DRAGONFORCE

След като преди година и половина имахме възможност да разговаряме с Herman Li от DragonForce по случай изключителния "Sonic Firestorm", сега се свързахме с клавириста на бандата – украинеца Vadim Pruzhanov, който говори на дълго и широко за третата им студийна творба. Продуктивността на младата група е забележителна, а "Inhuman Rampage" е поредната стъпка напред в посока на уникалното звучене


Поздравления за “Inhuman Rampage”. Това определено е най-зрелият и разнообразен албум, който сте правили!

Благодаря ти! И аз мисля така, хехе... Досега не съм чул негативни мнения, освен от хората, които открай време разправят, че свирим все едно и също.

Първото, което веднага се набива на уши, е огромното подобрение в звука на клавирите. Сега те играят много по-важна роля в песните, има повече клавирни сола, използвал си нови бленди... Как се стигна до това?

Решихме, че трябва да се направи нещо различно. Всички в бандата сме големи фенове на видеоигрите от 80-те години и ако се заслушаш, ще усетиш сходства с техните звуци в някои клавирни участъци. Другите банди се страхуват да използват такива високочестотни клавирни звуци, каквито вмъкнахме в “Inhuman Rampage”. Преди да започнем записите, си казахме, че няма да използваме никакви класически струнни инструменти, никакво пиано и никакви хорове. Въпреки това, няма и едно празно местенце в албума. Няма момент, в който да не звучи нещо. Хората ще го оценят, когато ни видят на живо. Не използваме никакви предварително записани семпли и възпроизвеждаме много точно всичко, както си е в албума.

Това ли беше основната причина да се откажете от допълнителни елементи като хоровете – за да не ви ограничава това по време на концерт?

Нещата стоят така, че в наши дни едва ли има пауър метъл банда, която да не използва под някаква форма хорове или дори оркестър. Поне това се отнася до болшинството от бандите, които ние сме слушали. Превърнало се е в нещо стандартно, затова искахме да се разграничим. Има и други изразни средства, които ти дават възможност да реализираш една добра идея. Доволни сме от това, което постигнахме. Някои пасажи звучат сякаш космически кораб прелита покрай главата ти, хаха...

Отново се придържате към формулата за писане на бързи и завладяващи парчета, но този път музиката е още по-разнообразна. Трудно ли е толкова дълги композиции да се направят интересни до самия край?

Започнахме предпродукцията отделно, като всеки записваше своите партии вкъщи. След това се събрахме и всеки чу идеите на останалите. Започна се аранжирането на песните, в процеса на което те непрекъснато се променяха. Работата не приключи, докато не дойдоха хората от лейбъла ни и не казаха: “Момчета, това е достатъчно, не може цял живот да записвате един албум”, хахаха! Просто искахме да направим най-доброто. Като структура парчетата ни са много по-съвършени, отколкото в първите два албума. Има много повече смени в темпото, отколкото имаше преди, но сега те са свързани от мелодии и така не се губи чувството на песента. Имаме прогресив елементи и атмосферични такива... Всичко това допринася за разнообразието. Записвахме албума в продължение на шест месеца, като междувременно трябваше да изнасяме и концерти. Успяхме, защото работим като екип и всеки внася свои идеи. Когато аз, Herman и Sam се бяхме затворили в студиото, непрекъснато спорехме за това как ще е най-добре да се направи някое парче, непрекъснато експериментирахме с инструментите си. Аз също свиря на китара, нищо, че съм клавирист. Разбирам как трябва да е направен китарният звук и че той винаги трябва да е на преден план, затова не мрънкам да усилят клавирите, хехе.

Сами продуцирахте албума си – звучи страхотно!

Благодаря ти! Трудното в случая беше да спрем. Знаехме, че имаме срокове и че трябва да побързаме, но в един момент албумът се превръща в твое дете и ти започваш да се грижиш за него, искаш всичко да му е наред. Не можеш просто да кажеш “достатъчно, това ще свърши работа”, искаш възможно най-доброто! Винаги сме били перфекционисти по отношение на музиката. Хубаво е, когато продуцентът не е един човек, защото той обикновено не се вглежда толкова в някои детайли. Единственият проблем е, когато мненията ни се разминават за нещо, но нали затова сме банда – трябва да можем да се справяме с подобни неща. Струваше си усилието.

Как успявате да издавате албуми през толкова кратък период от време и да запазите толкова високо ниво?

Просто имаме страшно много източници на вдъхновение. Вземи мен за пример – слушам огромни количества музика и някои неща в дадени песни ми повлияват, дават ми идеи. Има дни, в които мога да седна и да напиша три-четири парчета на един дъх, докато има периоди от цели месеци, в които нищо не ми хрумва. Най-важното е, че се стремим да не се повтаряме.

Мислиш ли, че е възможно да запишете бавна песен някой ден?

Ами като се замисля, имаме няколко балади...

Да, но и те са доста бързи за такива!

