ARCH ENEMY

Arch Enemy - бандата, сочена от мнозина за пряк наследник на мелодичното направление, взето от легендите Carcass, за пореден път вади шедьовър. Гениалните братя Amott, барабанистът-виртуоз Daniel Erlandsson, басистът ветеран Sharlee D’Angelo и емблематичната фронтдама Angela Gossow отново удрят с много оригиналност и високо музикантско ниво. С Sharlee поговорихме за новата творба, стила на групата, музикалните й цели и положението в състава...


Привет, Sharlee! Сигурно в бандата сте много горди с "Doomsday Machine" - за мен това е най-силният ви албум!

Трябва да се съглася с теб - наистина това е върхът в кариерата ни. Няма как да не сме доволни и горди, защото всичкият труд, който хвърлихме по този албум, даде резултат. Мисля, че това е най-разнообразната ни творба.

Как се случи така, че създадохте най-тежкия си запис? Преднамерено ли беше?

Единственото преднамерено нещо беше да създадем албум, кото да е по-добър от предишния, но това винаги е било наша цел. Със сигурност не искахме новият да е по-лек от предходния, но за постигането на тежест има много начини. Просто се вгледахме в себе си, използвахме всички влияния, които сме натрупали през годините и ги изляхме в музика. Искахме да направим нещо мощно и завладяващо.

Запазили сте хартактерното си звучене, но "Doomsday Machine" все пак доста се различава от "Anthems Of Rebellion", който беше много мелодичен. Новият албум е по-динамичен и екстремен… На някаква промяна в композирането ли се дължи това?

Нямаше кой знае какви разлики... Може би сме били в по-мрачно настроение, хаха. "Anthems…" беше доста директен и праволинеен запис. Не че не го обичам много, но след две години свирене на тези парчета по концерти, малко ни бяха поомръзнали. Решихме новият ни албум да е различен, да внесем разнообразие. В "Doomsday Machine", например, има страшно много китарни сола - нещо, което обожаваме.

В този албум Angela е направила най-агресивните си вокали. Тя използва ли някакви специални ефекти по време на записите?

Не, нямаше специални ефекти, но ще ти кажа защо сега тя звучи толкова тежко. Подходихме към записите на вокалите по доста различен начин този път. Оставихме я да пее така, както би било най-комфортно за нея. В стаята беше съвсем тъмно, имаше само няколко запалени свещи. Тя държеше микрофона в ръка, за разлика от предишни записи. Звукът в слушалките й беше адски силен. Та тя се дереше като луда в тази тъмна стая, подскачаше насам-натам, беснееше, въобще правеше това, което й идваше отвътре. Това, което чувате, е само това, което е изпяла.

Сега не използвате чисти вокали. Кое продиктува това решение? Цялостната тежест на албума, може би?

Напоследък стана доста модерно това преплитане на агресивни и чисти партии. Само чуй болшинството нови американски групи - реват на куплетите на фона на по-тежки китари, след което следва мелодичен участък с чист вокал. И това се повтаря... Решихме да се разграничим от тази тенденция. А иначе си прав, наистина музиката в албума не оставя много място за чисти вокали.

Този стил на пеене не уврежда ли гласните струни на Angela?

В миналото наистина ги увреждаше, при това доста. Сега тя получи солидно количество обучение за това как трябва да пее в чисто технически аспект и този проблем отпадна. Научи се как да контролира гласа си и да не се наранява, без да губи от агресивността си. Но каквото и да си говорим, това е неестествена употреба на гласните струни, още повече за момиче, затова трябва да се внимава. Не един вокалист се е осакатил с подобен тип пеене.

Можеш ли да си представиш песен на Arch Enemy, която да е само с чисти вокали?

Нали знаеш, "никога не казвай никога"... Все пак, не мога да си го представя, поне не в близко бъдеще и не в този стил, който развиваме. Angelaне е мелодичен вокал, самата тя не харесва чистия си глас. Не, наистина не го виждам. Но пък не се знае, може да го ударим на печалбарство и да започнем да свирим някакъв модерен стил само с чисти вокали, хаха.

Какво се крие зад заглавието на албума - "Doomsday Machine"?

То е обобщение на апокалиптичната визия, залегнала в албума. Прекалената механизация на съвременното общество няма да доведе до нищо добро. Технологиите превземат всяка сфера на живота и ние ставаме все по-зависими от тях.

Текстовете ви напоследък са предимно антиконформистки; с какво се занимават този път? Всъщност, кой пише текстовете в Arch Enemy?

За този албум около 85% от текстовете са дело на Angela. Останалото го написа Michael. Не знам какво точно им е служило за вдъхновение, но става въпрос за външни и вътрешни конфликти, за това, което се случва по света, разказва се за края на човешката раса, подобен тип невесели неща...

Свиренето в новия албум е изумително. Чувстваш ли, че сте се развили като музиканти от "Wages Of Sin" насам?

Абсолютно, така е! Един музикант непрекъснато се развива, дори да не го осъзнава. Поглеждаш няколко години назад, слушаш музиката си и си казваш: "Въобще не съм се подобрил". Напротив, подобряваш се, но става неусетно. Непрекъснато опитваме нови неща, научаваме се как да постигаме определени музикални ефекти... Освен в техническо отношение, мисля, че сме се развили доста и като композитори.

Би ли ни обяснил защо Christophe rреши да се оттегли от дейността си в групата? Той все още ли е член на Arch Enemy?

