PROTO-KAW

Интересен е творческият път на композитора и мулти-инструменталист Kerry Livgren. Той е една от живите легенди в света на прогресив рока. Той е основател и лидер на феномена Kansas, който в началото на 70-те години на миналия век претърпява три сериозни смени на целия състав, с които се променя и самото звучене на групата. Така в в историята остават Kansas I, Kansas II и Kansas III. Kerry не спира да се занимава с музика дори след като напуска Kansas и през 2003-та година събира старите си познайници от Kansas II под името Proto-Kaw. След издадения през 2002-ра сборен албум със стар материал "Early Recordings from Kansas 1971-73", сега групата сега е тук с чисто новия си студиен запис – "Before Became After". По този случай Kerry Livgren и Dan Wright дадоха това интервю за списание SMF.


Ситуацията в Proto-Kaw в момента е уникална, имайки предвид, че издавате два албума един след друг, като първият е от 1973-та година! Учуди ли ви реакцията спрямо "Early recordings" през 2002-ра?

Dan:

Всъщност, и да и не. Всички в групата знаеха, че музиката, която свирехме в началото на 70-те, е добра поне колкото всичко останало, което се правеше по това време. Вярвахме, че славата и парите ни очакват на следващата крачка. За съжаление, не се оказа точно така. Изненада ни решението на Cuneiform Records да издадат част от старите ни записи, но бяхме и доста доволни, че те най-после ще видят бял свят.

Какво ви върна на прогресив сцената толкова години след раздялата ви с нея?

Kerry:

Всъщност не вярвам някога да сме я напускали - просто градихме музика въз основа на нея, понякога излизайки извън това, което е прието да се смята за пределите й. Но според мен когато започнем да говорим за граници в прогресива, всъщност не говорим вече за прогресив. В Kansasимаше доста рок и поп, но като цяло се опитвахме да експериментираме. Това важи с двойна сила за Proto-Kaw.

Кога и как ви хрумна да запишете нов албум?

Dan:
След като беше издадено първото CD, всички се събрахме и решихме да посвирим отново заедно в Канзас Сити. Не се бяхме виждали почти трийсет години! Преживяването беше страхотно - когато започнахме да свирим заедно, веднага усетихме, че не сме изгубили искрата. Kerryдаде идеята да влезем в студиото и да опитаме да запишем нещо ново. Как мислите, реагираха останалите?

Трудно или лесно ви беше да свирите и да композирате заедно след всичките тези години?

Dan:
И двете, поне за мен! Не беше лесно да премина към ежедневието на музикант отново след толкова дълго творческо бездействие. Музиката на Kerry винаги е била много изискваща към изпълнителите и това не се е променило и до днес. С времето, обаче, успяхме да влезем в ритъм и отново свикнахме със стария стереотип на непрекъснато свирене.

Kerry:

Беше ми най-трудно в началото, когато не знаех какво да очаквам от другите - не знаех как ще свирят и ще пеят след толкова време. Когато видях на какво са способни, всичките ми съмнения набързо се изпариха.

Чувствахте ли някакво напрежение по време на записите на новия си албум, или следвахте единствено вдъхновението си?

Dan:
О, нямаше никакъв натиск, нито напрежение. Kerryни каза, че няма за къде да бързаме и всичко постепенно си дойде на мястото. Имахме всичкото време на света, за да научим и репетираме материала, преди да влезем в домашното студио на Kerry. Той е много търпелив човек (може би заради възрастта? Ха-ха!). Понякога ми се струваше, че има определени празноти в композициите на Kerry, където би могло да се добави още нещо. Той ми казваше: "Давай, свири каквото искаш там" - думи, които ми дадоха голяма творческа свобода. Плашещо е на моменти да се опитваш да измислиш нещо, което да е от същата класа като цялата композиция.

Kerry:

Е, за мен натиск имаше дотолкова, че да спазя сроковете, които сам си бях поставил. Падам си малко перфекционист, така че бях отделил достатъчно време, за да можем да изпипаме всичко. "Before Became After" е направен с много усет към детайла, а и по принцип мразя да бързам за каквото и да е.

Разправете нещо за специалното издание на "Before Became After". Какво ще включва то?

Dan:
Ограниченият тираж на албума представлява двоен CD-пакет, който включва сингъл-версията на "Words of Honor". Надявам се някой да се сети да пусне песента по американските радиа, хаха… У нас всяка песен с дължина над три минути и половина е обречена на забвение по радиостанциите. Включили сме и песента "It Moves You", която по начало беше предвидена за нормалния вариант на албума, но така и не се вписа в него. Добавихме и концертна версия на парчето "Belexus", което бяхме направили за Kansas 2. Този лайв е записан на концерта ни в Канзас Сити на 9-и януари тази година, по случай издаването на албума. Освен всичко това, в специалното издание влиза и интервю с всички от състава, в което разказваме за последните неща около бандата.

