BRUCE DICKINSON 1

Нека да започнем с концерта "Dive Dive Live", който беше заснет в "Town And Country Club" в Калифорния по време на твойто първо соло турне. Беше ли унизително преживяване да свириш отново в клубове, като вече беше свикнал с големите зали или беше освежителна промяна?


Нека да започнем с концерта 'Dive Dive Live', който беше заснет в 'Town And Country Club' в Калифорния по време на твойто първо соло турне. Беше ли унизително преживяване да свириш отново в клубове, като вече беше свикнал с големите зали или беше освежителна промяна?

Цялото турне беше много освежаващо. Ние наистина се забавлявахме. Срамота е, че не заснехме 'Dive Dive Live' в Европа, защото някои от тези шоута бяха наистина готини. Беше непълно видео за да го направим, Франкли. Мислих, че имаме много ръчни камери, но това което обърка нещата бяха всички тези големи кранове и летящи камери. Половината от зрителите не бяха допуснати за да може да има място за тези огромни камери. Беше много незадоволително. Бюджетът беше неприличен и ако нещата зависеха от мен, щях да направя 3 видеота за същата цена.

 

Предполагам, че през тази нощ на публиката не е било разрешено дори и пиене?

 

Точно така! Те не бяха допуснати да правят нищо. Бяха оградени, като стадо добитък. Това не спада към мойте представи за рокендрол шоу.

 

Беше ли типична, трудна за описване публика от Лос Анджелис?

Да. Но тълпата беше накарана да се чувства мизерно, заради това че ги слушаха, като кости от тези важни видео-идиоти или видеоти, както аз обичам да ги наричам.

 

Освен тези уговорки би ли казал, че 'Dive Dive Live' е прилично представяне на твойто първо соло турне?

Не. Пълен боклук е, но това беше единственото записано шоу на турнето. В края на шоуто, влязах в джипа си, извадих мастерираните касетки и ги хвърлих в реката. Човекът който беше с мен, Merck Mercuriadis, беше застанал на четири крака, опитвайки се да възстанови записите. Казах му „Остави ги да потънат бе, идиот". Тия касети развалиха шоу, което трябваше да представлява една готина вечер.

Докато беше в Калифорния, почувства ли тази безмозъчна егомания на рок звезда, от която е вдъхновена песента 'Tattooed Millionaire'?

 

[Смее се]. Не мисля, че можеш да го пропуснеш. Но за съжаление MTV и VH1 го излъчваха на редовно основание. Мисля, че това шоу събра всичко.

Допълнителния бис на 'Black Night' на Deep Purple беше интересен, да не споменавам хита на седемдесетарските фолк рокери Lindisfarne от 1971 'Fog On The Tyne'…

Ние го правихме всяка нощ. Със идването на Janick [Gers, китарист] от Северна Англия [както и Lindisfarne], той беше близък с тях и аз знам 'Fog On The Tyne', откакто съм хлапе. Решихме, че имаме къс материал за бис и плюс това беше доста чалната идея и си казахме „защо не?"

 

И как реагира тълпата?

 

Не се интересувахме.

 

От както си постоянен соло артист много пъти си казвал, че не ти пука за това. Изгуби ли броя пъти когато журналистите са те питали този въпрос и дали се дразниш?

Не ги броя, но ги очаквам. Как да реагирам на различните пъти, като не съм сигурен дали журналистите се ебават или не. Някои от тях явно си мислят, че това е начина да ме затапят, но други са наистина заинтересовани; тези трябва да са фенове на Maiden. Така че червената мъгла [на гняв] не винаги се спуска.

 

Но имал ли си лична причина по време на първото турне да се засмееш на себе си и да си помислиш, 'Това е готино … аз мога да го направя по моя си начин'?

Беше може би, по време на концертите в Европа, където изглеждаше, че има по-малко натиск. Ние бяхме в Хелзинки, в замръзналия Север [на Скандинавия] и аз си припомних мисълта, 'Това е абсолютно брилиянтно'. Ние бяхме изгубили тонове пот и това беше адски забавно.

 

Имало ли е шоута, които не са се развивали по план?

 

[Със сериозно лице] Да, нощта в която записвахме видеото. [смее се]. Имаше също и нощи в Германия, когато аз имах един Ritchie Blackmore-ски проблем [избухва]; чаша вода можеше да попадне в камерата на някого. Те просто ги държаха прекалено близо.

 

Времето в което ти започна работа по албума 'Skunkworks', беше елемент на съмнително въздействие в твоето съзнание? Отне три опита да запишете предния албум, 'Balls To Picasso' и неговото експериментално усещане беше достигнало до атмосферата на изумлението?

