WHITE LION - биография

White Lion е една от най-култовите банди в глем метъл инвазията. Въпреки че имат само четири студийни албума зад гърба си, групата ръководена от Mike Tramp си е изградила реномето на една от най-елегантните в жанра. Също така White Lion са успели да спечелят сърцата на множество рок фенове и това ги нарежда сред една от най-харесваните и обичани рок банди. За съжаление, групата не съществува от вече доста години, а и вероятността за реюниън е минимална...каквото и да се случи обаче, White Lion си остават, като една от най-вечните американски рок групи, със своите велики класики.


Началото (1982-1984):

Първоначално младия Mike Tramp (ex-Mabel, ex-Studs) създал групата Mabel/Stud's в Дания (самия той е роден в Дания). В последствие обаче, през 1982-ра година, той решил да премести творческата дейност на бандата си в Ню Йорк, където започнал работа по втория албум. По това време, групата решила да си смени името на Lion, известни също и като The Danish Lions. Не минало много време и Mike се срещнал с един човек, на име Vito Bratta, който свирел из нощните барове на Ню Йорк, със своята банда Dreamer. Те се срещнали в място, наречено L'Amour's, докато свирели заедно. Тогава Mike казал на Vito, че свири много добре, което било индикация, че го иска в групата си. Малко по-късно, Mike се завърнал в Дания, където обаче групата му Lion се разпада безславно. Това принудило Mike да се върне обратно в Ню Йорк и да търси Vito. Той отишъл в гореспоменатия бар L'Amour's, където работещата там барманка му уредила среща с Vito. Оказало се, че по това време групата на Vito, Dreamer също се разпаднала. Тогава двамата решили да обединят силите си и да сформират нова група. Така двамата влезнали в една най-обикновена репетиционна и започнали да записват песни. Първата от тях е легендарната "Broken Heart".

През следващата 1983-та година двамата вече официално сформирали банда, която включвала басиста Bruce Terkildsen и барабаниста Mike Arbeny, който свирел в групата на Vito, Dreamer. Групата приела името White Lion, което се запазило и до края на нейното съществуване. В края на годината, бандата частично обновила състава си - басиста Bruno Ravel, който по-късно преминава в култовите Danger Danger и барабаниста Nicky Capozzi дошли в състава. В този състав, групата влязла в студио, където започнали да записват демо песните за първия си албум "Fight For Survive". Групата свирела много упорито и резултатите били на лице. Съставът започнал да се сработва, което било изключително важно за бъдещето им. След като момчетата приключили записите, Bruno Ravel бил заместен от Felix Robinson. Малко по-късно, бандата подписала договор с гиганта Elektra Records, което било огромна крачка напред. След това, групата започнала професионалните сесии за "Fight To Survive". Когато всичко било напълно готово, Elektra не били доволни от финалния резултат и отказали да издадат албума. Критици твърдят, че албумът бил пожертван, тъй като лейбълът насочил по-големите си инвестиции в другата голяма метъл банда в техния каталог (познайте коя е тя).

Nicky Capozzi напуснал бандата и като негов заместник дошъл Greg D'Angelo (-екс Anthrax). По същото време съставът бил напуснат и от Felix Robinson, който бил заместен от Dave Spitz (брата на Dan Spitz от Anthrax). Колкото се отнася до албума, "Fight To Survive" бил издаден, през 1984-та година, чрез малкия лейбъл Grand Slam. Освен това групата била и на турне в Япония, в подкрепа на новата плоча. Като цяло "Fight To Survive" пожънал огромен успех. Най-интересния факт е, че групата и до ден днешен не си е взела полагащите се приходи за този албум.

Изкачването на върха (1985-1988):

Успехът на "Fight To Survive" спечелил на бандата вниманието на много американски лейбъли. След преговори с няколко компании, групата сключила договор с Atlantic Records. По това време басистът Dave Spitz бива заместен от James Lomenzo (Spitz отива да свири на бас в Black Sabbath и в Great White). Това е състава, с който White Lion се изкачват до върховете на класациите. През 1986-та година, групата влязла в Hotline studios в Германия, където започнали работа по нов албум. След това, през 1987-ма година, втория студиен албум на бандата, наречен "Pride" се появил на пазара. Плочата съдържала 10 убийствени песни, в които Greg и James показвали страхотни музикални умения, Vito смазвал с фантастичните си китарни мелодии, а Mike радвал с уникалния си глас. Като най-голям хит на албума, била нарочена класиката "Wait". Хит след хит изкачали от албума - огромния успех на "Wait", бил последван от страхотните "Tell Me" и "When The Children Cry". Други титанични песни от плочата били "All You Need Is Rock 'n' Roll" и "All Join Our Hands". Музикалните критици определили "Pride", като един от най-добрите албуми в жанра. Успехът бил неизменно голям. Междувременно групата се настанила постоянно на екрана на MTV, като това допълнително помогнало за тяхната известност.

