ENCHANT

След близо петнадесетгодишно присъствие на прогресив рок сцената, Enchant сега са значима част от нея, благодарение на оригиналния си стил, съчетаващ традиционен подход към музиката с разкрепостено звучене. Година след последния си студиен опус, те отново са тук, за да ни омагьосат с първия си, двоен лайв албум – "Live At Last". За това дългоочаквано концертно издание разказа Douglas Allan Ott - основател, китарист и главен композитор в бандата.


Здравей, Doug! Поздравления за страхотния лайв албум! Защо ви отне толкова време да го издадете?

Основната причина е, че не бяхме провеждали шоута като хедлайнери от доста време насам. Свирехме много на живо, но все като поддържаща група и това не ни даваше възможност да запишем едно голямо наше шоу, в което да включим всички песни, които феновете биха искали да чуят. Не би имало смисъл в една вечер да записваме едни песни, на следващата - други, а после - трети, докато съберем достатъчно концертни записи за албум. Искахме да направим всичко наведнъж, за да уловим атмосферата от концерта.

"Live At Last" включва два часа и половина музика, която изпълнявате в един-единствен концерт. Малко банди са в състояние да съхранят енергията си до края на толкова продължителен сет. Наистина е впечатляващо!

Благодаря ти! Беше наистина изтощително... Със седем дългосвирещи албума зад гърба ни, чувствахме, че трябва да изсвирим достатъчно материал от всеки от тях, тъй като във всеки има отлични песни, които звучат добре на живо и заслужават място в един лайв албум. Всъщност, достигнахме до предела на възможностите си. Иначе бихме включили дори още песни, хаха...

"Live At Last" идва и под формата на DVD. Кажи нещо за него...

DVD-то включва цялото шоу, заснето от доста камери... Дава едно доста по-богато усещане за концерта. В него също има интервю с цялата банда, както и дълги интервюта с всеки от членовете, кадри от зад кулисите, дори интервюта с фенове. Също така сме включили и фотогалерия от последното ни турне в Европа.

Има няколко акустични версии на ваши парчета на втория диск. Не сте ли мислили да издадете един изцяло акустичен лайв албум? Много прогресив банди го правят напоследък...

Честно казано, не сме го обсъждали досега. По-голямата част от музиката на Enchantдоста трудно се поддава на акустична интерпретация. Парчетата ни трудно се свирят в такава форма, почти невъзможно е да запазим първоначалния им смисъл, свирейки ги в изцяло акустичен вариант. Тези песни, които споменаваш - "Black Eyes & Broken Glass" и "Colors Fade", ни отнеха много работа по аранжиментите, за да се получат в този си вид.

Изнасяли сте концерти съвместно с големи групи като Marillion, Dream Theater, Spock's Beard. На какво ви научи този опит? Кое турне би определил като най-важното и запомнящо се?

Всеки път, когато свириш заедно с някоя толкова голяма банда, имаш възможност да видиш как професионалисти си вършат работата. Dream Theater са наистина впечатляващи - за нас беше нещо невероятно да гледаме как всяка вечер изнасят тези удивителни, големи представления пред хиляди посетители. Освен това са съвсем земни хора и нямат самочувствието на звезди, противно на наложилото се за тях мнение. С Marillionбеше същото. Помня, че с тях веднъж свирихме пред 8,000 души. Marillion бяха много добре настроени към нас, все ни помагаха... Все пак, турнето ни със Spock's Beard ми допадна най-много, защото сме наистина близки приятели с тези момчета и винаги сме се разбирали отлично. С тях свирехме пред по-малко хора - от 500 до 1000 души. Получаваха се едни доста задушевни концерти, а след това всяка вечер се забавлявахме заедно.

Последните ви два студийни албума - "Blink Of An Eye" и "Tug Of War", получиха много добри отзиви. Макар че мнозина едва ли биха се съгласили с мен, смятам, че с тях определено надминахте дебюта си - "A Blueprint Of The World"…

Оценявам това! Невинаги съм сигурен дали един албум е по-добър от друг, но в случая съм съгласен с теб. Мисля, че тези два записа, взети заедно, представляват най-силното, което сме създали до момента. Те дават ново съдържание на музиката на Enchant и са резултат на дългогодишните ни усилия в посока към усъвършенстване. Наслаждавах се на създаването и на двата.

Steve Rothery от Marillion участва доста сериозно в "A Blueprint...". Как се свързахте с него тогава?

Срещнах Steveв един бар до клуба, в който Marillionизнасяха концерт една нощ. Това беше в Лос Анжелес, Калифорния. Заговорих се с него и му дадох една от нашите демо ленти. В един по-късен момент той ми се обади и каза, че много е харесал работата ни и се интересуваше кога ще влизаме в студио, за да запишем дебюта си. Беше много приятелски настроен и искаше да ни помогне.

