CINDERELLA - биография

Cinderella – една от най-великите американски рок банди на всички времена! Едва ли има почитател на осемдесетарската глем вълна, заляла целите щати, който да не е чувал за тази фантасична група. Това е една от малкото глем метъл банди, които са започнали кариерата си в средата на 80-те и са издържали на гръндж инвазията през 90-те. Cinderella е група, продала милиони копия от албумите си по целия свят и група, която завинаги ще остане в сърцата на феновете на великата музика. Много хора смятат, че това е поредната "hair банда на MTV", но факта, че групата успява да създаде и някои блусарски шедьоври, говори че Cinderella не са просто една обикновена група....те са институция в глем метъла.


Началото (1984-1986):

Началото на групата е поставено, през 1984 г. във Филаделфия, САЩ. Създатели на формацията са вокалиста Tom Keifer и басиста Eric Brittingham. Малко по-късно съсавът е попълнен от Tony Destra, на барабаните и Michael Smerick на китарата. Мисля, че не е много трудно да се досетите, какво са представлявали първите репетиции на групата. Всеки, който поне малко е запознат с музиката отвътре, знае на какво ниво протичат първоначалните свирения на младите банди. Все пак, обаче момчетата свирели с хъс и енергия и повече от всичко на света, искали да запишат албум и да пробият на пазара. Разбира се, това било изключително трудно и за тази цел не било необходимо само професионализъм, а и подкрепа. За всеобще щастие, през 1985-та година, групата била открита от вече превърналия се в мега-звезда Jon Bon Jovi, в клуба "Empire Rock" в щата Пенсилвания. Интерсен факт, е че по същия начин изгрели няколко години по-късно и Skid Row. Малко след, като грабнали интереса на Bon Jovi, групата подписала първия си договор с Mercury Records, а малко след това Smerick и Destra напуснали, за да създадат друга легендарна глем формация - Britny Fox от Филаделфия. На тяхно място дошли китариста Jeff LaBar и барабаниста Jim Drnec. В този състав, групата записала своя дебютен албум - титаничния "Night Songs". Като цяло Keifer пишел почти цялата музика, а съпругата му Emily, която била художник, проектирала логото на бандата. Любопитен факт, е че в албума някои барабанни партии са изпълнени по страхотен начин, от сесийния барабанист Jody Cortez. За съжаление, малко след сесиите, Drnec напуснал, но на негово място дошъл бившия ударник на London, Fred Coury, който се присъединил по време на самото писане на барабанните партии. Тук е мястото да отбележа, че в чисто музикален аспект, "Night Songs" е абсолютен връх. Много малко са групите, които могат да се похвалят с подобно изпълнение. Можете да си представите колко труд е хвърлила бандата, за да постигне такова звучене. "Night Songs" е един от най-великите глем метъл албуми и освен това се оказва съдбоносен за цялата вълна, заради своята влиятелност. В плочата присъстват незабравими хитове, като "Shake Me", "Nobody's Fool" и "Somebody Save Me", които и до ден днешен живеят в сърцата на милионите фенове. Албумът успява да пожъне невероятен успех! Докато Cinderella били на турне, в подкрепа на плочата с някои от най-големите имена в жанра, "Night Songs" постепенно се изкачил до трето място в американските класации, което само по себе си, показва за какъв албум говорим. След като бил издаден, през август, 1986-та, "Night Songs" се превърнал в тройно-платинен шедьовър, продавайки приблизително 50,000 копия на седмица. Освен това трите седем-инчови сингъла "Shake Me / Night Songs", "Nobody's Fool / Push Push" и "Somebody Save Me / Hell On Wheels", отчели също огромно количество продажби. Това превърнало Cinderella от редова група, в мега-звезди.

Но "Night Songs" не само спечелил титанични приходи, но и спечелил на Cinderella уважението на много големи групи, доказвайки, че с много труд, всичко се постига. Освен това, групата почнала да заема постоянно място във водещите телевизионни и радио предавания. По този начин, бандата продължавала да набира светкавична популярност. Длъжни сме да отбележим, че имиджът на момчетата изиграл също важна роля. С типичните за жанра топирани коси, Cinderella си изградили доста сериозна фен база, сред женските сърца.

Зенитът (1987-1989):

След невероятния успех на "Night Songs", Cinderella тръгнали на дълго турне, с цел да запознаят хората по отблизо с музиката им. Групата правила множество концерти, пред хиляди зрители и по този начин успяли убедят хората, че наистина са звезди. Турнетата в подкрепа на първите им два албума, заедно с величия, като Bon Jovi, AC/DC, David Lee Roth и Judas Priest, пожънали титаничен успех. По време на "Night Songs Tour", Cinderella свирили пред десетки хиляди фенове, подгрявайки Bon Jovi, за тяхното "Slippery When Wet Tour". Така бандата доказала, че е силна не само в студиото, но и наживо.