Турнето в подкрепа на "Pride" започнало през юли, 1987-ма когато групата подгрявала на групата на Ace Frehley, Frehley's Comet. През следващата година и половина, бандата подгрявала на титани, като Aerosmith, Ozzy Osbourne, Stryper и Kiss. През януари, 1988-ма White Lion били съпорт на AC/DC за тяхното "Blow Up Your Video American tour". По време на турнето с AC/DC, "Pride" и сингълът "Wait" най-накрая се изкачили в чарт класациите. "Wait" се закотвил на 8-мо място в класацията за сингли, а албумът застанал на 11-то място в класацията за албуми. Освен това, "Pride" се задържал в The top 200 Billboard album charts за цялата година. През август 1988-ма, вторият сингъл от албума "Tell Me" успял да стигне до 58-мо място в класациите. Горе-долу по това време, групата свирила в прочутия нюйоркски клуб Ritz. Както Guns'N'Roses малко по-рано, така и сега White Lion излъчили концерта си в Ritz по MTV. Третия сингъл от албума била акустичната балада "When The Children Cry", която успяла да застане на 3-то място в MTV, правейки "Pride" един от двайсетте хард рок албума, които са успяли да вкарат свои сингли в Top 10. "When The Children Cry" бил един от главните виновници за страхотните продажби на "Pride" - над два милиона копия. Още едно събитие белязало огромния успех на бандата - музикалните качества на китариста Vito били забелязани и той получил приза „най-добър млад китарист" от сп. "Guitar World" и сп. "Guitar For The Practicing Musician". "Pride tour" приключило през ноември, 1988-ма година. Групата обаче, решила вместо да си вземе почивка, да влезе в студио и да запише нов албум. Малко по-късно бандата съжалявала за взетото решение, тъй като крайния резултат от новия запис не бил задоволителен, тъй като работата била силно повлияна от натрупалата се умора, по време на турнетата.

Живота след MTV (1989-1991):

След края на дългото турне, White Lion влезнали в студио за да запишат новия си албум. Така, през август, 1989-та година записът бил готов и "Big Game" бил издаден, докато "Pride" още бил в класациите. Въпреки всичко, албумът бил много добре приет, а синглите "Little Fighter", кавъра на Golden Earring "Radar Love" и "Cry For Freedom" били определени, като страхотни. Друга песен, която впечатлила всички била великата "Goin' Home Tonight". Албумът светкавично се превърнал в златен, но нито един сингъл не успял да направи сериозен пробив (за разлика от тези в "Pride"). 19-тото място на "Big Game" в чарт класациите, било определяно, като провал. Въпреки всичко, групата помела всички критици с фантастичното си турне в подкрепа на новата плоча.

След края на турнето в подркепа на "Big Game", групата решила да си вземе почивка от около една година, което било причината през 1990-та година, White Lion да не бъдат активни. Но през 1991-ва година, бандата била отново на сцената и то по-силна от всякога! Музикантите влязли в студио, записали, а малко по-късно и издали четвъртия си студиен албум, озаглавен "Mane Attraction". Новият запис дал на света убийствения хит "Love Don't Come Easy", ремикса на тяхната най-първа песен "Broken Heart", убийствената "Lights And Thunder" и песента, която е свирена на толкова много сватби - "Till Death Do Us Apart". Но не са за пропускане и фантастичния инструментал "Blue Monday", трибюта на Vito на Stevie Ray Vaughan и прекрасната "War Song". След прекрасните отзиви от албума, "Mane Attraction" малко разочароващо застанал на 61-во място в класацията на Billboard. Като цяло албумът бил възприет, като "завръщане към корените", което се харесало доста на феновете. След това, White Lion тръгнали на кратко турне, което било сравнително успешно. Но в началото на 90-те, много велики хард рок банди станали свидетели на своя залез. На хоризонта се задавала новата вълна от гръндж банди, които диктували мейнстрийма. Гръндж експлозията унищожила повечето групи, използващи термина "hair metal". По това време Greg и James напуснали бандата, което се оказало съдбоносно за тяхното по-нататъшно съществуване. Mike и Vito продължили заедно с Tommy "T-Bone" Caradonna на баса и Jimmy De Grasso (Megadeth, Alice Cooper, Suicidal Tendencies, Y&T, Fiona) зад барабаните, но не за много дълго. Последното шоу на White Lion било в "The Channel" в Бостън, през септември, 1991-ва година.