Хехе, май си прав... Просто стилът ни винаги е бил много бърз. Ако променим коренно това, вече няма да сме DragonForce. Обаче, ако се заслушаш внимателно в “Inhuman Rampage”, ще видиш, че скоростта в рамките на една песен не е постоянна и доста често се променя. Бързината не е нещо самоцелно за нас. От нея няма никаква полза, ако не е съчетана с добри мелодии. Много хора ни казват: “Момчета, много бързате, я по-спокойно!” Но се замисли колко много среднотемпови пауър метъл банди има на света. Ако не харесвате DragonForce, винаги можете да си купите Gamma Ray или Blind Guardian. Не ме разбирай неправилно, това са страхотни групи, които много харесвам, но ние не искаме да звучим като тях.

Как реагираш, когато хората казват, че песните на DragonForce звучат прекалено щастливо?

Добър въпрос! Мисля, че подобно заключение би могло да се направи до известна степен за първия ни албум, защото той си беше предимно праволинеен епичен пауър метъл. Във втория започнахме да употребяваме бластбийтове, но хората продължиха да ни наричат “весела” банда. “Sonic Firestorm” беше много по-мрачен от “Valley Of The Damned”. Още в първата песен текстът започва с думите “Life is a misery, don't know how it's come to be”. Винаги сме насърчавали хората да тълкуват сами текстовете ни, но какво щастие може да види човек в нещо подобно, хаха? Знам откъде тръгва всичко – хората слушат мелодиите и припевите и съдят по тях. Виж заглавията на песни като “Body Breakdown”, “Cry For Eternity” и т.н. Не мога да ти кажа за какво става въпрос в новите ни парчета – всяко от тях има много значения в зависимост от това кой го слуша и в какво настроение се намира. Затова съм и толкова доволен от новия албум – човек лесно може да свърже това, за което се пее, със себе си. В крайна сметка, разбирам защо някои ни наричат “щастлива” банда, но стига да харесват музиката ни, това не е проблем за мен. Като се замислиш, има толкова бадни, които пеят неща от рода на: “Толкова мразя родителите си, защо сега трябва да си пиша домашното”, или “Ах, колко съм объркан и депресиран, какво да правя сега”, или просто “DESTROOOOY!!!” Ако си депресиран и чувайки наша песен, се почувстваш весел, това би било прекрасно, хахаха!

През юни ви гледах в Гърция, където подгрявахте за Iron Maiden. Беше страхотен концерт! Кога ще можем да ви видим и в България?


Мисля, че ще можем да го направим в края на зимата или през пролетта, когато е европейското ни турне. Наистина се надявам да имаме тази възможност. Още не всичко е уточнено, но мисля, че турнето ще започне в средата на февруари.

Vadim, какво мислиш за пауър метъл сцената днес?

Много труден въпрос! Има банди като Angra и Stratovarius, които много от младите състави имитират. В първия си албум и ние имахме донякъде стереотипно звучене, но впоследствие доста се отдалечихме от него. Някои ни наричат екстремен пауър метъл и как ли още не... Много групи влизат в категорията “пауър метъл”, но почти никоя не изпъква. Със сигурност има и доста добри, но е трудно да пробиеш.

Работите ли все още странични неща?

Не, ако го правехме, нямаше да ни остава време! Всичко за DragonForce е планирано с доста време напред. Останалите момчета по всяка вероятност също дават интервюта в момента. DragonForce е нашата професия. Има толкова неща за правене, че е просто нечовешко!

Кога започна да свириш?

Започнах да се занимавам с пиано, когато бях на осем години. Родителите ми са класически музиканти и искаха и аз да съм като тях, затова ме пратиха в музикално училище. Мразех го – на кое дете му се свири, когато е на тези години? Исках да излизам с приятели, да играя... Когато пораснах, бях благодарен, че е станало така. Когато станах на 16, започнах да свиря и на китара, но клавирът си остава любимият ми инструмент. Страхотно е, когато някой фен дойде и ми каже, че съм го вдъхновил да започне да свири. Според много метъли клавирите са за гейове и не стават за нищо, хаха. Все пак, аз мисля, че доста обогатяват звука. На всяко шоу, на което сме хедлайнери, правя по едно “екстремно” клавирно соло върху програмиран бийт. Много е забавно!

Какво предстои за DragonForce? Може би някой концертен запис?

О, едва ли ще направим нещо подобно в близко бъдеще, нямаме необходимия материал и все още не сме се утвърдили достатъчно. В новия ни албум ще има доста бонус материали за феновете. Ще заснемем видеоклип към една от песните от “Inhuman Rampage”, но още не знам коя ще бъде.

Как са нещата със Sanctuary, доволни ли сте?

Разбира се! Всички си вършат работата много професионално. Ако не бяхме към Sanctuary, никога нямаше да можем да свирим с Iron Maiden и да обиколим целия свят по време на турне.

Кои са петте ти любими групи или изпълнители?

Yngwie Malmsteen, Steve Vai, Devin Townsend, Van Halen и Iron Maiden.

На кой въпрос винаги си искал да отговориш, но не ти е бил задаван?

Хахаха, страхотен въпрос! Мисля, че е “по колко време репетирате преди турне?” Отговорът е: “Въобще не го правим!”

Христо Гошев

Обратно към списък статии, интервюта »