolski и е обучен както в традициите на класическата музика, така и в похватите на рока и джаза. Малко по-късно към Rageсе присъединява и виртуозният барабанист Mike Terrana, свирил с Yngwie Malmsteen, Tony Mc Alpine, Axel Rudi Pell, Artension, Squealer… Така групата отново става трио и в този състав провежда най-успешното си турне до момента през 2000-та година. Новият студиен опус - "Welcome To The Other Side", се появява в началото на 2001-ва и бележи решителна стъпка към усложняване на музиката, която в същото време запазва своята интензивност. През 2002-ра и 2003-та респективно са издадени шедьоврите "Unity" и "Soundchaser", в които сработването между тримата намира проява в техничен, но и завладяващ пауър метъл с прогресив щрихи. Сега, по случай двадесетгодишнината от създаването си, Rage издават двоен концертен албум и DVD под заглавие "From The Cradle To The Stage" - какъв по-добър повод да се свържем с вокалиста и лидер на групата Peavy Wagner…

Здравей, Peavy, как си тази вечер?

А, добре съм, благодаря ти. Събраха се доста интервюта за днес, но не се оплаквам.

Първо, нека те попитам как е Victor? Разбрах, че е претърпял операция... Надявам се вече да е по-добре.

Да, вече се подобрява. Беше се разболял сериозно и здравата ни беше уплашил... Беше наистина близко до смъртта и трябваше да го оперират спешно, но за щастие лекарите си свършиха добре работата и не след дълго той отново ще е на крака.

Радвам се да го чуя... Да поговорим тогава за новия ви концертен албум. "From The Cradle To The Stage" пресъздава едно отлично шоу и показва много добре връзката между групата и публиката. Наблегнали сте на песни от последния ви албум - предполагам, заради невероятните отзиви, които получи "Soundchaser"?

Да, от една страна е заради това... Но дори "Soundchaser" да не беше приет толкова добре, пак щяхме да свирим същия сетлист. По време на всяко ново турне се стремим да свирим възможно най-много парчета от актуалния ни албум, за да запознаем феновете ни с него от една страна и за да видим реакцията им към концертните версии на песните в него, от друга.

Разкажи ни по-подробно какво ще включва DVD-то, което излиза редом с албума... Освен пълното лайв шоу от Бохум, какво друго ще могат да открият феновете на него?

DVD-то, също като албума, ще бъде двойно. На двата диска сме включили всичко над пет часа материал. На първия диск ще бъде само концертът, а на втория ще има какви ли не специални неща за почитателите ни. Ще има около едночасова история на бандата под формата на филм, в който разказваме някои интересни подробности. След това, има два документални материала, които показват как работим заедно в студиото. Включихме и филм за организирането и заснемането на самия концерт в Бохум... Освен всичко това, решихме да добавим и всички видеоклипове, които сме правили досега. За финал сме оставили няколко допълнителни лайв изпълнения. Няма да бъдете разочаровани!

Victor и Mike винаги ли свирят инструментални сола, когато сте хедлайнери на даден концерт?

Да, разбира се! Това е част от всяко наше шоу и феновете наистина харесват тези солови изпълнения. Не са много бандите, които включват такива в концертите си, защото едно няколкоминутно соло трябва да е наистина добре замислено и безупречно изпълнено - в противен случай би отегчило публиката до смърт. Mike и Victor са фантастични музиканти с впечатляващи способности, които не се страхуват да показват.

Някога изпитвалили сте затруднения от факта, че имате само един китарист на сцената?

Може да ти прозвучи странно, но всъщност не сме имали никакви затруднения, откакто Victor е в бандата. Освен че е изключителен инструменталист, което е особено важно, той се справя и много интелигентно с аранжиментите. В студийните версии на песните ни наистина има много пасажи, които се изпълняват на две китари, за да е по-плътен и тежък звукът. Victor успява така да адаптира партиите си за концертна интерпретация, че въобще не се чувства липсата на още една китара.

Коя е групата, която е оставила у теб най-добри впечатления от съвместно турне?

Определено това са Dead Soul Tribe - бандата на Devon от Psychotic Waltz. Те правят невероятно емоционална музика, която представят много силно на живо. Добри приятели сме с тях. Primal Fear също са много добра група, с тях сме се забавлявали доста...

Дори след толкова дълго съществуване на сцената и толкова много издадени албуми, Rageвсе още звучат оригинално и енергично. Къде е тайната, какъв е източникът на вдъхновение?

Обичаме този тип музика - обичаме да я слушаме, да я създаваме и свирим на живо. Няма тайна - всичко се изчерпва с огромната ни любов към метъла и известни музикални умения. Опитваме се хем да не се повтаряме, хем да запазим характерните черти на стила ни. Пък и всички в състава сме здрави и бодри хора, това също не е без значение, за да се прави енергична музика. Не взимаме наркотици и т.н., хехе...

