FINNTROLL

Finntroll се събират в началото на 97-ма година в Хелзинки, когато след една пиянска вечер е записано легендарното демо "Rivfader". По-късно идват два блестящи студийни албума и един фолклорен експеримент. След смъртта на основателя си Somnium и оттеглянето на емблематичния вокалист Katla, можеше да се очаква Finntroll да се разпаднат, но напук на несгодите, финландските фолк метъл езичници не се отказаха и записаха най-силната си тава – "Nattfodd". С новия вокалист на тролската шайка - Tapio Wilska, поговорихме за новия албум на бандата, приказките, Windir и какво ли още не…


Привет, Wilska! През годините Finntroll изградиха уникален стил, смесвайки метъл с традиционната финландска музика хумпа. Всъщност, каква е разликата между хумпата и полката?

Ритмовата основа е принципно същата, но разликата идва от инструментала. Във финландската разновидност водещ инструмент е акордеонът. В полката преобладават духови инструменти като кларинет и подобни.

В ранните дни звукът на Finntroll беше като че ли по-суров, с по-силно застъпено блек метъл начало. Напоследък блекът като че ли бе изчистен от музиката ви, но в "Nattfodd" звукът въобще не е изгладен, както беше например в "Jaktens Tid". Нарочно ли търсехте този резултат?

Да, беше съзнателно решение. В бандата не бяхме особено доволни от "Jaktens Tid" - беше твърде "чист". Освен това искахме в новия албум максимално да реализираме екстремността в музиката си. Бруталните блек метъл моменти са преплетени с веселите мелодични участъци по доста интересен начин. Не искахме "Nattfodd" да звучи като 95% от албумите, които излизат в наши дни. Няма нищо по-лесно от това да излъскаш звука, да оправиш всичко с ProTools. През изминалата година и половина проведохме много концерти и станахме много по-енергична и същевременно по-зряла банда. Искахме да уловим това усещане за изпълнение на живо, затова и например записахме барабаните изцяло с микрофони, вместо с електронни датчици.

Колко време ви отнеха записите на "Nattfodd"?

Записвахме около седмица и половина, обработвахме материала няколко дни и го смесвахме още около седмица, така че всичко на всичко се събират близо три седмици.

Как успяхте? Повечето групи записват такъв албум няколко месеца…

Просто така работим. Бяхме готови с повечето парчета, когато се отправихме към студиото - имахме няколко записа на лента, с които се ориентирахме. Не вярвам, че албумът ни би спечелил много, дори да го бяхме записали за три месеца. Дали щяхме да правим по едно парче на седмица, или по две на ден, музиката пак щеше да си е същата. Доволен съм от начина, по който се получи всичко. Да погледнем фактите - все още сме доста малка банда и не разполагаме с огромен бюджет. Освен това държахме да запишем албума в студио Sundicoop с нашия добър приятел Tuomo Valtonen, а той имаше на разположение прозорец от едва три седмици, така че трябваше да се справим за това време.

Откриващата песен в албума - "Vindafard/Manniskopesten", е доста агресивна и зловеща…

Искахме да имаме едно доста олдскуул въведение в албума, което да прераства в едно не толкова нехарактерно за нас блек метъл парче. Повечето хора, щом го чуят, си казват: "Какво по дяволите е станало с тия?!" Целта ни с тази първа песен е да заявим недвусмислено, че албумът е по-суров и тежък от всичко, което сме правили досега. Пък и ние като хора имаме доста странно чувство за хумор…

Когато човек се заслуша внимателно в албума, добива усещането, че повечето допълнителни фолклорни инструменти са изсвирени на синтезатор. Така ли е всъщност?

Има доста инструменти, като арфата например, които в действителност са автентични. Все пак повечето неща - струнни инструменти, акордеон и прочие, са направени на синтезатор. Щеше да ни отнеме много време да запишем истинските инструменти, а не разполагахме с такова. Въпреки това мисля, че клавиристът ни Trollhornсе справя чудесно. Искахме този албум да е дело изцяло на бандата, затова направихме всичко сами и не поканихме гостуващи музиканти.

Да поговорим за заглавието на албума - "Nattfodd". Доколкото знам, ще рече нещо като "роден в нощта"…

Точно това означава. Може да се каже, че заглавието е обобщаващо за лирическия свят на албума. То казва, че албумът е по-мрачен и по-директен, донякъде отразява и случилото се с групата в последно време.

Въпреки тежките моменти, които преживяхте, музиката ви си остава оптимистична. На какво се дължи това?

Още преди да стана вокалист на Finntroll, бях голям фен на бандата. Винаги ми е допадала тази диалектика - от една страна сериозната концепция зад музиката и текстовете и от друга, по думите на някои наши фенове - блек метъл, на който можеш да танцуваш. За Finntrollедно от най-важните неща винаги са били концертите. На живо винаги се опитваме да създадем една задушевна, веселяшка атмосфера - това осмисля всяко шоу и оправдава изминаването на хиляди километри път. Излизайки пред хората, ние им предаваме енергията на музиката си. Не сме изцяло майтапчийска група, но като хора държим на чувството си за хумор и го пресъздаваме в музиката си. Харесвам много групи, които са изключително сериозни и отдадени докрай на музиката, но ние смятаме, че хуморът обогатява една песен. Аз и Trollhorn сме големи фенове на Frank Zappa, който е един творец-еталон за музикален хумор.

Текстовете ви отново ли са на шведски?

