DAVE MUSTAINE (MEGADETH)

Dave Mustaine не се нуждае от представяне – той е великан в света на метъла. Преди две години новината за увреждането на нервите на лявата му ръка и последвалото разпадане на Megadeth дойде като студен душ за почитателите на бандата. За щастие Dave успя да победи и да се възстанови напълно. Сега, след немалко перипетии, човекът-Megadeth се завръща триумфално на сцената с най-силния си албум от легендарния “Youthanasia” насам. Dave Mustaine даде специално за списание SMF това интервю, в което освен за музика поговорихме и за радостите и разочарованията на този голям творец.


Привет, Dave! Как си?

Чудесно! Радвам се, че най-сетне се свързахме.

Поздравления за новия ти албум - “The System Has Failed”! Създал си един велик запис, който съм убеден, че след време ще се превърне в класика!

Благодаря ти много! Досега получавам все добри отзиви, те значат много за мен.

Постигнал си нещо доста трудно – албумът звучи като образцов Megadeth и същевременно е модерен. Това ли беше целта ти?

Точно към това се стремях! От една страна, исках да постигна типичния, класически китарен звук на Megadeth. Винаги съм смятал, че китарите ни звучаха най-добре в албуми като “Rust In Peace” и “Countdown To Extinction”. От друга страна, най-много харесвам вокалите си в “Cryptic Writings” и “Risk”, така че исках да взема най-доброто от стила си и да го комбинирам в този нов запис.

Мнозина, съдейки по песента “Kick The Chair”, която ти качи на сайта на Megadeth преди известно време, сметнаха, че се задава втора част на “Rust In Peace”. Вместо това “The System Has Failed” напомня повече на “Countdown To Extinction” и “Cryptic Writings”, като са добавени и много нови елементи. Съгласен ли си?

Да, до голяма степен. През последните дни чух какви ли не мнения за албума – че бил част втора на “Peace Sells…”, че продължавал звученето на “Rust In Peace”, или пък че бил кръстоска между “Rust In Peace” и “Countdown…”. Във всяко от тези мнения има по зрънце истина, защото се стремях да обобщя в “The System Has Failed” най-силните моменти от звученето на Megadeth. Прав си за влиянията от “Cryptic Writings” – те са повече в самия звук, отколкото в композиционно отношение. Все пак, целта ми преди всичко беше да създам един албум, който да мога да слушам с удоволствие – агресивен и същевременно модерен. Добър, класически Megadeth в стила на Mustaine. Първите четири албума бяха написани изцяло от мен, без капка външно влияние. След това нещата започнаха да стават проблематични – всеки искаше да прокарва своите идеи в групата, било в музикален или текстови план. Стигна се до един момент – мисля, че беше след издаването на “Youthanasia”, в който до такава степен ми беше писнало от Megadeth, че реших да се занимавам с проекта MD 45. Сега вече нищо не ме ограничава.

В албумите до “The World Needs A Hero” наблюдавахме едно изоставяне на политическите текстове от миналото. Заглавието на новия ти албум, обаче, предполага завръщане към социалните теми…

Да, заглавието носи политическо послание, макар сравнително малка част от песните да са социално ангажирани. Всъщност май са само две – “Blackmail The Universe” и “Kick The Chair”. Другите отразяват личния ми живот, някои спомени, истории за мои познати и т.н. “Die Dead Enough” беше написана за един филм с Angelina Jolie. “Blackmail The Universe” разказва за това как президентският самолет бива свален над Средния изток и никой не си прави труда да отиде и да прибере президента, хаха! “Kick The Chair” е посветена на американския начин на живот и на системата, която се задвижва единствено от пари. “The Scorpion” е вдъхновена от баснята на Езоп за жабата и скорпиона. “I Know Jack” е свързана с Виетнам, а “Back In The Day” разказва за метъл сцената в Америка през 80-те години. Много хора непрекъснато говорят за тези времена, но ако не си бил там, не си видял и чул нещата със собствените си очи и уши, не би могъл да знаеш какво е било. А беше велико! “Something I’m Not” е посветена на Lars. “Shadow Of Deth” е историята за това как най-накрая успях да открия вътрешния си мир. “My Kingdom Come” в общи линии е символ на голямото ми завръщане. Много хора казваха: “Dave се завърна!” и бяха доволни. Това ме ласкае. Знаех, че от известно време не правех най-доброто, на което съм способен и се радвам, че преоткрих себе си. “Of Mice And Men” е нещо като кратка автобиография. “Truth Be Told”, съвсем очевидно е песен, посветена на намирането на истината, а “Tears In A Vial” е за разпадането на Megadeth.

Ще има ли видеоклипове към някои от песните?