Да, странното нещо за 'Balls To Picasso' беше, че ние говорехме за правенето на албума по-малко сериозно от колкото трябваше. След замисляне, Roy [Z, китарист] и аз почувствахме, че трябва да е продуциран по различен начин. Междудругото Roy трябваше да го продуцира сам. Но тогава той беше относително недоказан. Така че ние отидохме с натрупаната мъдрост при другите.

След приемането за 'Balls To Picasso', аз „изхвърлих бебето извън ваната" със 'Skunkworks'. Опитах се да избърша тъмно-сивия цвят с малко артистично себеунищожение. Бях сигурен, че една или две песни на този албум ще отвее пуристите и това стана. Един пич в Ню Йорк издал смъртни актове, казвайки че се паникьосал от албума и го изгорил с нагорещени железа. Беше малко екстремно; това беше само един албум. Но ако хората реагираха толкова силно, отколкото предполагах, щях да направя нещо друго.

 

Казвал си че 'Skunkworks' се е опитал да " изгори с огнен език" твоя живот. Определено беше смело да отделиш просто всички връзки с миналото, наемайки продуцента на Nirvana Jack Endino и да почнеш отначало.

 

Виждаш ли, аз обичам нещата на Jack. Неговата тайна в живота е че той е голям фен на Rainbow и AC/DC. Той казваше, 'Не трябва да казваш на никого, че имам тези албуми в колекцията си или моята известност напълно ще се изпари'. Това е което ме дразнеше тогава. Толкова много гръндж банди просто се опитваха нещо различно от Лос Анджелис, като например кокаинов рок или нещо от тоя сорт. Групите които те наистина искаха да почитат бяха същите с които аз съм израснал; Deep Purple, Sabbath и AC/DC с Bon Scott.

 

Почувства ли родителите срещу музикантите, които не обръщат внимание на музикалността, които си вкарал в Skunkworks?

 

Ами, по-малко по странен начин, да [смее се]. Ако родител се приближи до вратата на спалнята и погледне на другата страна. В случай че отида в задната част на автобуса ще помисля, 'Не отивай там. Или ако отидеш, бъди сигурен че имаш Kleenex'.

 

Докато признаваше законността на този период от твойта кариера, поглеждаш ли назад сега към това смятайки го за някакъв вид криза на средната възраст?

 

[Замисля се за момент]. Ами, не напълно. Вече бях преживял моята криза на средната възраст малко по-рано от тогава. Осъзнах, че ако не намеря някакъв начин на живот след като напуснах Maiden, то това значи че нямам бъдеще като певец или музикант. Там където аз не исках да свърша беше рокерския цирк. Достатъчно банди са свършвали там и аз съм сигурен, че са се смеели, но музиката е прекалено много пречистващо преживяване за мен. Прекалено много се променя живота.

 

Какво си спомняш от двете Skunkworks шоута, включени тук, записани в Pamplona и Gerona през 1996-та?

Ние пресякохме с френски Mirage джет, както аз летях в Испания, което беше малко обезпокоително. Аз се бях облещил през прозореца на самолета. Бях измамен да намаля, тъй като щяхме да „паднем от небето", но това щеше да бъде все едно да дразниш оса. Аз извиках полетния контролер, който казваше: [в най-добрия Monty Python континентален глас] 'Той е дошъл да те види'. Така че ние всички се вгледамхе в него, той ни даде този галски поглед и след това се гмурна. Когато аз се обадих по контролера пак, той каза: 'Ти си голям късметлия' [смее се].

 

Испанския футедж беше заснет за японско видео EP, но това което имаме тук е пълен концерт от онзи период. Как се чувстваш да го видиш отново?

Всъщност мислех, че беше хубаво. Видеото Skunkworks беше това, което Dive Dive Live' трябваше да бъде. Напомня ми също за второто шоу, когато някой ми открадна панталоните.

 

Ъъъ… откраднали са ти панталоните?!

 

Да. И като по ирония на съдбата, имах само един чифт. Те бяха черни панталони от изкуствена кожа. Когато бяхме в Pamplona, мислиш ли че мога да си намеря чифт такива панталони в Неделя, сутринта? Накрая намерихме някакъв женски диско магазин, където имаше чифт еластични панталони и аз трябваше да ги взема.

По време на концерта забелязах, че всички долу се бяха втренчили тревожно в мен с погледи на страхопочитание. Помислих си, 'Е, вървим добре тази нощ'. След това осъзнах, че моя чифт космат боклук се беше скъсал и се размятваше насам-натам. Панталоните се бяха скъсали, човече! Така че аз слязах мъжествено от сцената. Ние бяхме изсвирили само три песни, така че използвахме лента Gaffer за да залепим панталоните. Вие сте чували за бразилски восък след случая, който имах в Pamplona. Страдах за мойто изкуство!