Докато още говорим за Marillion... кой от двата им периода ти допада повече - този с Fish, или този с Hogarth?

Станах фен на Marillion по времето, когато бяха с Fish и още харесвам албумите им с него, но мисля, че присъединяването на Hogarthвнесе в бандата един нов вид емоционалност. В това отношение Fishне беше толкова силен. Не че е лош вокалист - той си има уникален стил, но определено предпочитам Hogarth.

Да се върнем на Enchant. През последните години вмъкнахте доста алтернативни и дори поп елементи в музиката си. Не ви ли притесняваше възможността някои фенове да не приемат това?

За мен, да правиш прогресив рок, значи да експериментираш. Така поне аз разбирам понятието "прогресивен". Много хора си мислят, че това е просто стил в музиката, което ми се вижда ограничена представа. Първите прогресив групи и изпълнители са искали тъкмо да надскочат границите и стереотипите в музиката. Аз се старая да правя същото - използвам влияния, които според мнозина нямат нищо общо с прог рока, но го правя, защото желая да развивам стила на Enchant. Експериментирането невинаги е успешен процес - опитваме нещо и ако ни хареса резултатът, го запазваме. Ако ли не - отказваме се от въпросния елемент и търсим нещо ново. Обичам да слушам прогресив рок и метъл, но това, което често ми липсва в него, са запомнящите се пасажи. Искам нещо да остане в главата ми, след като съм чул дадена песен или албум. Опитвам се да правя всяка песен на Enchant такава, че хората да продължат да си мислят за нея, дори след като е свършила. За да ти отговоря на въпроса - да, понякога малко се притеснявам от това как ще се приеме музиката ни, но засега отзивите ме радват.

Някои смятат, че "Blink Of An Eye" е завръщане към прогресив корените на Enchant, съдейки поне по техниката на свирене, смените в темпото и т.н. Съгласен ли си с това?

Да, наистина се опитах да се върна малко назад, да си припомня откъде тръгнахме. "Blink Of An Eye" е истински прогресив албум, но не е претенциозен към слушателя. Песента "UnderFire", например, е доста разчупена и включва много прог елементи, но припевът е запомнящ се. "Prognosis" е един типичен прогресив инструментал, докато пък "Monday" е поп парче, според мен. Старая се да има някакво разнообразие.

Песните на Enchant често са доста мрачни, дори депресивни. Откъде идва тази тъга?

Е, струва ми се, че Tedи аз имаме това, което наричам "трагична муза". Вдъхновяваме се за музика и текстове от тъжните, тъмните неща в живота. Писането на текстове е един вид терапия за нас, помага ни да преодоляваме някои трудности. Така гоним вътрешните си демони... Но не всички наши песни са такива - има и доста, които носят позитивно послание. Обичаме да вълнуваме хората, а някои от най-силните емоции са именно тъжните.

Doug, какво ти влияе напоследък, като на композитор?

Вдъхновяват ме неща, които мога да почувствам - било то песен, картина, някоя дума или дори мисъл. Харесва ми емоцията, това търся и в своите композиции. Когато пиша музика, се вживявам максимално в нея, забравям за всичко останало. Напоследък се стремя да експериментирам повече по отношение на динамиката в песните, интересни са ми комбинациите пиано/глас и акустика/глас.

След напускането на Paul Craddick се появиха слухове, че ще прекратите дейността си. Мислил ли си някога да разформироваш Enchant?

Не, никога не съм имал намерение да се отказвам. Това беше само слух, макар че моментът наистина беше тежък за бандата. Причината да спра да работя с Paulбеше, че с него вече не се разбирахме толкова добре на музикално ниво, както някога. Различията ни относно звученето на Enchantстанаха твърде сериозни, той искаше бандата да върви в посока, която не одобрявах. Накрая просто седнахме, поговорихме и се разбрахме да спрем да свирим заедно. По-късно се свързах с Seanи го привлякох в състава. Не сме мислили да спираме и за момент.

Занимава ли се някой от членовете на Enchantс някакви странични проекти?

Струва ми се, че Tedработи по някакъв проект, но не мога да ти кажа точното му име... Прави нещо по-тежко с един китарист, ако не се лъжа, но само ми е споменавал. Всички останали са съсредоточени върху Enchantв момента. Преди няколко дни говорих с Paulза възможността да направим нов албум на Xen, но това едва ли ще е в близко бъдеще.

Кои са петте ти любими групи или изпълнители?

Rush, Marillion, Jellyfish, Genesis и Yes.

Обратно към списък статии, интервюта »