HELLOWEEN

Говорейки за значимост в метъла, за постижения, качества и изобретателност, името Helloween може да бъде използвано многократно. Това е една от групите, които не спряха да ни изненадват. Направиха различни експерименти с музиката си, а сега записаха чисто нов материал, коренспондиращ с добре познатите ни стари, превърнали се в записи с култов статут, албуми. В добър повод да ви срещнем с един от основните двигатели на бандата през всички тези години – Michael Weikath, се превърна и официалното му издаване.


Завършихте работата по новия си албум, наречен “Keeper Of The Seven Keys: The Legacy”? Ще ни разкажеш ли нещо повече за него и дали наистина можем да го наречем продължение на другите ви два албума със сходно заглавие?

Да, това е завещание, както и самото име гласи. Не искахме да го наречем “Keeper, part III”, защото той не е това. В частност можем кажем, че е продължение, но той е направен през 2005-та година, а предните два албума са от края на 80-те. Вие сами можете да видите, че имаше голяма разлика между “Walls Of Jericho” и “Keeper Of the Seven Keys, part I” – той бе няколко нива по-високо. Това се опитваме да направим и с “The Legacy”, да се качим с една стъпка нагоре, да направим една еволюция в музикален и дори текстови аспект и искаме това да се случи. Наистина някои хора могат да си кажат “да, Helloween се повтарят и това не е хубаво, избрали са грешно име за албума си, защото не е толкова добър колкото предишните”. Целенасочено не го нарекохме “част трета”. Идеята за “The Legacy” беше моя, защото сметнах, че е доста по-подходящо. От една страна, защото в него не участват доста от членовете, сформирали групата. Затова не сметнах за удачно да повторим старото име. Когато дядо ти се е занимавал с нещо и ти искаш да продължиш неговата работа, тя се превръща в твое наследство, тя ти се завещава. Очевидно сега сме различни хора, но двама от оригиналните членове на бандата са тук и ние отдадохме заслуженото на предишните ни колеги, допитвайки се до тях дали да наречем албума по същия начин или не. По същото време, преди години, Andi бе около нас. Не като част от групата, а като слушател и сега се постара да продължи направеното от Helloween. За Sascha не можем да кажем същото, защото той не е бил един от почитателите ни, а пък за мнението на Dani не може и да става дума, при положение, че е бил много малък когато сме правели старите си записи.

Това беше един от най-чаканите албуми за тази година. Какъв е приемът му от феновете и медиите засега?

Засега всички мнения са много добри. Имаше само един човек, който не го хареса. Той предпочита “Better Than Raw”, но от всички други хора, с които имах възможността да говоря и навсякъде където можех да чуя мнения, никой не каза нещо лошо. Може би, защото е много твърд албум и не са открили нещо изключително погрешно направено в него. Получихме страхотни ревюта и отзвук навсякъде, много приятелски, приятни реакции от всички.

Кой продуцира новия ви албум и имахте ли някакви трудности по време на записите му?

Да, всъщност имахме доста трудности в средата на периода, в който работехме по него и това бе неочаквано. Имахме вече готови части от песните и отивайки на репетиции се оказа, че Stefan не харесва направеното и не се чувства добре, когато го свири. За някои пасажи твърдеше, че са прекалено бързи за неговия подход към барабаните. Той свири много силово и унищожаваше своите барабани. Затова той така и не репетира с нас. Той е от тези барабанисти, които не могат да си представят, че ще свирят подобни неща, за разлика от по-младите му колеги. И това е така, защото те са пораснали малко, изградили са различна техника още от самото начало. Той е от старата школа хеви метъл бързи и силови барабанисти. Получи се, че ако искаме да работим заедно, ще ни отнеме много време да репетираме, за да свикне с тази скорост и музициране. В конкретния момент това не беше възможно и ние всички бяхме доста изненадани и дори шокирани. Тогава въпросът беше дали искаме да развалим направените композиции и да започнем отначало, но Stefan каза, че това е немислим вариант, защото едва ли ще постигнем нещо различно. Ние не искахме да го “убиваме”, да му причиняваме такива големи трудности, защото освен всичко е и наш приятел. Проблемът обаче остана, защото трябваше да потърсим някой, който да изсвири ударните партии в тези песни. Stefan се съгласи да остане с нас, докато не намерим негов заместник. Тогава се появи Dani, защото Charlie Bauerfeind го бе препоръчал. Той се почувства много добре сред нас, чудесно усети материала, който бяхме подготвили и се справи отлично. Може би стана така, защото е доста различен човек, има уникален подход спрямо барабаните и очевидно е по-млад. Това беше неговият свят. Така той започна да прави по едно, дори по две парчета на ден. Цялата история обаче беше доста тъжна. Dani съжали, че Stefan не е могъл да се справи. Превърна се в голяма и неприятна изненада за всички. Никой не очакваше нещо подобно.