Мисля, че Rage са една от най-недооценените пауър метъл групи в европейски и световен мащаб. Предполагам, че ти е криво, задето не получавате пълното признание, което заслужавате?

Благодаря ти за тези думи! Честно казано, за 20 години вече свикнах с това положение. Никога няма да ни причислят към лидерите на сцената, но това не ми е и цел. Просто искам да създаваме оригинална музика, която да се харесва на нас самите. Освен това, с последните ни два албума статутът ни се позакрепи, продажбите се вдигнаха и хората малко по малко взеха да говорят за нас...

Започнахте ли работа по следващия албум? Ако е така, разкрий нещо около него…

Да, имаме написани няколко парчета, но все още предстои доста работа. До края на тази година ще се дават доста интервюта около новите ни издания, ще бъдем ангажирани малко или много и около новия солов диск на Victor… В студио смятаме да влезем през пролетта на 2005-а.

В този нов състав, как стои въпросът с писането на музиката?

Преди пишех всичко съвсем сам, но за последните албуми Victor допринесе страшно много. Той е наистина талантлив композитор и би било глупаво да не използвам идеите му. В общи линии, аз и той пишем по равна част от музиката, а текстовете все още са изцяло мое дело.

Разкажи сега за предстоящия му солов албум!

Албумът ще се нарича "Majesty & Passion" и скоро ще бъде на пазара. В него Victor прави доста интересни интерпретации на Йохан Себастиан Бах, а в записите му помагахме аз и Mike, както и доста други известни музиканти. В албума участва и цяла филхармония - нещо фантастично е... Страшно се забавлявахме, записвайки парчетата и по това време се роди идеята да направим нов албум на Rage с много класически елементи, оркестрации и т.н.

Значи смятате да опитате отново нещо в духа на "Lingua Mortis"? Това е страхотна новина!

Да, възнамеряваме да го направим, защото сега имаме тази възможност... Винаги ми е допадала идеята да смесваме метъл с класическа музика. Кога ще реализираме този проект все още не мога да кажа, но ще е в близко бъдеще.

Имаш ли любим албум на Rage?

Хаха, добър въпрос, сега ме затрудни... Харесвам всичко, което съм записал дотук, защото във всеки албум на Rageсъм вложил много и всеки такъв албум по някакъв начин е част от живота ми. "PerfectMan" все още е един от любимите ми албуми, защото в него личи оформянето на типичното Rage звучене. "Lingua Mortis" е много важен албум от гледна точка на развитието ми като композитор. Честно казано, харесвам най-много последните ни два записа - "Unity" и "Soundchaser", защото мисля, че са най-хомогенните, тежки и майсторски изпълнени албуми на Rage. Въобще, много съм доволен от този състав, в който сме заедно вече пет години и мисля, че най-силните ни творби тепърва предстоят.

А как гледаш на записите под името Avenger след толкова години?

Струва ми се, че бяха добри албуми за времето си. Разбира се, имат много несъвършенства, но като за една прохождаща банда в началото на 80-те, мисля, че са съвсем прилични. Веднъж дори бяха преиздадени, но отново са трудни за откриване, така че разговаряме с нашия лейбъл - SPV Records, за едно ново преиздание.

Кое задържа Rageна хеви метъл сцената цели двадесет години? Много големи банди смениха стила си, други пък се разпаднаха, но вие оцеляхте...

Спаси ни това, че никога не изменихме на стила си, на феновете си и най-вече на самите нас. За да съм съвсем честен, ще ти кажа, че да направиш банда е като да си пуснеш таралеж в гащите, хаха... Като цяло си е доста неблагодарна работа и ако не беше подкрепата и уважението на феновете ни, отдавна да съм се отказал. Понякога е необходима невероятна воля, за да не захвърлиш всичко.

Какво мислиш за състоянието на европейския метъл в момента?

Определено има някои интересни нови банди, това не мога да отрека... Сцената не е в застой, стабилна е и еволюира малко по малко. Едва ли скоро ще станем свидетели на нещо нечувано, защото експериментите вече малко или много са направени, но това не значи, че сцената не може да се развива. От друга страна, макар непрекъснато да се появяват млади банди, самата индустрия е в известна криза. Копирането на дискове и свалянето на музика от Интернет затормозяват пазара. Това усложнява нещата за дебютиращите групи, тъй като лейбълите сега предпочитат да залагат на сигурно.

Кои са твоите пет любими групи за всички времена?

The Beatles, Rush, Deep Purple, Motorhead и Metallica.

Благодаря ти за отделеното време, Peavy!

Аз също благодаря! Надявам се скоро да се чуем пак...

Обратно към списък статии, интервюта »