WARREL DANE (NEVERMORE)

През 1985-та година в добре познатия на всички ни с големите си музиканти американски град Сиатъл се сформира пауър метъл бандата Sanctuary. В състава участват: Warrel Dane (вокали), Lenny Rutledge (китара), Sean Blosl (китара), Jim Sheppard (бас) и Dave Budbill (барабани). Открити са от не кой да е, а от самия Dave Mustaine, който продуцира и гостува в дебютния им албум – "Refuge Denied" (87). Момчетата успяват да сключат договор с мейджъра Epic Records и не след дълго се прочуват като една от най-обещаващите млади банди в жанра...


Няколко години по-късно се появява и втората дългосвиреща творба, озаглавена “Into The Mirror Black” (89). В нея бандата звучи доста по-зряло, музиката е много по-богата, а влиянията от Queensryche, макар все още да присъстват, са вплетени в стила по-добре. Високите вокали на Warrel и техничните, разчупени китарни постройки, се превръщат в запазена марка на Sanctuary. Не след дълго следва разбъркване в състава и бандата се сдобива с нов китарист на мястото на Lenny Rutledge – младия Jeff Loomis. В началото на 90-те гръндж вълната достига апогея си и предизвиква отлив на внимание от хеви метъл сцената. Това се отразява с особена сила на Sanctuary, които се намират в самата люлка на грънджа – Сиатъл. През 91-ва година групата се разпада поради музикални разногласия, а и поради факта, че лейбълите вече не се интересуват от музика като тяхната. Една легенда умира, за да се роди друга...

След края на старата си група, Warrel Dane, Jeff Loomis и Jim Sheppard решават да сформират нова, която да наследи постигнатото от Sanctuary и същевременно да има още по-разнообразен стил. Появява се Nevermore – формация, на която тепърва предстои да се утвърди сред най-оригиналните в метъла. 92-ра година бележи създаването на неозаглавено демо с барабанист Mark Arrington, който така и не се задържа дълго. Две години по-късно на мястото му към тримата се присъединява Van Williams. В края на 94-та е записан и едноименният дългосвирещ дебют на бандата с помощта на изтъкнатия продуцент Neil Kernon (Judas Priest, Queensryche, Dokken). Nevermore сключват договор със Century Media Records, които издават вече готовия албум през 95-та година. Момчетата концертират с Blind Guardian в Европа и с Death в Щатите, като за лайв изпълненията към тях се присъединява вторият китарист Pat O’Brien (който по-късно ще стане част от грайнд/дет легендите Cannibal Corpse). Не след дълго е издадено EP-то “In Memory”, последвано от втория студиен албум – “The Politics Of Ecstasy”. Момчетата все повече се отдалечават от праволинейния хеви метъл и постепенно усложняват музиката си, правейки я и доста по-технична. Още тук е зададен първообразът на уникалния Nevermore-ски стил – хомогенна смес между пауър, траш, прогресив и дуум метъл. Warrel пее в по-умерени регистри, но гласът му звучи все по-отчаяно и зловещо. Pat O’Brien напуска, за да бъде заменен от Tim Calvert – бивш член на Forbidden и отдавнашен приятел на бандата. В този състав музикантите изковават първия си (и единствен досега) концептуален албум – мрачния “Dreaming Neon Black” (99). Групата се отдава на усилена концертна дейност, провеждайки дълги и много успешни турнета с Iced Earth, Mercyful Fate и Arch Enemy. Calvert не издържа на високото темпо и се оттегля точно преди записите на следващия албум, който Nevermore създават като квартет. “Dead Heart In A Dead World” (2000) е записан в тексаското студио Village Productions с нов за бандата продуцент – известния с работата си с Machine Head и Testament Andy Sneap. Резултатът е един безспорен метъл шедьовър, пълен със запомнящи се парчета - кулминация на дългогодишното развитие на групата. Следват концертни участия заедно с In Flames и Shadows Fall. През 2003-та Nevermore приключват работата си по следващия си студиен опус, “Enemies Of Reality”. Поради неразбирателства с лейбъла Century Media групата не получава нужния й бюджет, за да наеме отново Andy Sneap за записите и вместо това ползва услугите на Kelly Gray. В следствие на това саундът на творбата не е на нужната висота и доста фенове са разочаровани. Това не попречва на бандата да излезе за пореден път по сцените, а към състава като пълноправен член е добавен китаристът Steve Smyth (екс – Vicious Rumors и Testament, Dragonlord). Договорът със Century Media е продължен, а противоречията – изгладени. В края на 2004-та “Enemies Of Reality” е смесен наново и ремастериран от виртуоза зад пулта Sneap, малко преди да започнат записите на новия албум на сиатълци. “This Godless Endeavor” отговаря на заглавието си – толкова безбожно силно творение се появява рядко. Какъв по-добър повод от издаването му да се свържем с човека, представляващ живата история на Nevermore и Sanctuary – неподражаемия Warrel Dane...

Здравей, Warrel, и поздравления за “This Godless Endeavor”! Създали сте истински шедьовър, който според мен надминава досегашните ви албуми.