Издадохте сингъл, наречен “Mrs. God”. Можеш ли да ни разкажеш някакви детайли около него?

Да, това е песен, която Andi написа. В нея става дума за въпроса дали Бог е мъж, погледнат от хумористичната му страна. Както Markus каза, когато някой се пита защо Господ позволява да се случват лоши неща по земята, отговорът трябва да е “о, това е, защото е жена, грижи се за грима си и косата си, вместо да гледа какво се случва на хората”. Всичко това е шега и именно, защото е най-лесната песен, беше избрана за сингъл.

Направихте клип по същото парче. Какъв е сюжетът му?

Екипът, който засне този клип, даде идеята за сценария му. Те ни попитаха дали ни харесва и ние го одобрихме. Markus предложи да потърсим различен образ на Бог, който в случая бе една дребна цветнокожа жена. Доста лудо, нали? Всъщност не беше толкова лесна работа, защото всеки даваше различни версии на сюжета, но накрая всички имахме единно мнение и така заснехме и видеото.

Какво наложи записването на албума на два диска?

Трябваше да издадем албума като двойно издание, защото ако искахме да бъде на един диск, част от информацията трябваше да отпадне, да махнем някое от парчетата. Това не ни звучеше добре. Компаниите, които се занимават с копирането на дисковете, ни дадоха гаранция за 59 минути музика. Така във финалния вариант албумът можеше да се окаже неизползваем за новите модели уредби и за другите различни средства, на които хората слушат музика. Щеше да се наложи феновете да върнат стотици или дори хиляди дискове, защото не могат да си ги пуснат вкъщи. Най-лесното решение беше да запишем песните на два диска. След като направихме “The King For 1000 Years”, не видяхме смисъл в отпадането на някоя от песните, при положение, че имахме толкова добър материал за албума. “The King For 1000 Years” бе направена през последните три седмици от записите и тогава Charlie ни каза, че иска да чуе едно класическо, епично Helloween-ско парче и ако няма такова, за него това не би бил запис, който да заслужи заглавието си. И ние искахме точно това. Не предполагахме, че трябва да съдържа подобна песен, но така се случи, убеждавайки и нас в правотата му. В началото дори не бяхме сигурни дали да го наречем “Keeper”, всъщност.

Разкажи ни нещо за новата обложка. Чие дело е и какво пресъздава?

Обложката е дело на Martin Hoisler. Той е човек, който се занимава с 3D анимация. Работил е и с други групи, като Pink Cream 69 и Exodus и дори, доколкото си спомням, The Rolling Stones. При проекта, направен в 3D вариант, можехме да преместваме ъгъла, под който го наблюдаваме. Така пробвахме различни варианти, за да преценим кое пасва най-добре. Успяхме да добавим светлосенки, което не сме постигали преди. Можехме да направим толкова много промени в дадена насока, което в миналото не се получаваше, защото трябваше да се спре изцяло работата и всичко да се започне наново. Сега всеки малък детайл се променя много по-лесно. Получвахме и пращахме много писма на електронната поща на дизайнера, за да получим този краен вариант.

Има няколко много интересни песни в новия ви албум. Чий е женският глас в “Light The Universe”? В “Occasion Avenue” има малка ретроспекция към някои ваши стари класики. Какво можеш да ни разкажеш по тези въпроси?

