IQ

IQ, наред с Marillion и Pendragon, са едни от символите на британския нео прогресив рок, макар клавиристът им Martin Orford да мрази това понятие. След първите си пет дългосвирещи албума, издадени от Sahara и Polygram, музикантите основават собствен лейбъл – GEP Records, издал още групи и изпълнители като Spock’s Beard, Threshold, John Wetton, Jadis и др. IQ са една от малкото банди, които успяват да задържат възходящата посока в творчеството си вече почти 25 години - дори само това е достойно за възхищение. По случай издаването на новия им албум "Dark Matter", списание SMF се свърза с клавириста на групата и един от най-уважаваните рок инструменталисти в Кралството - Martin Orford.


Здравей, тук е Martin от IQ!

Привет, Martin, и поздравления за фантастичния ви нов албум - "Dark Matter"! Как се създава толкова силна и хомогенна творба?

В основата на това са петима души, всеки от които държи на своето мнение за звученето, хаха… Не знам дали албумът е наистина толкова добър, колкото казваш, но сме много доволни от него. В групата всеки носи различни музикални влияния и това донякъде ни отличава от болшинството прогресив рок банди.

Какви качества трябва да притежава една песен на IQ?

Хаха, сега ме хвана натясно! На първо място, мисля, песента трябва да има страхотни мелодии - те са най-важното нещо за нас. Също така се гордеем с чудесните вокални и китарни хармонии в парчетата ни. Опитваме се да правим музиката си ритмово интересна. Някои сигурно биха казали, че и текстовете са доста важни…

Наистина; имате доста дълбоки текстове…

Дори твърде дълбоки - обикновено и аз не ги разбирам, хаха!

Кой е любимият ти албум на IQ до момента?

Новият, предполагам. Винаги казвам това, щом изкараме нов албум, но наистина мисля, че "Dark Matter" е най-доброто нещо, което сме правили някога. Един журналист от Щатите казваше следното: "IQправят нещата по грешния начин. Всяка група издава най-добрите си албуми в началото на кариерата си, докато IQго правят 25 години след формирането си." Така или иначе, щастливи сме от тази ситуация.

Не се влияете толкова силно от прог рока на 70-те, за разлика от повечето съвременни прогресив банди. Откъде черпите вдъхновение?

Лично за мен основното вдъхновение идва от класическата музика. Иначе ми липсва седемдесетарския прог, ще ми се да му бях обърнал повече влияние, докато беше в разцвета си. През 70-те свирех в класически оркестри и почти не слушах друга музика. Големите състави като Genesis, Yes и ELP вече бяха изгубили магията си, докато се усетя какво съм пропуснал. Слушах Genesis с Phil Collins, но вече не бяха същите, а и аз бях започнал да пиша своя музика по това време. Моите влияния са в общи линии същите, каквито са били и влиянията на бандите от 70-те.

IQ има над двадесетгодишна история. Как се събрахте и какви бяха целите ви в ранните дни? Сегашният ви статут посрещна ли първоначалните ви очаквания?

Аз и Michael известно време свирехме заедно в една група, наречена Lens, която беше предимно инструментална. Решихме да прекратим този проект през 1981-ва година и сформирахме IQ. Идеята ни в началото беше да правим изключително разнообразна музика - да комбинираме прог рок с денс и дори малко реге в маниера на Talking Heads. В крайна сметка се превърнахме в група, която прави предимно прогресив. Жалко е, че изоставихме другите елементи, защото с тях звучахме отлично, но ни стана ясно, че никоя публика не би позволила на една група да прави нещо толкова разнородно. Ако някой ми беше казал през 81-ва, че IQ ще са успешна банда след 24 години, никога не бих му повярвал! Е, никога не сме имали хитови албуми или сингли, но въпреки това сме продали повече албуми от някои групи, които са имали такива. Считам, че имахме късмет.

Как избрахте името IQ?

Няма специална причина. По времето, когато се чудехме що за име да изберем, Mike Holmes учеше психология в един колеж. Хванахме учебника му и го разгръщахме, избирайки разни интересни термини. Някой предложи IQ и всички го одобрихме - кратко, ясно, лесно за запомняне. Пък и е подходящо име за прогресив банда.

Как създавате песните си? Идват ли членовете на състава с готови парчета или по-скоро работите като екип?

Работим по всевъзможни начини. Повечето идеи се раждат по време на репетициите, но в същото време появата им е съпътствана от жестоки караници. Процесът не е никак лек или мирен - споровете са непрекъснати, даже хвърляме разни предмети един по друг! Атмосферата в студиото обикновено е доста агресивна, но като цяло наистина работим като банда. В създаването на песен като "Harvest Of Souls" участват всички от състава. Иначе се случва отвреме навреме аз или Mike да вмъкваме някои по-дълги пасажи, които сме композирали сами.

От "Ever" и "Subterranea" насам, музиката ви сякаш стана по-зряла. Промени ли се много стилът ви на композиране от първите ви записи досега?

О, не мисля, че точно в това отношение сме се развили много. Начинът, по който композираме, си е същият. Погледни "The Last Human Gateway" от "Tales From The Lush Attic" - та това е парче, не по-лошо от кое да е от по-новите ни. Така че не бих казал, че сме узрели в отношение на писането на песни - в този аспект сме силни още от първите дни. Това, което се е подобрило, е по-скоро умението ни да направим един албум завършен. Вече имаме много опит в записването, технически погледнато като музиканти също сме по-добри.

Дебютният ви албум първоначално е записан година преди "Tales From the Lush Attic", но се появи чак през 1998-ма, от собствената ви компания Giant Electric Pea. Защо така и не издадохте албума през 1982-ра?

