BARNEY GREENWAY (NAPALM DEATH)

Звуковите терористи от Бирмингам напомнят за себе си с втора част на суперуспешния им албум с кавъри "Leaders Not Followers". Едва ли някой се съмнява, че дет-грайнд легендите Napalm Death се числят към категорията на лидерите. Това е една от групите, чието име стои върху истински "постулати" в екстремната музика като "Scum", "Harmony Corruption", "Utopia Banished", "Enemy Of The Music Business". В този брой ви срещаме с един от враговете на музикалния бизнес – Mark "Barney" Greenway!


Здравей, Barney! Новият албум с кавъри е просто смазващ! Защо решихте да запишете втора част на “Leaders Not Followers”?

- След издаването на първия всичко мина чудесно и ние си казахме “защо пък да не направим още един такъв албум”. Имахме тонове песни за първия “Leaders Not Followers”, който в крайна сметка се оказа едва EP. За втория репетирахме много парчета, но накрая се ограничихме с толкова, колкото може да побере един албум. Мисля, че резултатът е добър.

Така е. Албумът е много приятен за слушане. Barney, ти описа по кратък, но интересен начин всяка от включените песни. Наред с кавърите на утвърдени групи като Kreator, Sepultura и Agnostic Front, тук има и такива на отдавна забравени банди като Wehrmacht, Attitude Adjustment и The Dayglo Abortions. Изготвянето на кои кавъри ви достави най-голямо удоволствие?

- Е, с всеки един беше забавно, но като погледна назад, любимият ми сигурно е на The Offenders (“Face Down In The Dirt”), защото за мен те са класически образец на американския хардкор от средния запад през 80-те години. Също така бих добавил и кавъра на Siege, защото звукът им беше много, много близък до звука на Napalm Death, говорейки за влияния… А, също и парчето на Master – то е много брутално, макар и да е по-среднотемпово от останалите; класическо е. Наистина харесвам всеки кавър в този албум, получиха се чудесни!

Мислиш ли, че феновете ви ще потърсят албумите на Master или Discharge, след като чуят вашия прочит на песните им? Това ли е целта ви?

- Да, това е част от причината – искахме хората да чуят тези парчета и се надявахме да разберат колко са силни и с колко любов сме ги записали. Дано хората потърсят оригинала, защото според нас през 80-те имаше много музика, която незаслужено беше пренебрегвана и то защото беше недостъпна за повечето хора. Човек нямаше как да си я набави, освен ако не бе готов да праща аудиокасети до другия край на света.

Някои от бандите, чиито парчета свирите, сега отново събират сили - например Master и Hirax наскоро издадоха нови CD-та. Това добре ли е за сцената? Не питам от гледна точка на бизнеса.

- О, ако подобни банди се завърнат с нещо наистина силно, това би било добре. Някои от нещата в нашия албум са истински класики, а за всяка група е трудно да се доближи отново до нещо, което е считано за класика. Но все пак, защо не? Всеки е в правото си да върши това, от което има нужда, в музикален аспект. Ако тези банди се завърнат и считат, че са способни да се справят добре, това е абсолютно OK. По този начин към настоящите групи се добавят и някои величия от миналото. Честно казано, слушайки новите банди, си мисля, че качеството на музиката сега не е толкова високо, колкото беше преди.

Barney, как вървят нещата с лейбъла ви? Всички знаем за проблемите, които имахте преди време…

- О, сега сме при Century Media. Ако трябва да съм честен, когато бяхме с предишните ни два лейбъла - Dreamcatcher и Snapper, в началото винаги си казвахме “Страхотно! Развиваме се добре с техните идеи…” и т.н., но в крайна сметка нещата не се получаваха такива, каквито те ни обещаваха, а това много ни разочарова. Трябва да кажа, че досега сме много доволни от Century Media и се надявам това да продължи. Всъщност съм сигурен, че ще продължи, защото познавам момчетата от Century Media от години и им вярвам. Те държат на това, което правят.

Радвам се да го чуя. Надявам се нещата да си останат добри…

- О, да! Уверен съм в това.

Коя беше причината да се провалят отношенията ви с Earache? Те винаги са заявявали, че Napalm Death е една от най-важните им банди.