Всичкият материал ли в "Before Became After" е нов, или има и такъв от времето, когато Proto-Kawвсе още сте били Kansas?

Kerry:

Повечето музика е нова. Искахме да покажем кои сме сега, не кои сме били.

Dan:
Има няколко парчета, като "Heavenly Man", "Axolotl", "Quantum Leap Frog" и "Theophany", части от които свирехме и през 70-те. Краят на "Alt. More Worlds Than Known" също е от старите дни, но като цяло искахме да създадем нещо ново.

Каква беше разликата между работата ви по първия албум на Proto-Kaw, и работата ви по втория?

Dan:
Материалът за първия диск беше комбинация между концертни изпълнения и стари записи, направени в редица канзаски студия в началото на 70-те. Върху новия албум работихме в студиото на Kerry в продължение на около година. Тъй като живеем доста далече един от друг, случваше се в студиото да има по един или двама в даден момент, които да записват. Понякога се събирахме всички…

Kerry:

Основната разлика е, че всичко в "BeforeBecame After" е записано сега, докато повечето музика в "Early Recordings" е не само написана, но и записана през 70-те.

Kerry, преди да сформираш Anno Domini, ти издаде два солови албума - едноименния през 80-та и "Time Line" през 84-та. Какво те подтикна да поемеш по отделен път точно при издаването на "Audio-Visions"? Защо впоследствие напусна Kansas, след като винаги си бил двигателят на тази група?

Kerry:

Напуснах Kansas през 83-та - по това време вече бях прекарал тринайсет години в бандата и бях узрял за нещо ново. Steve Walsh и Robby Steinhardt вече ги нямаше и без тях нещата не бяха същите. Имах желание да работя с нови музиканти и певци.


След като първата глава в историята на Kansas беше затворена, ти продължи кариерата си с няколко проекта.Освенс Proto-Kaw, с какво друго се занимаваш понастоящем?

Kerry:

Отвреме навреме работя с някои творци от каталога на лейбъла ми - Numavox, но напоследък съм се съсредоточил върхуедна кантата. Това е оркестрално-хорово произведение, върху което работя от около двайсет години, и в което участват много интересни вокалисти.За момента продължителността на творбата е около час и половина, но непрекъснато се разраства.

Не изключвам и възможността завбъдеще да работя отново с Kansas, но поне за момента нямам такива планове.


Кога и как навлезе в света на музиката?

Kerry:

Баща ми беше музикант, така че израснах, заобиколен отвсякъде с музика. Слушах джаз и класика, а по-късно - ритъм енд блус и рок. На четиринайсет години си купих първата китара… Влиянията ми са от тук до небето, но ще спомена само, че много ме вдъхновяват саундтраците към филми - особено тези с епична атмосфера.

А сега и един въпрос за името на бандата - Proto-Kaw. Предполагам, че ще рече нещо от рода на "предхождащ Kansas"?

Dan:
Точно това означава! Kaw е индианското име на територията, която обхваща щата Канзас.

Ще концертирате ли извън USA по случай издаването на "Before Became After"?

Dan:
Много бихме искали! Засега трябва да изчакаме реакцията спрямо албума и чак след това ще можем да мислим за концертите.

Поглеждайки назад към богатата ти кариера, Kerry, кои са най-добрите и най-лошите моменти в нея според теб?

Kerry:

Най-добрите моменти преживях на концертите на Kansas по времето, когато бяхме на върха, както и докато слушах всеки от албумите ни за пръв път. Най-лоша винаги е била раздялата - с която и да е банда.

Следите ли съвременната прогресив сцена и какво смятате за нея?

Dan:
Освен че не бях свирил с години,бях и спрял до голяма степен да слушам музика. Около събирането на Proto-Kaw се оказах заринат с какви ли не нови албуми и открих, че прог сцената е пълна с отлични групи и невероятни музиканти!Това, което ме порази, е че отвреме навреме и в новите банди чувам елементи от това, което правехме преди трийсет години.

Кои неща считате за най-важни в живота?

Kerry:

Любовта, мира, свободата и истината. Открих ги като християнин..

Благодаря ви за интервюто! Някакви последни думи към феновете ви в България?

Dan:
Благодарим ви от сърце за подкрепата… и… бихме искали да имаме възможността един ден да свирим у вас!

Любими композитори на Kerry Livgren:

Ralph Vaughan Williams

Debussy

Mahler

Aaron Copland

Samuel Barber

Обратно към списък статии, интервюта »