 

Третият концертен сегмент от DVD-то беше заснет в Южна Америка, по време на турнето от 1999-та 'Scream For Me Brazil', което по-късно е документирано. След това ти се върна заедно с Adrian Smith за два албума и прие да се върнеш в Iron Maiden след отсъствие от шест години - по-дълго и от Adrian. Клип в продажбите на албума също така беше преобразуван в постоянно издигане. Как би описал настроението по онези дни?

Бях малко тъжен. Ние направихме страхотна банда с Roy [Z] и пичовете от Tribe Of Gypsies и трябваше да намерим нов, уникален звук. Албумът 'Accident Of Birth' [през 1997] направи голям старт, но мога да погледна назад към 'The Chemical Wedding' [1998] и да кажа, че беше наистина влиятелен албум - не само за мене, а за метъла генерално. Аз още съм безмерно доволен от него. Ние имахме толкова взривяващо турне в негова подкрепа - дори и някои от акустичните забивания по радиата, които не бяхме способни да издадем - но също така съм доволен, че успяхме да освободим всички тези касети.

 

Какво си спомняш от шоуто в Сао Пауло, което беше заснето?

Концерът беше част от сериите Skull Rock и с нас бяха и Scorpions и Jason Bonham, мисля. На тази индивидуална нощ ние направихме абсолютна буря, което беше „приятно" за Scorpions, тъй като голяма част от публиката си тръгна, след като ние свършихме.

 

Футеджът представен тук е всъщност бутлег. Каква е историята за това как ти си успял да го използваш за твоя собствена цел?

 

Беше бутлег от телевизионните екрани, но също така заснет за телевизията. Така че, ние приближихме телевизионната компания. Качеството на някои от шоутата не беше достатъчно добро за да бъде използвано, но звука не беше пипнат - идваше точно от бюрото за миксиране...

 

Привързаността на бразилските фенове е добре известна. Би ли казал, че тя е уникална?

Ами, не само в Бразилия. Аржентина и Чили, Мексико, целият южноамерикански континент е бил винаги голям за метъла. Не само със соловия ми проект, същото нещо е и с Maiden. Ние сме една от първите групи, които са свирили на най-първия Rock In Rio [през 1985, концерт който се говори, че е бил видян от над 200 милиона души в над 60 страни]. Бразилия има уникална музикална култура, заради своята разтапяща магия и има повече хора на възраст под 21-години от всякъде другаде, така че потенциалът е гигантски. Те не са инати, за това което слушат и те дават толкова голямо внимание, че е удоволствие да свириш за тях.

 

Докато не ти се случи да бъдеш личен ученик на свойта кариера, ролята на Roy Z, като китарист/продуцент може да е останала незабелязана от някой. Замислял ли си се къде щеше да бъдеш, например ако той не ти беше изсвирил рифа 'Accident Of Birth' по телефона? И ти нямаше да летиш за Лос Анджелис през по-следващата година за да направите албума заедно?

 

[Смее се] Не предпочитам да стоя върху неща, като това, но при такова странно съвпадение империи са изгрявали и изчезвали. Малки камъчета хвърлени в голямо езеро правят големи вълни.

 

Roy Z определено е голяма „скала" в твоя живот.

 

Да, наистина. Аз мисля, че той вярва, че е в животите на много други, ако има някаква справедливост на тоя свят. Като продуцент и ръководител, Roy е номер едно.

 

Нека сега да поговориме за обсега от промоционални видеота, включени тук. В много от тях ти си бил забъркан в продукцията. Значи ти сигурно вярваш в ръчното настъпление?

Да, аз напълно харесвам да затъвам в боклук и да се забавлявам с него [смее се]. Значи аз съм ръководил някои клипове и ко-продуцирал други и имам пръст в техните визуални истории.

 

Има ли някои видеота от които ти си особено горд или сигурно има и такива, които са ти резервирани?

 

Не, няма резервации за тях. Те са това, което са. 'Inertia' и 'Back From The Edge' [и двата от 'Skunkworks'] са два от любимите ми. Ръководил съм ги и двата и сигурно това е причината да са ми любими. Аз съм лично горд от подводната част в плувния басейн. До днес, хората още си мислят, че това е фалшива фотография, но тогава ние нямахме пари за такава.

 

Ръководенето на видеота е нещо, в което ти искаш да си повече въвлечен с по-нататъшно развитие?