Благодаря! Чувам това от много хора напоследък, но някак си не ми омръзва, хаха...

По-различно ли подходихте към композирането този път?

О, не, наистина нищо не е било различно. Работим така, както сме свикнали. Винаги подхождаме към писането на песни по един и същ начин. Основната новост този път беше участието на Steve Smyth – новия ни китарист. Той написа цели три парчета за албума, заедно с малко участие и от моя страна – той правеше музиката, а аз – вокалните партии и текстовете. Освен Steve това се съсипа да свири сола навсякъде... Мисля, че е страхотно допълнение към бандата. Всичко за тези записи си беше на мястото и ние се чувствахме много уверени. За щастие успяхме да предадем това и в музиката си.

Звукът отново е убийствен, след като работите с гения Andy Sneap. Каква беше истинската причина да не можете да го наемете и за предишния си албум?

Беше твърде скъп, ако трябва да съм честен. По онова време се виждаше края на договора ни със Century Media и те отказаха да ни дадат достатъчно пари за да запишем албума. Тогава бяхме твърдо на позицията, че няма да преподпишем, преди да сме издали и последния албум, изчерпващ стария договор. Когато чухме първия груб микс на “Enemies…”, той звучеше страхотно. След като приключи смесването и мастерирането, вече звучеше отвратително. Не знаехме каква е причината и щяхме да се побъркаме. За щастие, сега имахме възможността да го дадем на Andy, за да го смеси и мастерира наново и резултатът е убийствен, според мен. Ето така трябваше да звучи този албум преди две години.

Текстовете ти винаги са били много оригинални. Какви теми разглеждаш този път?

О, темите са ужасно много, във всяка песен е нещо различно... Като цяло май съм доста черноглед що се отнася до реалността днес и в бъдеще; разглеждам противопоставянето между наука и религия. Нека ти разкажа за “Sentient 6”. Тази песен продължава в текстови план “The Learning” от албума “The Politics Of Ecstasy”. Става въпрос за един свръхмощен компютър, създаден от хората, за да им служи. Той постепенно изучава човешкия вид, изучава световните религии и в крайна сметка стига до решението, че трябва да прочисти планетата от тези паразити – хората. Това е моята версия за Армагедон, хаха. Всъщност “Sentient 6” е любимата ми песен от “This Godless Endeavor”.

Значи албумът не е концептуален?

Не, определено не е.

Ще остане ли “Dreaming Neon Black” единствената концептуална творба в дискографията на Nevermore или да очакваме нещо подобно и в бъдеще?

Възнамеряваме да запишем концептуален албум, озаглавен “Operation: Mindcrime III”...

Хахаха...

Мисля си, че не можеш да се върнеш назад. Ще се опитам да подходя към “Mindcrime II” без предрасъдъци, защото съм голям фен на първия албум, а и на Queensryche. Колкото до нас, не мисля, че би трябвало да правим още един концептуален албум, защото така бихме разрушили това, което е специално в “Dreaming Neon Black”.

Би ли ни обяснил обложката на “This Godless Endeavor”? Много е провокираща, макар и немалко странна...

Аз съм голям почитател на творчеството на Hugh Syme. Помня, че като дете се взирах дълго в обложките на албуми, нарисувани от него – особено тези на Rush. Тази на “Permanent Waves” ми беше много любима... И тогава си казвах: “Ако някой ден участвам в банда, бих искал този човек да рисува обложките на албумите ни!” Познай какво стана сега, хахаха! Не мога да съм по-щастлив. Дадох му някои идеи за това как да изглежда обложката ни и в крайна сметка той ни предложи това, което виждате сега. То е модификация на една негова творба и като видяхме картината, си рекохме: “Това изглежда малко като обложка на албум на Sanctuary, страхотно!” Обсъдихме картината с него, пипна я още малко и мисля, че се получи най-добрата обложка на Nevermore до момента.

Неотдавна заснехте видеоклип към песента “Final Product”. Разправи нещо повече…

О, човече... Не бих искал да унищожа изненадата за вас, като го видите. Когато от лейбъла пуснат промо копията на клипа, ще ги разпращат в комплект с пелени, защото ще се насерете, като видите колко е добър, хаха! Направихме снимките в Лос Анжелес със същия директор, който засне и последния ни клип – “I, Voyager”. Дават ни как свирим, наред с което се разгръща и една историйка. Мисля, че скоро на сайта на Century Media ще се появят снимки от клипа.

Мисля, че “Enemies Of Reality” беше страхотен албум, но не беше приет както трябва. На какво според теб се дължи това?

Главно защото звучеше невероятно лайняно! Нали разбираш, след края на договора ни искахме да претеглим всички предложения и да изберем това, което би осигурило най-добро бъдеще за Nevermore. Всичко опря до пари тогава. Century Media не инвестираха достатъчно в нас, за да можем да създадем добре звучащ албум. Но сега, след като “Enemies Of Reality” вече е смесен наново и е със страхотен саунд, хората могат да си го поръчат за сравнително малка сума и да чуят как всъщност искахме да звучи по начало този албум.