Това предстои да стане ясно тепърва... Той се оттегли, защото имаше нужда от почивка, от малко свеж въздух. Нека свърши това, от което има нужда. Времето ще покаже какво ще правим в бъдеще, но съм оптимист и вярвам, че той отново ще е с нас.

Какви са очакванията ти за концертите, които ще изпълните с Gus G? Откога го познавате?

Уверен съм, че ще са силни шоута. Gus е доста младо момче, но в свиренето му има много зрялост, а техниката му е невероятна. Срещали сме се доста пъти с него, познаваме и харесваме бандите му - особено Nightrage. Той буквално яде и диша метъл, така че в това отношение ще си паснем.

Angelaвече е утвърден член на състава, пет години след като се присъедини. Приеха ли я вече напълно всички стари фенове?

За съжаление има някои хора, които никога няма да я приемат, защото предпочитат стария ни вокалист. Те са една малка част от феновете ни; останалите я приеха много добре. Метълът е много консервативна музикална форма и новото не се приема лесно, освен ако не е добро. Самите ние много се радваме, че имаме Angelaв състава. Тя е страхотен музикант, а с нейна помощ привлякохме и много нови фенове.

ArchEnemyе предимно шведска банда и в повечето случаи стилът ви бива определян като мелодичен дет метъл. Въпреки това, сте много различни от болшинството шведски банди, които звучат толкова еднакво...

Никога не сме се влияели кой знае колко от шведското звучене. Пък и ние не сме от Гъотеборг, не принадлежим към онази сцена. Ако погледнеш банди като In Flames, Soilworkи Dark Tranquillity - може би наистина звучаха сходно в един момент, но новите им неща са много различни.

Но не би ли се съгласил, че като цяло шведският дет стана доста скучен напоследък?

Разбира се, че е така. Има няколко оригинални банди и пълчища, които ги копират. Ако си добър композитор, винаги ще оцелееш. Затова съм оптимист за бъдещето на шведската сцена - мисля, че не след дълго посредствените банди ще отпаднат и ще останат истинските.

Винаги сте поддържали добър баланс между тежките и мелодичните елементи. Не се ли изкушавате да залитате в едната или в другата посока?

Точно тази комбинация прави музиката ни това, което е. Опитваме се да запазим равновесието, но се случва в някоя песен то да се измести в дадена посока. Някои се получават по-мелодични, други - по-детаджийски. Слушайки новия албум, човек осъзнава, че той хем е по-тежък, хем е по-мелодичен от предишните ни. Това е нещо, към което подсъзнателно се стремим, струва ми се.

Кажи ни за лейбълаSavage Messiah Music. Кога и как се роди идеята за основаването му?

Създадохме го неотдавна с идеята да имаме контрол над собствените си записи. Разбира се, нямаме ресурсите сами да се разпространяваме, но поне ще притежаваме правата над собствените си албуми. Това не пречи да привлечем към лейбъла и други групи.

Другата ти банда, в която свириш заедно с Mike - Spiritual Beggars, наскоро издаде нов албум. Не е ли трудно да работите едновременно в две групи и да издавате в една година по нов албум с всяка от тях?

Всъщност работата не протече по едно и също време - това много би ни затруднило. Албумът на Beggars беше записан в период, в който съставът на Arch Enemy си почиваше. Това беше нещо като умствена ваканция за нас - да излеем от себе си това друго звучене, което също харесваме, но което няма място в Arch Enemy.

Sharlee, какво правиш през свободното си време?

Нямам свободно време, хаха! Ако пък по някаква случайност се намеря в такова, правя обичайните неща: излизам с приятелите си, слушам музика, ходя по концерти. Като се замисля, пак се занимавам с музика. Живея този живот от доста време и повечето ми приятели всъщност са в бандата, а със старите не поддържам много контакти.

Кой е любимият ти филм?

Винаги много съм харесвал "The Miracle Man". "Spinal Tap" пък е един от най-смешните филми в историята на киното. Първият "Omen" е класика в хорър жанра. Също харесвам и серията "Evil Dead".

Традиционният ни въпрос: кои са петте ти любими банди?

Slayer, Black Sabbath, Rainbow, Uriah Heep и... Carcass.

Къде обичате да свирите?

Много обичаме Япония, защото там за пръв път постигнахме успех като група и публиката там много ни цени. Но иначе обичаме да свирим навсякъде - Европа, Америка... Феновете ни са страхотни на всички места.

Какво да очакваме от Arch Enemy в близко бъдеще?

Скоро ще има видеокипове към новия албум. Ще има много концерти. Ще участваме на Ozzfest до септември, след което ще проведем турнета в Европа и Япония. Заснехме един концерт в Лондон навръх Коледа в края на 2004-та и ще го издадем като лайв DVD през октомври или ноември.

Какво мислиш за това, което се случва с метъла днес? Според теб сцената сега по-силна ли е, отколкото беше през 90-те или дори през 80-те?

Не мисля, че сцената е по-добра или по-лоша; различна е. Метълът е като едно постоянно еволюиращо същество. За съжаление има твърде много еднаквост навсякъде. Имената на бандите звучат сходно, музиката им звучи сходно и т.н. Никой не иска да експериментира, след като успешните формули вече са измислени и е много по-лесно да ги следваш, за да успееш. Смятам, че това явление ще се самоунищожи, като хората загубят интерес към тези безлични групи. Това се случи с глема навремето, стана и с грънджа... Само най-големите оцеляха. Радва ме това, че метълът е популярен в момента, развива се постепенно и се продава добре.

Благодаря ти за интервюто, Sharlee!

Обратно към списък статии, интервюта »