В “Occasion Avenue” направихме това, защото смятаме, че историята се повтаря. Става въпрос за питанията на човек защо не се поучаваме от направеното преди нас. Отнася се и до прераждането. В същността на прераждането е това, че ако направиш нещата правилно в петия си, седмия, десетия или единадесети живот, можеш да извисиш душата си до перфектно ниво. В “Occasion Avenue” ти извървяваш правилния път до края, но там откриваш от лявата и дясната си страна по един малък дявол, който се опитва да те отклони от правия път. Той казва “хей, ела тук, аз имам нещо за теб” и така те отстранява от пътя, който води до постигането на твоето съвършенство. Така всеки път се прераждаш и попадаш на същия път, където срещаш малките дяволчета от двете си страни. Препратката към старите ни парчета е, за да припомни какво е било преди. “Keeper Of The Seven Keys...” (тук Michael запя припева на песента, бел. авт.) – всички сте чували това и преди. В следващия си албум си бил различен и се питаш дали хората са научили нещо след него и тогава си казваш “о, не, не отново”, но това се случва – всичко е същото. Казваш си, че няма да е така, но е така. Не и сега – сега това не се случва. Женският глас в “Light The Universe” е на Candice Night, съпруга на Ritchie Blackmore и певица в Blackmore's Night. Andi имаше свое демо на песента и го представи пред нас. В него пееше негов приятел от Австрия. Тогава Markus даде идея да я изпълним като дует. Постави се въпроса кой може да свърши тази работа. Трябваше да бъде някой, който всички харесваме и познаваме. Имахме няколко имена за избор, но най-лесно беше да се свържем с Candice, защото тя е в същия лейбъл като нас – SPV. Така оттам можеха да я попитат дали би искала да пее в парчето.

“The King For 1000 Years” е най-дългата песен в албума. Можем ли да я наречем препратка към песента “Keeper Of The Seven Keys”?

От една гледна точка - да, но от друга - не. Книгата, в която стоеше историята на предните “Keeper Of the Seven Keys”, бе отворена отново през 2005-та година. Тук става въпрос за ключа на лакомията, който е предаден на дявола. Така порталът на злото се е отворил в този свят и е създал своя империя, която ще продължи 1000 години. Това се е случило само на човечеството, защото някой е бил много глупав и заради обещание е предал тайните му на дявола. В историята на втората част на албума, Пазителят затваряше вратите към тези знания, но в реалността активирането на лошите човешки нрави и другите зли неща става с хвърлянето на ключовете в седемте морета. Това е просто едно продължение, както гласи и заглавието на албума. Искахме да кажем нещо за времето, в което се случват тези неща. Всичко стана толкова негативно. Имаше много блек метъл групи през 80-те и подобни неща. Искахме просто да покажем, че има и различен свят, който е позитивен. Свят, в който можеш да избереш на коя страна да застанеш. Междувременно ни се случиха различни неща и след това не сме имали възможността да направим запис, напомнящ на “Keeper…” – нямахме подходящото усещане и правилните музиканти в групата, липсваше интерес. Сега имаме точно това, от което се нуждаем - правилните хора, с които да го направим и най-важното – нещата, за които искаме да говорим, случващи се в реалния свят. Ако погледнем към медиите, телевизията, виждаме, че се случват много лоши неща. На хората им се налага да решават сами какво да правят, а не просто да слушат глупави обещания.

Планирате ли включването на някое бонус парче, видео или други материали в специална версия на новия албум?

Засега сме направили само “Mrs. God”. Ако има още клипове, това ще бъде решение на лейбъла ни. Сега трябва да започнем репетиции за турнето си с цялото необходимо оборудване, така че ако се наложи да направим нов сингъл или видео, ще разберете за него. Целите ни са да запишем DVD по време на турнето и да го издадем, като решим какво точно искаме да правим, къде точно и с кой екип да го осъществим. По-разумно е да не го правиш в началото на турнето, защото все още не знаеш с точност каква ще бъде следващата ти крачка на сцената, не си толкова сигурен в действията си. Ставаш по-добър след няколко дни, седмици и дори месеци, прекарани на турне. Тогава може да се очаква, че продукцията ще бъде доста по-впечатляваща. Ако го направиш на първата възможна дата, което е също една от възможностите, не знаеш какво ще се случи на него, защото трябва да усетиш по-добре цялата динамика на изпълненията.

Това означава ли, че планувате издаването на концертно DVD?

Да, такива са плановете. Все още остава да се прецени какво точно искаме и как да го постигнем. Идеята обаче я има, когато правим толкова голямо турне като това, в което ще свирим много, много песни, чийто точен списък не знаем все още, но ще се постараем да са най-епичните ни класически композиции, без да причиняваме смъртта на публиката. Най-добър концерт е този, в който са изпълнени всички възможни парчета, които хората искат да чуят. След като ще правим нещо подобно, е умно да го запишем на DVD и мислим вече по въпроса.