Доколкото помня, официалното обяснение тогава беше, че Andy Sneap бил ангажиран с Arch Enemy или нещо подобоно…

Хаха, не беше това причината. Andy всъщност имаше желание да го направи. Той е най-добрият метъл продуцент в наши дни, всеки се стреми да го ангажира за албума си.

Е, какви са отношнията между бандата и Century Media сега? Отново подписахте с тях...

Отношенията ни сега са по-добри от когато и да било. Възстановихме добрата атмосфера и имаме чудесен договор. Това, което натежа, беше очевидното им желание в крайна сметка да ни плащат според усилията, които полагаме. Пък и познаваме хората от компанията от толкова време, сработили сме се добре.

Nevermore винаги са били банда с уникален стил. Със сигурност е метъл, но оттам насетне как го наричате? Какви ли не определения съм чувал за вас…

Аз наричам стила ни прогресив пауър кънтри траш дуум кросоувър хипно транс. Хахаха... Наистина, не знам. Самият факт, че смесваме толкова метъл поджанрове в едно хомогенно звучене, прави дефинирането невъзможно. Може би сме създали нещо ново, а може би не сме. Мога да кажа само, че сме повече от доволни от музикалната насока, която следваме. Но когато хората ни наричат пауър метъл банда, ми става смешно.

То си е за смях...

Ами така де. Не съм навлякъл рицарска броня и не нося меч. Все още, хехе.

Ще свирите на Gigantour заедно с Megadeth, Dream Theater и много други банди. Как беше уредено това и какви са очакванията ти?

Стана по следния начин: Jimmy Mac Donough, който познаваме от Iced Earth, е много близък наш приятел, а сега свири в Megadeth. Също така се познаваме добре и с братята Drover. Те направиха много, за да ни привлекат на това турне. Преди няколко дни се срещнах с Dave Mustaine на Graspop за пръв път от близо 15 години. Проведохме един много хубав разговор за това, което ни предстои. Ще бъде едно убийствено турне със сигурност!

Сигурен съм, че много фенове биха се зарадвали на концертно CD или DVD на Nevermore. Да се надяваме ли да получим такова скоро?

През ноември 2006-та ще има такова издание. Вече започнахме да заснемаме някои наши лайв изпълнения. Имаме някои кадри за създаването на новия ни албум и за заснемането на видеоклипа. Ще включим и изпълненията си от Gigantour, както и от предстоящото ни европейско турне. Имаме и материал от стари шоута на Nevermore – някои са записани с добро качество, а други – с по-лошо, но ще добавим и част от тях. Смятаме да проследим цялата история на бандата.

Кажи ми за европейските ви дати – имаш ли представа къде и кога ще свирите?

Все още не съм видял графика и не мога да ти кажа детайли. Мениджърът ни е ей тук, в съседната стая, така че като свърши интервюто, ще ида да го питам, хаха.

Нека се върнем назад във времето. Каква беше същинската причина Sanctuary да се разпадне в началото на 90-те?

Ще ти отговоря само с една дума: гръндж.

Свирите ли все още парчета на Sanctuary на живо?

Когато Nevermore беше млада банда, свирехме почти всяка песен от тези два албума. Вече имаме шест албума, така че не остава място в сетлиста за материал на Sanctuary, пък и онези парчета бяха доста различни стилово от това, което правим напоследък. Тези, които дойдат на Gigantour, може и да получат някоя изненада, но повече не казвам.

Warrel, в Sanctuary вокалите ти бяха доста по-високи. Каква беше причината да избереш различен стил на пеене за Nevermore?

Ами, най-вече стана така защото пораснах – тогава бях едно хлапе, хаха. Пък и освен това се отказах от бутилките с хелий... Не, сериозно, не беше съзнателно решение да променя пеенето си. Просто музиката на Nevermore е много различна и този тип вокали, който използвах в Sanctuary, тук нямаше да свърши работа.

Кои са петте ти любими банди за всички времена?

Carcass, Rush, Pink Floyd, Judas Priest и Black Sabbath.

А какво слушаш напоследък?

Влюбен съм в новия Bruce Dickinson – гениален е! Албумът на Porcupine Tree също е страхотен. Darkane са сътворили нещо размазващо. Strapping Young Lad както винаги са направили ненормален албум...

Кажи по няколко думи за момчетата от състава – що за личности са?

Van е комедиантът на бандата и непрекъснато ни развеселява. Jeff пък е много лековерен и винаги можеш да си направиш някакъв майтап с него. Jim е смахнат и доста непредсказуем. Steve – много тих и често резервиран, но на моменти също е много забавен. Аз съм просто луд – така бих се описал. Освидетелстван за умствено болен, но неподлежащ на лечение, хаха.

Благодаря ти за времето, Warrel, и за чудесния разговор! Някакви последни думи към читателите ни?

Искрено се надявам да можем да свирим някъде, където да имате възможност да ни видите, защото в момента Nevermore са в най-силния си състав. Това се дължи предимно на факта, че като не пия алкохол, пея доста по-добре. Установих го наскоро, хехе... Обещавам, че ще бъде интересно.

Обратно към списък статии, интервюта »