White Lion оставят много трайна следа в рок сцената на 80-те и началото на 90-те години. Тяхната музика звучала по по-различен начин от тази на другите банди от същия жанр. Това е една от основните причини, тази група да бъде толкова харесвана, слушана и обичана. Фантастичните ритъмни секции и неповторимите вокали от страна на Mike, карали всички фенове да изпадат в екстаз. Освен това, групата не била известна със силно скандално поведение, както повечето групи в глем метъл вълната, което им спечелило още повече почитатели.

Тук е мястото да отбележа, че противно на повечето глем банди, White Lion открито записвали песни, относно социални или политически проблеми, като например апартейда ("Cry For Freedom"), ефекта от разводите върху децата ("Broken Home") и други. Например песента, "Little Fighter" била за Rainbow Warrior, кораб който бил собственост на екологичната групировка Greenpeace, който бил нелегално унищожен от френски командоси. Тревогата за политическите и социални проблеми, била скрита и в обложката на албума "Big Game" (1989). На нея лъвска глава била скрита във висока трева, на фона на Белия дом.

Годините след White Lion (1992-2002):

След разпадането на White Lion, музикантите поели по свои собствени пътища, като жаждата за реюниън от страна на феновете се покачвала с всяка изминала година. Такъв обаче и до днес не е направен, като по всичко си личи, че такъв е малко вероятен. След раздялата, Mike Tramp сформирал групата Freaks Of Nature, с която записал и издал три албума - "Freaks of Nature", "Gathering of Freaks" и "Outcasts". Тези творби били приети от феновете сравнително добре, но в никакъв случай не постигнали успеха на White Lion. Малко след издаването на третия албум, Freaks Of Nature се разпадат и Mike започва да твори, като солов изпълнител. Със своя солов проект, Tramp издава пет студийни записа и един концертен албум. Албумите са "Capricorn", "Remembering White Lion", "Recovering the Wasted Years", "More To Life Than This" и "Songs I Left Behind", а концертът се казва "Rock n' Roll Alive". Реакцията от страна на феновете била добра, което кара родения в Дания музикант да продължава да твори. Към този момент Mike Tramp продължава работата си по своя нов проект, наречен Tramp's White Lion, но така дългоочаквания реюниън на White Lion вече изглежда мираж.

James Lomenzo и Greg D'Angelo се присъединили към бандата на Zakk Wylde, наречена Lynyrd Skynhead, която в последствие се преименува на Pride & Glory в средата на 90-те. По това време Greg напуска и бива заменен от Brian Tichy. Pride & Glory издават един албум, след което James напуска и започва работа с бившия фронтмен на Van Halen, David Lee Roth. Малко по-късно проектът тръгва на турне с другата банда на Zakk Wylde - Black Label Society. През февруари, тази година, James се присъедини към титаните Megadeth, като постоянен басист. В момента Greg D'Angelo е барабанист на новия си проект, Anti Product, чиито албум е в процес на писане.

Vito Bratta пък, за кратко се занимавал с Atlantic Records, продуцирайки албуми на CRP. Той се опитал да сформира нова музикална група, но проектът никога не успял да издаде нещо. Тъжно, но факт, великия китарист не е споменаван в публичността от 1994-та година насам. Според материал в сп. Guitar World, „Vito е извън музикалния бизнес, занимавайки се с компютри".

Жадувания реюниън (2003-2006):

През октомври, 2003-та Mike Tramp обявил, че White Lion се събират отново. Изявлението било бързо отхвърлено от другите членове на бандата, което доста объркало феновете. По-късно Tramp заявява, че Vito не желае реюниън на бандата. С потвържденията за участия на летни фестивали в Европа, Mike се заема да сформира „нов White Lion", който да включва бившите членове на бандата James Lomenzo и Jimmy De Grasso, както и Warren DeMartini от Ratt. Vito обаче, направил нещо доста гадно от своя страна - претендирал за частично притежание върху името на групата, което било причината турнето да падне. След това, Tramp заявил, че въпреки неговата готовност и желание: „Никога няма да има реюниън на класическия White Lion".

През 2005-та година, Tramp най-накрая спечелил безумната война, относно името на бандата и заедно с неизвестни музиканти, сформирал Tramp's White Lion, връщайки стария олд-скуул дух. Групата изпълнявала класическите хитове на White Lion, направила турне и издала двойния концертен албум, "Tramp's White Lion: Rockin' The USA". Според сайта melodicrock.com, Tramp's White Lion ще направят европейско турне, през ноември и декември, тази година, включвайки дати за Дания, Турция и Великобритания.

Mendoza

Източник на информацията: wikipedia.org

забележка: Информацията е към дата 24.09.2006 година

<!-- /print -->

Обратно към списък статии, интервюта »