Работата с китарата ти за новите композиции е впечатляваща. Използваш ли някакви специални техники или ефекти?

О, аз работя с такава система, с която правя всичко, което можете да си представите. В нея има различни ефекти, които Sascha обича да използва. За пример мога да дам солото на “Mrs. God”, където партиите са с една октава по-високи, от това, което той е изсвирил. По същия начин се постигат и какви ли не още ефекти и можеш да наподобяваш звученето на Blackmore и Jimi Hendrix. След това работиш с неща, които са вече продуцирани. Опитът, който Charlie има, е много ценен в това отношение. Успешно съчетава различни идеи, които сме имали чрез системата му за смесване. Това е гаранция за добра работа. Тя отнема много време и е трудна, но се изисква и много голям опит, за да получиш такъв резултат. Той прави чудеса с тази система, но ако имаш голям опит, можеш да ги правиш още по-качествени.

Helloween е доказала себе си като една от най-добрите метъл групи за всички времена. Какви са твоите разбирания за истинския успех?

Не зная. Просто правим нещата колкото се може по-добре. В момента сме в един много добър състав, в който всички се разбират и харесват. Няма интриги, защото всички са интелигентни хора, добре сработени в състава, които трябва да се справят с много задължения. Dani, например, е бил на турнета с други групи и е свързал този си опит с нас. Не правим грешките, които групите правят, когато са заедно за първи път. Спестяваме си това. Ако ни се случи нещо, което никога преди това не е ставало, тогава ситуацията е различна, но обикновено имаме опит и знаем какво може да потръгне зле. Съзнаваме много добре как да се държим един с друг, какво да правим един за друг. Трябва да знаеш за какво става дума. Не можеш да направиш парче като “King For 1000 Years”, ако се намесят много мнения и всеки казва различни неща. То става когато има консенсус и работи цялата група. Няма място за егото ти, ако искаш да се занимаваш с нещо подобно. Сега мисля, че се справихме доста добре с това. Беше трудна работа, но беше такава за всички. След това, обаче, си достигнал до желания резултат и си горд от него, но не само ти, а всички, които сте работили за осъществяването му. Не става въпрос за работата на един или двама души. Всеки може да се гордее със стореното.

Много хора бяха свързани с историята на групата. Какви са твоите спомени от миналото й?

Да, има толкова много промени. Някои от тях са били позитивни, но има и много негативни. Когато имаш някакви приятели, но се появят проблеми с тях, се чудиш как е могло да стане това. Правиш нещо и на следващия ден се питаш за какво е ставало дума. Понякога работата е много лесна, но понякога не е. Зависи от доста неща. Имаше и много тъжни случаи. Както знаете, Ingo се самоуби. Това не е нещо, от което да ви мине с изпиването на едно кафе.

Какво предпочиташ – да бъдеш весел като заека, или да предприемаш мрачни пътувания?

Бих казал, че предпочитам да бъда като заека, но той е прекалено позитивен и леко наивен. Това се случи заради ситуацията тогава. Беше ми писнало от всичко мрачно, но мога да ви кажа, че в записите на “Rabbit Don’t Come Easy” са използвани много повече седемструнни китари, отколкото в новия ни албум. Тогава свирех много на подобни китари. Не е въпроса до тях, наистина, но мисля, че “The Dark Ride” беше глупав ход да променим музиката на Helloween в грешна посока. Идеята за това бе на Roland Grapow и аз реших, че трябва да приключим с нея. “Rabbit...” е толкова по-позитивен албум в една абсолютно противоположна насока, че се чувства типичното за записите на Helloween звучене. Той е нещо, на което можеш да се радваш и съдържа страхотни парчета. “The Dark Ride” е много добра продукция, не ме разбирайте погрешно. Написахме го доста отдавна и съм загърбил проблемите, свързани с него. Той е факт, хората могат да го слушат, да му се радват и да го оценяват добре. Мога да кажа само, че по това време не беше моят тип запис. Имах много трудности тогава, да бъда част от групата изобщо. Смятах, че тя трябва да си бъде такава, каквато е. Не можех да разбера мрачното настроение, което за американските състави е много по-леснопостижимо. Мисля, че е глупаво да повтаряш нечий маниер, или да опитваш да се доказваш по някакъв начин. Това означава да изпуснеш същността на нещата. Престоят ми в групата тогава беше доста труден и приемах лично нещата. Смятах да я напусна, ако продължеха с този тип музика, но решихме, че ще бъдем Helloween – такива, каквито сме и тогава двама души трябваше да си тръгнат. Това решение не дойде никак лесно.