Да, разбира се. "Nattfodd" е първият албум на Finntroll, в който аз отговарям за повечето текстове. Отново присъстват основните мотиви, характерни за Finntroll - историята за тролските войни, която започна Katla, митологията и т.н. Текстовете ни могат да се възприемат на няколко нива, но ние все още гледаме на тях като на метафори - има много сериозни идеи зад това, което се вижда на пръв поглед. Зад приказния аспект - историите за тролове и т.н., всъщност се крият някои разсъждения за сблъсъка на културите, за религията и историята. Въпреки това в "Nattfodd" текстовете са доста по-директни от тези в който и да е наш предишен албум. Заглавната песен, например, разказва за нещо съвсем конкретно - за изгубените гордост и достойнство и за борбата за възвръщането им.

Разкажи ни как се присъедини към Finntroll?

Познавах момчетата от много време. Още преди да сформират Finntroll, познавах Somnium и Dominator от бандата Barathrum. Винаги сме били приятели, дори участвах с малко вокали в първия албум на Finntroll. Също така се грижех за озвучаването и осветлението на концертите им - прекарвахме доста време заедно на път. Един ден, когато проблемите с гласа на Katlaстанаха очевидни и той реши да се оттегли, ме поканиха да го заместя и това за мен бе напълно естествено. Колкото до новия ни китарист - Routa, той е свирил с Finntroll в ранните дни и сега се завръща в състава.

Имаш ли представа как е Katlaв момента?

Гласът му все още е доста зле, но определено се подобрява. Напоследък позагубихме контакт с него, защото от няколко месеца следва в университет по изкуствата и живее доста далеч от нас. Надявам се да оздравее бързо.

Има доста разлики между твоя стил на пеене и вокалите на Katla, но има и немалко прилики…

Вярно, така е. Когато станах член на групата, казах на останалите: "Ако ще пея, ще го правя както аз си знам и както аз искам. Няма да имитирам никого." Момчетата се съгласиха и ме оставиха да пея както желая. Другият момент е, че музиката на Finntroll все пак винаги е вървяла ръка за ръка с един определен тип вокали, които са нещо като запазена марка на групата. Не исках да променям това, но все пак се опитах да направя вокалите по свой начин. Така че - да, има общи черти в моите вокали и тези на Katla, но има и доста разлики.

Какво мислиш за всички тези нови блек метъл групи?

Сред тях има няколко наистина добри състава, поне сред тези, които аз съм чувал. Има и десетки банди, които по мое мнение нищо не струват. Малко са бандите в тази сцена, способни да създадат нещо ново и оригинално. Винаги съм гледал на музиката като на израз на това, което е творецът й. Не ми се иска да казвам имена, но наистина има нови групи, при които се усеща искреност и неподправеност. За съжаление повечето са само безлични клонинги на Darkthrone, Burzum и други. Като музикант, аз не разбирам това. Какъв е смисълът да правиш музика, която е копие на нечия чужда? По-добре е направо да сформираш кавър-банда…

Нека поговорим за последния ви мини-албум - "Visor Om Slutet". Как ви хрумна да направите този акустичен проект? Сигурно е било много забавно да го запишете, след като е изцяло фолклорен албум без никакъв метъл в него?

Този албум беше нещо, което групата отдавна искаше да направи. Докато го записвахме, прекарах най-веселите моменти в живота си!Вместо да запишем "Visor Om Slutet" в студио, го направихме в една хижа в гората близо до Хелзинки. Пренесохме апаратурата си там и се забавлявахме. Обикновено идеите ни за една или друга песен са готови предварително, но този път изцяло импровизирахме - един дава идея, друг я продължава и т.н. Не беше никак трудно. Съдейки по коментарите и продажбите, явно има хора, които го оценяват. Разбирам и защо някои фенове не харесват албума - в него няма метъл, а присъстват доста експериментални неща. Който не харесва "Visor Om Slutet", е напълно свободен да не го слуша. Аз все още си го пускам отвреме навреме, за да си припомня вълшебните моменти, които прекарахме, записвайки го.

Как мина турнето ви по случай издаването на "Nattfodd"?

Свирихме почти три седмици и изнесохме седемнайсет концерта - всички минаха много добре. В новия ни албум има много материал, който е прекрасен за изпълнение на живо, така че си прекарахме отлично. Някои парчета от "Nattfodd" звучат убийствено на концерт!

Какво знаеш за България?

Всъщност много малко. Никога не съм бил у вас, но са ми казвали, че страната ви е много красива. Виждал съм снимки и картички от България, знам и къде се намира. С Finntroll се опитваме да отиваме колкото е възможно по на изток - до момента сме стигали до Унгария и Чехия. За нас е много важно да свирим на живо и да виждаме нови места, така че ще се радваме да ви посетим, стига някой да ни покани.

Вярно ли е, че през септември ще участвате в последния концерт на Windir?

Така е. Винаги много сме уважавали момчетата от Windir и по мое мнение те са страхотна банда. Клавиристът ни е в постоянен контакт с тях. След като с тях се случи това ужасно нещо (смъртта на Valfar, б.а.), те се свързаха с нас и ни помолиха да участваме в прощалния им албум и последния им концерт. Веднага се съгласихме. Случилото се с тях много напомня за това, което стана и с нашата банда. Решихме, че ако можем да помогнем на семейството на Valfar и да почетем паметта му, трябва да го сторим.

Благодаря ти за интервюто, Wilska!

Благодаря за интереса и успех на списанието ви! И ти благодаря също, че ми спести въпросите за Somnium. Случилото се с него е нещотрагично, към което журналистите непрекъснато проявяват интерес, а ние не желаем да го обсъждаме.

Любими групи:

Black Sabbath

Обратно към списък статии, интервюта »