Всъщност "Seven Stories" беше издаден през 82-ра, но само под формата на аудиокасета. Продадохме едва няколкостотин бройки от него. Причината да не го издаде и разпространи някой лейбъл, е, че записите бяха с много лошо качество. Записахме албума у дома си с четирипистова апаратура - можете да си представите резултата… Винаги сме искали да го издадем в добър вид, за да чуят хората какви сме били в самото начало. Затова и го преиздадохме преди няколко години - на първия диск сложихме оригиналния запис, а на втория - презаписан, съвременен вариант с отлично качество.

Да поговорим за лейбъла ви - Giant Electric Pea. Как ви хрумна да го основете? Доволни ли сте от това си решение, след като лейбълът съществува вече над десет години?

Създадохме GEP в края на 1991-ва, което до днес прави повече от дванадесет години. Много лейбъли не изкарват по толкова време, така че сме доста доволни. Наложи ни се да основем собствена компания, защото по това време Polygramни зарязаха, а не искахме отново да подписваме с някой голям лейбъл, който да не е в състояние се погрижи адекватно за групата. Polygram работеха с огромни количества пари, които буквално отиваха на вятъра - правеха много грешки, а и не се опитваха да разберат какво е IQ в същността си. Казахме си: "Те вършат ужасна работа, едва ли бихме могли да се справим по зле!", хаха… Така се роди Giant Electric Pea. Идеята за това странно наглед име е на Mike, който навремето искаше от Ibanezда му направят огромна зелена китара. Това така и не стана, но поне оползотворихме идеята му. В началото не знаехме нищо за управлението на един лейбъл - не знаехме за рекламата, не знаехме как се продават албуми и т.н. С времето се научихме, парите започнаха да пристигат и ето ни отново тук, дванадесет години по-късно.

IQ обикновено е сочена за нео прог банда. Защо не одобряваш това определение?

"Нео" е абсолютно фалшив етикет! Това е едно глупаво понятие, измислено от американците - в Англия никога не го използват. При това, употребата му се наложи десетина-петнайсет години след като IQ и Marillionсе появиха на сцената. Не виждам смисъл да се преименува един стил в музиката, особено толкова време след дебюта на първите му представители. Вземи този пример: аз често свиря с JohnWetton. След като аз съм "нео", а той не е, като същевременно делим една сцена, какво излиза? Смехотворно е, всички свирим прог рок и това е! Не мисля, че има нужда да делим прогресива на толкова подстилове - поне музикантите не го правят.

Какви са плановете на групата до края на годината?

Смятаме добре да си починем, хаха! Всички от бандата имат ежедневна работа и се трудихме по "Dark Matter" през уикендите в продължение на девет месеца, така че нямахме и един свободен ден. През лятото ще безделничим, докато албумът свърши нещо за нас. През есента ще изнесем няколко концерта в Кралството, а през 2005-а може и да пообиколим Европа.

Колко често свирите на живо? Концертите или студийната работа предпочитате?

Правим около десет концерта годишно. Причината за това е очевидна - просто не можем да отсъстваме дълго от работа.Разбира се, че харесваме свиренето на живо и бихме го правили много по-често, ако имахме възможност. Същото се отнася и до записите в студиото - иска ни се да можехме да им посветим повече време.

Възможно ли е IQ да издадат акустичен лайв албум в обозримо бъдеще?

Не мисля, че ще стане. Музиката на IQ не звучи толкова добре в акустични интерпретации. Опитвали сме го няколко пъти тук и там, но просто не се получава. Явно не сме такъв тип банда. Ако опитаме отново някой път и сме доволни от резултата - защо да не издадем такъв албум, но за момента не виждаме смисъл. С Jadis, например, подобни акустични изпълнения са винаги страхотни, но не и с IQ.

Според теб, накъде се е отправил прогресив рокът? Той неотдавна изживя своя втори ренесанс, но смяташ ли, че ще продължи без да западне?

Не и ако някои хора не започнат да пишат по-добри песни. Има много прог банди, но не толкова много силни песни. Има доста музиканти, които свирят с брилянтна техника, но не чувам особено качество в композициите им. Бих предпочел да не свиреха толкова добре, но да можеха да пишат по-добра музика.

Как се стигна до издаването на соловия ти албум - "Classical Music And Popular Songs"?

Той включва предимно цели композиции, които по една или друга причина останалите от IQ не харесаха. Когато свириш дълго време в една група, разбираш, че не всичките ти идеи се вписват в звученето й. Това не значи, че не са добри - просто са несъвместими със стила на бандата. През годините бях събрал доста материал, който попадаше в тази категория, и реших, че е време да го издам. Част от парчетата бяха стари, някои бяха и по-нови. Това е една колекция от идеи, за реализирането на която имах честта да работя с доста големи музиканти… Щастлив съм от начина, по който албумът ми бе приет.

Често се занимаваш с проекти като Jadis и бандата на John Wetton. Като оставим настрана IQ, какво друго да очакваме от теб в скоро време?

Наскоро записах няколко партии за новия Ayreon, който се оказа страхотен албум. По принцип, когато някой ме покани да свиря в албума му, обикновено приемам. Стига да харесвам творчеството на въпросния артист, винаги съм щастлив да се включва. Тези дни ми предстоят няколко концерта с Jadis, след приключването на които смятам да започна работа по втория си солов албум. Засега не мога да ти кажа нищо за него, тъй като имам едва няколко идеи и нито една завършена песен. Ако сега кажа как би звучал, навярно много ще сбъркам - човек никога не знае какво точно ще представлява творбата му, докато не я завърши напълно.

Благодаря ти за интервюто, Martin! Успех!

Любими групи/ изпълнители:

Gentle Giant


Yes


Pink Floyd


Camel


Steve Hackett

Обратно към списък статии, интервюта »