- Да, така казваха, но от начина, по който се отнасяха с нас, човек би решил, че сме на дъното на каталога им. Не правеха нищо за нас – не популяризираха музиката ни, стараеха се всячески да ни усложнят живота, докато бяхме на турнета… Това ни отчайваше, защото все пак трябваше да плащаме за всичко. Трудностите бяха на всяка крачка и по едно време човек стига до момента, в който си казва: “Знаеш ли какво? Този албум е пълен боклук!” Ставаше все по-лошо, докато нещата не се развалиха съвсем накрая.

Barney, имам един неприятен въпрос. Защо е тази грозна кавга между теб и Gavin Ward от Bolt Thrower? Все пак и двамата сте ветерани на британската дет метъл сцена.

- Преди време направих един коментар по адрес на Gavin и още тогава си казах “дотук, повече няма да говоря по въпроса”. Gavin не спря да говори глупости през цялото време, но аз не му отговарям. Никога не съм казвал каквото и да е за Bolt Thrower, с изключение на написаното от мен преди две години. Що се отнася до мен, въпросът е приключен, но Gavin е много злобен човек, да знаеш. Бяхме приятели преди много години и ще ти кажа нещо: още тогава той си беше един злобен, завистлив човек. Имаше навика да обижда други банди без каквато и да е причина. Бих разбрал, ако това му поведение беше провокирано от нещо, но той просто си е завистлив. Но в крайна сметка, не виждам за какво има да завижда на Napalm – ние правим нашите неща, а те правят техните. Проблемът беше в това, че написах ревю за един от албумите им, който по мое мнение беше посредствен. Не съм го разкритикувал или нещо подобно; дори казах някои добри неща. Ревюто беше доста добро, но той не мислеше така. След това Bolt Thrower направиха някои доста детински неща. Dave Ingram, например, давайки интервю за шоуто “Total Rock” в Германия, каза: “…да, тази вечер имаме концерт в Германия и билетите са напълно разпродадени. Бих искал да видя как Napalm Death правят нещо подобно…” Хайде стига! Все пак интервюто е с Bolt Thrower. На кой му пука какво могат или не могат Napalm? За какво е цялата тази дребнавост? Това са детински, шибани глупости. Говорил ли си с Gavin наскоро…?

Да, интервюирах го два пъти преди време, но преди да се развихри този спор.

- Ето на… Било е преди спора и следователно той не е имал причина да говори глупости. Някой от нас приказваше ли по техен адрес тогава? Какво точно ти каза той, ако не възразяваш, че те питам?

Не каза нищо конкретно за Napalm Death. Говорихме за “Honour-Valour-Pride” и го запитах за сцената. Той каза, че всичко между Benediction, Bolt Thrower и Napalm Death е OK и че отношенията ви са добри. Скоро след това се натъкнах в Интернет на този глупав спор и затова търся твоята гледна точка…

- Не си първият човек, който ми споменава за това днес. Целият спор е доста детски, защото ти ме питаш за моята гледна точка, а Gavin разправя едно и също по 20 или 30 пъти на различни хора. Защо да си губя времето с такива неща? Ако не ни харесвате и никога няма да ни харесате, проблемът си е ваш, не мой. Мислиш ли, че ми пука за това, което Gavin върши? Пет пари не давам. Има много по важни неща, с които да се занимавам. Това е гледната ми точка. Нямам проблеми с Bolt Thrower. Bolt Thrower или Gavin имат проблем с нас. Така стоят нещата. Какво мога да направя?

Да, Barney, разбирам. Да преминем на някоя по-приятна тема. Какво е толкова специално в Бирмингам? Много класически метъл банди идват оттам: Black Sabbath, Judas Priest, Napalm Death, Benediction, Bolt Thrower са само някои… Да няма нещо във водата?

- Хаха! Ами… хората често ме питат… Наистина не мога да отговоря, защото очевидно Judas Priest и Black Sabbath са нещо съвсем различно. Те са големи, големи банди; имам предвид наистина ГОЛЕМИ! Те се появиха в момент, когато Бирмингам беше доста мизерно място – индустриален център и т.н. Предполагам, че причината да започнат да се занимават с музика е била бягството от работата в заводите, което не е моят случай. Никога не съм чувствал нуждата да избягам от Бирмингам. В този град има толкова различни култури – китайска, индийска, очевидно ирландска, ямайска, пакистанска, полска… Сигурен съм, че много групи черпят вдъхновение от това разнообразие. Така се създава добрата музика. Наистина нямам точен отговор, не е като хората от Бирмингам да са свръхчовеци с уникален музикален талант или нещо подобно, хаха. Няма значение откъде си; стига да имаш достатъчно въображение и да владееш инструмента, си способен на всичко.