Първият сингъл от албума ще бъде “Die Dead Enough” и за тази песен ще снимаме и видеоклип. Снимките трябва да започнат през идния месец, така че видеото да е готово до датата на излизане на албума.

Разкажи нещо за обложката на “The System Has Failed”. Май старият ни познайник Vic Rattlehead отново е тук…

О, да! За обложката наех един мой познат художник, който е голям фен на Megadeth – казва се Mike Learn. Имах му пълно доверие и той превърна много точно идеите ми в изображения. Обложката на албума ще бъде доста директна и на нея ще може да се види как Vic раздава подкупи на политици като Джордж Буш, Бил Клинтън, Доналд Ръмсфелд и др.

Как се чувстваш като лидер на една от последните велики траш метъл банди на 80-те?

Оценявам много думите ти. Просто харесвам това, с което се занимавам. Повечето големи американски траш групи малко или много промениха звученето си напоследък – това се отнася и за Megadeth. Дори само разликата между първите ни два албума – “Killing Is My Business” и “Peace Sells...”, е доста сериозна. Всъщност всеки следващ албум беше някаква стъпка в развитието на Megadeth, независимо от това как се възприемаше от феновете ни. Много хора очакват от мен да се върна към духа на този или онзи албум в новия си запис, но аз не мога да го направя. Всеки от издадените албуми на Megadeth отразява това какви хора са били създателите му в един определен отрязък от време. Вече не съм същият човек, макар и да не се е променило прекалено много в мен, така че не мога да издам отново абсолютно същите албуми.

Как е ръката ти сега? Ще си ли в състояние да свириш на живо без страх от нова контузия?

Ръката ми оздравя напълно и за щастие няма да имам проблеми с концертните изпълнения. Просто трябва да внимавам как държа ръката си, когато седя на някой стол. Обикновено я прехвърлям зад облегалката – това ми е лош навик от много време. По този начин се нарушава кръвоснабдяването, притискат се разни нерви и т.н. Заради този си навик се нараних преди и това наложи разформироването на Megadeth.

Имаш ли планове за турне и смяташ ли да посетиш Европа?

Турнето ще започне през пролетта на идната година в САЩ, а към Европа ще наминем през лятото на същата. Все още много неща не са уточнени, но имам намерение да изнеса доста концерти с Megadeth.

Какво е положението със състава на Megadeth? Nick Menza се присъедини отново, но как стоят нещата с Chris Poland? Той пълноправен член ли ще бъде, или само взе участие в записите на албума?

О, не, Chris беше само сесиен музикант за записите – нищо повече. Достави му удоволствие да участва в албума, но не е готов да бъде отново част от бандата. На концертите Nick Menza ще свири на барабани, а Jimmy Sloas – на бас. Все още търся китарист, но не искам да бързам с избора. Трябва да намеря точния човек.

Какви са отношенията ти с останалите музиканти, които бяха част от Megadeth в миналото?

Приятел съм с Nick и Marty, но между мен и David Ellefson вече не може да има никакво приятелство. Чух го да разправя доста гадости по мой адрес, но въпреки това реших да му дам шанс да си изясни сам нещата и в крайна сметка да каже истината. Той не пожела да го направи, така че с него се разделих завинаги. Тъжно е и не съм предполагал, че някой ден ще го кажа, но той няма да ми липсва. Интересуват го само парите. С Chris Poland сме в много добри отношения, а за Jimmy De Grasso не ме е грижа много. Като музикант е много добър, но като личност е много негативен, неприятен човек. Al Pitrelli е велик китарист и мой добър приятел – желая му всичко най-добро.

Ако не греша, неотдавна ти разговаря с Marty Friedman. Той не прояви ли желание да се завърне в Megadeth?

Наистина се видях с него наскоро, но срещата ни беше повече на лична основа, отколкото на професионална. И той, както мнозина други, бе приказвал неприятни неща за Megadeth – за това какъв тиранин съм бил и прочие. Разправяше, че би работил с мен, но не и върху материал на Megadeth… Извинявай, приятелю, но АЗ съм Megadeth! Не разбирах тези му изказвания, но това вече са неща от миналото. Попаджийските неща, които прави Marty напоследък, не са особено успешни… Говорихме за повторното му присъединяване и той прояви интерес, но би било трудно, защото ще му се наложи да научи да свири много неща.

За толкова голяма група като Megadeth е странно, че издадохте концертен албум в толкова напреднал етап от кариерата си. В Capitol Records ли беше проблемът?

Всъщност не. Нещата все се получаваха така, че нямахме достатъчно качествени концертни записи налице, за да издадем лайв албум, който да е от класата на Megadeth. В един подобен албум всичко трябва да е перфектно и мисля, че постигнахме това в “Rude Awakening”. Ако бяхме издали концертна тава по-рано, едва ли щеше да е толкова силна, а и разнообразна.