Има ли стил, който да подхожда идеално на музиката, изпълнявана от Helloween?

В Helloween сме много разнообразни. В този смисъл, “The Dark Ride” е част от това разнообразие. По това време бях доста уплашен от случващото се. Трябваше да имаме ясна представа за това какво представлява Helloween и какво да правим от тук нататък. И ние знаехме тези неща. Имахме възможността да постигнем желаното, но не и в този период – там всичко беше само в една насока. Има толкова положителни неща в това да си в групата и да правиш тази музика, да се наслаждавша на работата си. Затова ние поехме по този път и мисля, че всеки наш фен знае най-добре за себе си какво значим за него и какво да очаква от албумите ни. Ние се опитваме да бъдем максимално добри в това, което правим. В някои ситуации сме под доста голямо напрежение. Всичко, свързано с кариерата, работата, турнетата – това те натоварва и понякога губиш правилния път, но аз съм оптимист, че сме го открили. Разчитам на всеки един в групата и знам, че ако прави нещата по най-добрия начин, всичко ще бъде наред в бъдеще. Сега нещата вървят страхотно.

Какво е мнението ти за групите, които наричат себе си уникални, а в действителност са поредния клонинг на Helloween?

Аз нямам какво да кажа за тях. Всичко зависи от техните решения. Ако на тях им харесва и е добре за стила, който свирят, ако има много хора, които ги харесват и им се радват и купуват записите им, всичко е наред, защото това прави музиката по-близка до всички. Ние записваме албуми, но много хора не знаят за нас. Може би купувайки си чуждите продукти ще потърсят кой е оригинала и откъде тръгва всичко. Много често ни определят като създателите на даден музикален стил и това ни помага. Понякога на мен ми идва добра идея и някоя от тези групи прави цяла мелодия или песен от нея... тогава много се ядосвам, хаха.

През 2004-та вие се разделихте с дългогодишния си партньор Nuclear Blast. Сега работите със SPV. Доволни ли сте от тях?

Да, справят се страхотно, защото са работили и за предишните ни албуми. Работихме много дълго с Nuclear Blast, но когато се стигна до момент, в който някои от хората там преглеждаха различни статистики, свързани с нас и казваха кое и как да се промени, взехме решението, че не можем да продължим така. Казваха, че “Rabbit Don’t Come Easy” е можел да продаде повече и подобни неща. Тогава SPV ни предложиха по-добър договор и трябваше да се разделим с предишния лейбъл. Те осигуряваха много доброто ни разпространение в Германия, но много по-слабо в останалите страни. Благодарихме за свършеното досега и подписахме новия договор. Момчетата от Nuclear Blast не бяха изненадани от решението ни, защото ни познаваха като група и знаеха какво искаме от музиката си. Хората от East West Records, които стоят над тях и дават парите за всичко, съставяха договорите с групите и те не можеха да направят нищо по въпроса. Новите предложения бяха толкова добри, че щеше да бъде много глупаво да им откажем. Нямаме проблем с хората от Nuclear Blast – ние ги харесваме и те харесват нас.

Кой е любимият ти албум на Helloween и защо?

О, не мога да кажа точно, въпреки че сегашният ни албум е такъв, че нямам абсолютно никакви критики към него, няма нещо, което да не харесвам. Всичко, което направихме, ми допада и е това, което исках. В миналото винаги имаше неща, за които можех да се хвана, но от този албум съм изключително горд. По тази логика мога да кажа, че е най-добрият, който сме правили някога, но това става при излизането на всеки нов албум, може би. И въпреки това смятам, че е по-добър дори от оригиналните “Keeper Of The Seven Keys”. Има някаква конкретна магия в работата по него, беше много приятно. Единствената разлика с онези записи е, че не сме всички оригинални членове в групата.