OK, Barney. Да поговорим пак за новия албум. Коментарът към парчето “Clangor Of War” на Massacre е доста забавен. Какво все пак е “Clangor”?

- Хаха! Ти ми кажи!!! Аз така и не разбрах. Слушам тази песен от шибаната 1987-ма досега и все още нямам представа какво е “Clangor”, хаха! Чудех се дали не идва от някоя книга на H.P. Lovecraft, защото това е основният източник на вдъхновение за текстовете на Kam Lee, но и там “Clangor” не се споменава никъде. Решихме да направим кавър точно на тази песен, отчасти защото тя не беше включена на никой албум, а и защото щяхме добре да се посмеем върху името…

Голям почитател съм на Massacre и се радвам, че можем да чуем едно от “изгубените” парчета на тази легендарна банда.

- Радвам се, че мислиш така.

Смятате ли да издадете студиен албум скоро?

- Да, всъщност в момента работим върху него. Надяваме се да го издадем през януари или февруари. Засега мога да ти кажа, че материалът е доста дивашки! Много по-щур от последните ни два албума.

Страхотно е да го чуя! Barney, имаше един кратък период в средата на 90-те, когато ти напусна Napalm Death. Каква беше причината за това?

- Всъщност бях изритан, защото нещата в бандата не вървяха добре. Хората, които отговаряха за мениджмънта на групата взимаха ужасни решения, които ни поставяха под голямо напрежение. Започнахме да се караме помежду си и аз загубих ентусиазъм в един момент. Момчетата си помислиха “е, той явно не иска да участва в Napalm повече”, което не беше точно така. Просто бях малко потиснат по това време, а те ме изритаха. Това ме разстрои много, но след време го превъзмогнах. Тогава в бандата дойде Phil Vane от Extreme Noise Terror. Опитаха да запишат нещо с него в студиото и отначало той вършеше добра работа, но после гласът му го изостави и не можеше да се справя. Тогава те ми се обадиха и казаха: “Виж, нуждаем се от теб. Би ли обмислил възможността да се завърнеш?”, а аз се съгласих. Това е, в общи линии.

Разбирам. Barney, не можах да намеря обложката на новия ви албум никъде в Интернет. Можеш ли да ни кажеш нещо за нея?

- Нямаш ли промо CD? Там има линк.

Е, от местния дистрибутор получихме само аудио касета…

- А, разбирам. Прилича доста на рисунките на “Utopia Banished”… Има много разлагащи се статуи, много шипове, бодли и т.н. Идеята зад тези статуи е, че сме включили някои доста стари парчета. Концепцията е свободна, но все пак ни се стори хубава обложка, хаха!

Хаха, ще я видим. Barney, преди няколко дни Vader дойдоха в България и изнесоха смазващ концерт. У нас имате много поддръжници. Дали ще има възможност да видим Napalm Death на живо в България?

- О, много бих искал. Тази сутрин тъкмо разговарях с някого по този въпрос. Трябва да провеждаме повече шоута в Източна Европа. Повярвай ми, веднъж извадим ли този нов албум, бихме направили всичко възможно да дойдем в България.

Трябва да дойдете и да свирите по крайбрежието, хаха!

- Да! Къде се намираш в България, Стояне, ако не възразяваш че питам?

Роден съм в Плевен, един град в Северна България, но в момента живея в София.

- А, ОК!

Хаха! Благодаря ти, че се обади, Barney! Приятно ми беше да разговаряме. Какво е посланието ти към нашите читатели?

- Благодаря и аз. Минаха много години и все още не сме били в България. Знам, че това е зле, но обстоятелствата бяха такива. Искам да ви благодаря за подкрепата, оценяваме я! Ще се постараем да ви посетим един ден!

Обратно към списък статии, интервюта »