Вторият студиен албум на групата, "Long Cold Winter" (1988), постигнал огромен успех, също като предшественика си. Със своите неповторими хитове "Don't Know What You Got (Till It's Gone)", "Gypsy Road" и "Coming Home", плочата продала милиони копия, донасяйки на групата още популярност и гигантски приходи. След издаването на "Long Cold Winter", бандата не слязла от класациите и радиата, в продължение на месеци, а клиповете им не спирали да се въртят по MTV. Освен това, албумът застанал на 10-то място в класацията на Billboard! Успехът бил неимуверно голям! Само с два албума, Cinderella се превърнали в икони на музикалния пазар. Почти нямало младеж, фен на рок музиката, който да не слуша Cinderella. Турнето в подкерпа на албума, включвало 254 шоута, продължавайки повече от 14 месеца. В списъка с концертите присъствала и дата за Moscow Music Peace Festival в СССР, заедно с хеви метъл величини, като Ozzy Osbourne, Scorpions, Motley Crue, Bon Jovi и Skid Row. Публиката наброявала десетки хиляди, а Cinderella свирили за първи път в Източна Европа. Европейските фенове на бандата, видяли наживо своите идоли и се убедили, че това е една наистина велика група. На турнето взел участие и кийбордиста от новия албум на групата, Rick Criniti, който бил определен, като невиждано досега „тайно оръжие". Като цяло "Long Cold Winter", бил страшно успешен и това съвсем не е изненадващо. Преспокойно можеме да кажем, че това бил зенита на групата. От тук нататък, групата продължила да жъне успехи, но леко сменили типичното глемаджийско звучене, към по-блусаджийско.

Промяната и раздялата (1990-1995):

Две години след "Long Cold Winter", групата издала своя трети студиен шедьовър - умопомрачителния "Heartbreak Station". Плочата отново била фантастична, но се усещала осезаема промяна в стила. Keifer обожавал блуса и това е причината в новия албум да се усещат множество блус влияния. Обаче това леко отклонение от специфичното звучене на Cinderella, се отразило на продажбите. "Heartbreak Station" продал скромните (за Cinderella) един милион копия. Въпреки всичко, сме длъжни да отбележим, че този албум представлява още една прекрасна творба, поднесена ни от легендите от Филаделфия. В албума били използвани чисти китари, както и саксофон?!? Това било нестандартно, новаторско и според много хора, дори откачено, но при всички положения дообогатявало цялостната атмосфера на музиката на Cinderella. Освен това в албума имало и оркестрални елементи. Естествено непосредствено след излизането на плочата, групата тръгнала на дълго и успешно турне. През 1991-ва година, групата издала мини-лайф албума "Live Train To Heartbreak Station", който оставил доста добри впечатления, със своето фантастично звучене и неповторимо усещане. Дори легендарния басист на Led Zeppelin, John Paul Jones взел участие в концертите, което хвърлило всички маниаци в екстаз. В албума се усещали и първите, така наречени, „политически коментари", с които групата открито изразявала своето недоволство към музикалната цензура.

Към 1993-та година, кариерата на Cinderella била забавена от няколко събития. Tom Keifer започнал да има сериозни проблеми с гласа си, което го принудило да се подложи на няколко операции, които изисквали по-дълго възстановяване и го възпрепиятствали от излизане на сцената. Барабанистът Fred Coury напуснал за да се присъедини към Arcade - групата на бившия вокалист на Ratt, Stephen Pearcy. Негов заместник за кратко, бил Kevin Valentine. Също така майката на Tom Keifer, починала и песента "Hard To Find Words" е посветена на нея. Освен това барабнистът Valentine напуснал групата, по време на записите за "Still Climbing". Заместил го Ray Brinker. Така след безбройните усложнения и премеждия, четвъртият студиен албум на бандата, "Still Climbing", бил издаден през 1994-та година. На лице било едно по-блусарско звучене, напомнящо за "Heartbreak Station".