 

Доста невероятно е, защото аз искам да си правя нещата по моя си начин.

 

Едно нещо, което много малко фенове са виждали е филмът Biceps Of Steel, заснет в Rainbow Theatre в Лондон, по време на твоя период с групата Samson.

 

[Смее се]. Да, това е класически материал.

 

Как беше работата с Julien Temple, стария ръководител на Sex Pistols?

 

Вярвай или не, това беше първия филм на Julien. Така че нямам никаква идея какво е направил. Не мисля, че ние дори сме говорили с него. Ние просто се обърнахме, приготвихме се и свършихме нашата работа с тези великолепни полистиролови кабинети Marshall. Оригващите се бодигарди в оранжеви бойлерови костюми беше фанатастична безмислица, наистина.

 

Дойде ли Julien с идеята или членовете на Samson?

 

Идеята, която е тъпа крайност не беше наша! О, не! Нямам представа кой я измисли. Беше типична идея, измислена от някой, който не разбира от метъл. Те явно са си помислили, 'Samson. И супер-роуди. Да, и ние ще имаме две големи купчини Marshall, които ще убият всички на края'. Да бе! Това видео дойде под мотото 'Какъв прекрасен кич'. Също така включва почти цялата кариера на Samson и също така New Wave Of British Heavy Metal.

 

Малко е иронично. Имал ли си намерение да ги извадиш от килера след всички тези години?

 

О, не за Бога. Аз не съм объркан с това да гледам на нещата, които може да накарат хората да се свиват. Намирам го изключително забавно. Това е, като да гледаш в семейните снимки на някой; 'О, Боже, наистина ли изглеждам така?!' Чувствам се малко несигурен да споделям неща, като тези и след това да не ги искам, но е велико.

 

Отнася ли се становището 'без съжаление' към останалата част от твойта кариера?

 

Да. Ти трябва да се вгледаш в решения, които си взел и да се учиш от тях. Не мисля, че можеш да се върнеш към миналото си и да съжаляваш за него. Само ако си наранил някой с това, което си направил. Но след като това си е твойта собствена кариера, която е потенциално повредена, всичкото преживяване е учение.


Как се чувстваш за изданието на 'Bruce Dickinson, Anthology'?

Има толкова много материал, който хората няма да знаят или ще харесат, но няма да знаят от къде да си го купят. Например, видеото на Samson е променено за абсурдна сума пари. Събирайки всичко в един пакет, всички ще имат достъп до него. Ние прекарахме много време правейки промотата, защото хората които са си купили 'Skunkworks', 'Accident Of Birth' и 'The Chemical Wedding' няма да имат истински достъп до тях, защото MTV не ги показва. Сега всички могат да видят целия купон, който сме преживели.

 

Обложката на DVD-то изглежда фантастично!

 

William Blake дойде да ни спасява отново! От вдъхновението за 'The Chemical Wedding', той изигра голяма роля в моя живот и рисунката, която използваме тук се казва 'Whirlwind'. По-скоро харесвам картината, заради това че в някои случаи аз съм малко вихър (whirlwind).

 

Ти си уникален човек. Със толкова много неща в твоя живот - правене на твойта собствена музика и на Iron Maiden, плюс радио-водещ в BBC и работещ, като самолетен пилот - как успяваш да съчетаеш всичко това?

 

[Въздиша]. Просто се занимавам с тези неща. Още има едно или две неща, които трябва да доусъвършенствам, като филмов проект, който е почти направен, но е в непрестанна преустановена анимация. Той събира прах от 15 дена, така че аз не страдам от безсъние заради него. Просто ще се занимавам с нещо друго.

 

Албумът ти 'Tyranny Of Souls' от 2005-та беше твоят първи солов албум от седем години. Добри отзиви и продажби - мъдър и с много добра реакция. Според твойта програма, можем ли да кажем, че ще видим още соло творби от твоя страна?

 

Да. Roy и аз имаме много пробна програма за друг солов албум. Явно, има нов албум на Iron Maiden и нищо не може да се случи преди турнето следвашата пролет да свърши. Не бързаме. Минаха седем години между 'The Chemical Wedding' и 'Tyranny Of Souls' и има само едно незначително възраждане. Хората са си казали, 'Най-накрая. Беше време'. 'Chemical Wedding' беше толкова добър албум, че аз всъщност се изплаших заради него. Така че малко си отдъхнах, след като в 'Tyranny Of Souls' имаше малък спад. Сега е време да придвижваме нещата напред, като експериментираме по малко. Ще видим.


 

S.M.F. Music Hunter / Sanctuary Records

 

Обратно към списък статии, интервюта »