Кой е най-добрият начин да бъдеш актуален и в крак с всичко модерно и в същото време да останеш себе си?

Точно това е решението – да бъдеш себе си. Да се опитваш да даваш най-доброто от себе си, но и да се качваш едно стъпало по-горе. В същото време не бива да забравяш завещаното ти. Звученето на Helloween трябва да бъде моментално разпознаваемо, но не бива да забравяш да бъдеш разнообразен.

Би ли казал по няколко думи за всеки един от сегашните членове на групата.

Да, при нас е Sascha, който е свирил с Freedom Call. Той познава групата вече доста добре. Научи много за нас и всички наши стари парчета, които се налага да свирим на турнета. Той върши много работа. Такъв човек е – обича да работи. Обича всичко да е направено оптимално и е много общителен. Dani e другият член на бандата, който е вече с нас. Той е абсолютен талант на барабаните и може да свири почти всичко, постига невероятни резултати. Не съм виждал подобен барабанист преди. Той е много млад и забавен, прави глуповати и смешни неща. Това е приятно и за предпочитане пред някой, който е с обезкуражаващ характер. Когато се запознахме с Dani, преценихме, че ще бъде много добре ако го задържим с нас възможно най-дълго. Това няма нищо общо със Stefan, между другото. Ние харесваме Stefan, защото и той е много интересен и позитивен човек. Той е приятел, който ще ни липсва много, но ще се срещаме най-вероятно по различни концерти. След неговото оттегляне, той получи предложение от Accept и не се наложи да стои без работа и да е тъжен от случващото се. Това е, което мога да кажа за сега.

Щастливи сме да узнаем, че ще ви видим отново в България на 29-ти януари, следващата година. Имаш ли някакви спомени от предишния ви концерт тук?

Да, всъщност има доста неща, които мога да ви разкажа. Във фоайето на хотела ни имаше толкова хора, че бях наистина изненадан. Имаше много мили хора, които ми подариха един запис на група Ахат. Много харесах тези момчета, добри са. Бих искал да имам някои по-стари техни записи, защото тези, които чух, бяха доста модерни. Искам да чуя по-старото им звучене. Момичетата искаха да знаят електронната ми поща, но никой след това не ми писа. Стори ми се, че там сте малко срамежливи. Все още пазя две чаши на Dowe Egberts от хотела ни в България. Беше много приятно да ми се сервира в такива чаши в кухнята ми, защото това е кафето, което пия тук, в Испания. Наистина съм малко учуден от това, че никой от многото хора, които ни казаха, че ще пишат и ще ни се обадят, не го направиха. Всеки искаше да пише, но нищо не се случи. Храната, която ядохме, екипът, с който работихме на самото шоу, кетъринга, който ни беше приготвен, всичко бе много хубаво. Прекарахме времето си в София много добре. Затова нямаме търпение да се върнем отново. Това може да бъде едно от възможните места, където да заснемем DVD-то си, какво ще кажеш? Всички ни харесвате толкова много, концертът бе голям и феновете бяха толкова ентусиазирани. Предния път беше доста студено, но от друга страна харесахме всеки, който срещнахме там. Малко ни беше странно, защото всичко се правеше прибързано и в същото време спокойно. Харесахме много планините ви, храната ви, всичко. Готвачите в хотела, които ни сготвиха толкова хубаво и ни очакваха, не успяха да покажат какво ни бяха приготвили, защото тази вечер бяхме много уморени и нямахме сили да ядем. На следващия ден отидохме и се опитахме да наваксаме. Беше пълно със страхотна храна. Прекарахме много хубаво. Всеки концерт по света е приятно изживяване, но ние наистина се радваме за прекараното време в София.

Кои са петте ти любими банди за всички времена?

О, господи, това са The Beatles, Rainbow, Deep Purple. Може би бих казал и Thin Lizzy. Има една група, която също много харесвам. Тя е Muse. Една от групите, които обожавах преди време, бе Faith No More. Бих искал да продължат да свирят още 20 години и да правят концерти, да записват по-дълги парчета и да не спират с албумите.

Благодаря ти много за интервюто. Успех на новия албум и на всичко, свързано с групата. Нямаме търпение да ви видим в България!

Ние също. Предстои ни доста трудна работа, но ще се справим. До скоро!

Обратно към списък статии, интервюта »