За съжаление, албумът не бил възприет добре и продажбите били повече от разочароващи. Стилът на Cinderella вече не бил популярен в Щатите. Въпреки това, трябва да признаем, че "Still Climbing" е един добър диск, който е записан по изключително майсторски начин. В албума присъстват някои страхотни песни, като "Bad Attitude Shuffle", "Through The Rain" и "Hot & Bothered", която е записана за саундтрака към филма "Wayne's World", през 1992-ра. За съжаление обаче, MTV решили да не подкрепят "Still Climbing", както предишните три албума на групата. Популярната телевизия спряла излъчването на клиповете на Cinderella и отказала медийно партньорство за евентуално турне, в подкрепа на новия диск. Това е основната причина "Still Climbing Tour" да не бъде толкова обширно и грандиозно. Но въпреки всико, Cinderella отново били на сцена и отново впечатлявали с внушителния си професионализъм. През следващата 1995-та година обаче, Cinderella се разделили и музикантите поели по свои собствени пътища. Tom и Ray работели заедно върху соловия материал на Tom, а Eric започнал съвместна творческа дейност с Marshall Coleman. Jeff не бил споменаван повече в музикалните новини, а Fred Coury продължил да бъде тур-барабанист на различни банди, а също така продължил да работи и в своето звукозаписно студио "Nashville".

След бенефисен концерт в "RT's nightclub" в Ню Джърси на 10-ти ноември, 1996-та година, който събрал членовете на групата отново, Mercury Records пуснали на пазара първия сборен диск на бандата - "Once Upon A…". Албумът бил издаден на 20-ти май, 1997-ма година и включвал колекция от най-добрите хитове на Cinderella, кавър на песента на Janis Joplin, "Move Over" и противоречивата нова "War Stories". В тази песен си личи, че групата е изгубила цялата си привлекателност, която около 10 години по-рано, караше феновете да пълнят зали и стадиони.

Отново на сцената (1998-2006):

През 1997-ма година, групата се събрала отново за да вземе участие на няколко големи концерти, през следващата година. Cinderella били част от мега-успешното турне "Unfinished Business" в САЩ, през 1998-ма година. По време на турнето, обаче Tom Keifer отново почувствал проблеми с гърлото и се подложил на операция, което прекъснало турнето за няколко месеца, докато се възстанови. Скоро обаче, бандата била отново на сцената и отново ритали задници наред! Освен четиримата класически членове, групата била съпровождана и от клавириста Charlie Lawrence. През 1999-та година, бандата издала първия си официален концертен албум, "Live At The Key Club", чрез Deadline Records. Изданието включвало живи версии на най-големите хитове на Cinderella. Малко по-късно момчетата подписали договор с Portrait Records с John Kalodna и започнали работа върху новия си студиен албум. През 2000-та година, групата била на много успешно турне, заедно с Poison, Dokken и Slaughter. Концертите били тотално разпродадени, а четирите глем величия радвали феновете до полуда. Групата трябвало да издаде петия си студиен албум, през 2001-ва година, чрез Portrait Records, но лейбълът претърпял банкрут. За съжаление, бандата трябвало да се бори със Sony за правата върху техния неиздаван нов албум. Освен, че нямали намерение да издадат диска, Sony също така отказали да дадат правата за новите песни на Cinderella. Въпреки тези трудности, през 2002-ра година, момчетата от Филаделфия, били отново на сцената. Тъжно, но факт, дори и до днес Cinderella още водят борба със Sony, за да могат да си върнат песните и да издадат толкова дългоочаквания си нов албум. Именно заради тази „война", групата не е способна да издаде никакъв материал, чрез никакъв лейбъл. За щастие на феновете, Cinderella били на турне всяко лято, заедно с други легенди от 80-те. През лятото на 2005-та година, бандата беше хедлайнер на мега-турнето "VH1 Classic Rock Never Stops", заедно с глем икони, като Firehouse, Quiet Riot и Ratt. Освен това, през 2005-та година, Mercury Records издадоха компилацията "Rocked, Wired & Bluesed: The Greatest Hits" в CD и DVD формат.

Към този момент, членовете на групата се занимават със свои проекти, докато не са заедно. Певецът Tom Keifer, работи върху новия си солов албум, който се очаква с огромен интерес от страна на феновете и се очаква да пожъне огромен успех. Басистът Eric Brittingham и китаристът Jeff LaBar, работят върху групата на съпругата на Eric, наречена Naked Beggars. Групата е създадена през 2004-та година и очакванията към нея са големи. Барабанистът Fred Coury работи с други банди, през свободното си време, а също така и продуцира млади групи, в своето частно студио. Coury също харесва да бъде и фотограф, предимно на природни феномени. През тазгодишното лято, Cinderella бяха на турне, заедно с други глем легенди - Poison. Поводът е 20 години от излизането на дебютните албуми на двете банди - "Night Songs" и "Look What The Cat Dragged In", които бяха издадени през 1986-та година. Турнето пожъна титаничен успех, като това ще е може би едно от най-успешните турнета за годината, тъй като средната посещаемост на концерт бе 20 000 зрители!

Mendoza

Източник на информацията: wikipedia.org

забележка: Информацията е към дата 02.09.2006 година

Обратно към списък статии, интервюта »