Как се присъедини към Sanctuary Records и какво можеш да кажеш за работата си с тях?

Хехе, сигурно питаш, защото вие сте местните им разпространители… Чудесно се работи с хората от Sanctuary, те се отнасят много добре с мен и с Megadeth. Колкото и да е странно, в този лейбъл държат повече на музиката, отколкото на бизнеса. При тях се чувствам като у дома си, а те от своя страна възприемат Megadeth като една наистина голяма група и правят всичко, за да ми помагат.

Мислил ли си да издадеш нов албум в духа на “Hidden Treasures”?

Да, смятам да го направя скоро. Може би след около една година, или година и половина, когато приключи предстоящото турне на Megadeth. Все още не мога да ти кажа почти нищо конкретно, но твърдо съм решил да направя кавър на Led Zeppelin.

Кажи нещо за предстоящите преиздания на старите албуми на Megadeth. Какво ще бъде различно?

Повечето групи, преиздавайки старите си записи, слагат в новия вариант по някое бонус парче, колкото да залъжат феновете си. Или дори не правят и това, а само ремастерират музиката. Аз смесих наново всички песни, ремастерирах ги и добавих много неиздаван досега материал – мисля, че става въпрос за над 30 парчета, разпределени по албумите. Подло е да сложиш едно допълнително парче и да изстискваш почитателите си с по 20 евро за това.

Участваш ли в други проекти, освен Megadeth? Останаха ли някакви твои идеи, които не са включени в “The System Has Failed”?

Не, за момента нямам планове да участвам в други проекти. Ще продуцирам няколко банди в идните месеци, но нищо повече. Работата в Megadeth винаги ми е струвала много усилия и нямам време да свиря в други групи. Излишни идеи не ми останаха, като изключим една песен, наречена “They All Fall Down”, която така и не беше завършена и не намери място в албума.

Какви са отношенията ти с Metallica и какво мислиш за последния им албум – “St. Anger”?

Отношенията ни не са никак добри. Повече не искам да имам нищо общо с Lars, а приятелството ми с James също е под въпрос. За Kirk Hammet пет пари не давам. За Rob Trujillo мисля, че мястото му не е в Metallica. Харесвах го преди, харесвам го и сега, защото е велик басист. За “St. Anger” просто не ми се говори, защото ще кажа много обидни неща. Вместо това ще спомена биографичния документален филм, който издадоха наскоро. От него видях само няколко сцени с мое участие, които ги помолих да не използват, но те не уважиха искането ми. Lars сега разправя нещо от рода на “колко е жалко, че на Dave не му хареса това”. Ясно, не ми харесва, но не може ли просто да млъкне?! Вчера пък гледах в Интернет някакво негово изказване, че съм го привличал сексуално. Побъркан лайнар...

Какво е мнението ти за mp3-ките и за свалянето на музика от Интернет?

Доказано е, че продажбите ти ще спаднат, ако хората свалят албума ти от Интернет. От друга страна се знае, че голям процент от тези, които свалят музика, после отиват в магазина и си купуват албума. Не ме радва това, че мнозина слушат музиката ми, без да са платили за нея, но какво мога да направя? Напълно ми е ясно, че това ще се случи в някаква степен. Това е като с всеки друг бизнес – ако имам магазин за зарзават, част от зеленчуците ще са развалят, а друга част ще бъдат откраднати. Човек трябва да е подготвен за тези неща. Онзи ден видях новия си албум в Интернет, но това не ме притеснява особено. Добрите албуми се продават, а скапаните – не.

Dave, ти си един от музикантите с най-голям принос към метъл сцената. Как гледаш на развитието й напоследък?

Много от новите банди ме объркват, защото изглеждат толкова ядосани на всеки и на всичко без видима причина. Всеки звучи еднакво, всеки изглежда еднакво… Когато чуеш мен, познаваш гласа ми. Когато чуеш Halford или Dickinson, веднага ги познаваш. Но напоследък е трудно да се различат по звучене всички тези навъдили се групички. Всеки е настроил китарата си възможно най-ниско и си мисли, че това го прави голям музикант. Какво ви става? Настройте си обратно китарите, използвайте шест струни и свирете сола! От какво ви е страх?

Кои са любимите ти банди?

Led Zeppelin, AC/DC, Montrose, Judas Priest, Iron Maiden, Motorhead, Diamond Head, Mercyful Fate, Saxon и Budgie.

Благодаря ти за това интервю, Dave! За мен беше истинска привилегия да разговарям с теб!

И аз ти благодаря! Успех на списанието ви!

Обратно към списък статии, интервюта »