ANNIHILATOR

Annihilator са може би най-силната канадска метъл банда. След близо двадесетгодишна кариера, изпълнена както с успехи, така и с немалко перипетии, китарният демон Jeff Watters и шайката му се завръщат с нов дългосвирещ удар. С него поговорихме за промените в състава, за непредсказуемото звучене и за възможността да видим Annihilator на живо у нас тази година…


Здравей, Jeff! Вълнуваш ли се около издаването на "All For You"? Това е десетият студиен албум на Annihilator и тринадесетият в цялата дискография на групата…

Вълнувам се, разбира се! "All For You" излиза почти двадесет години след основаването на бандата, затова е много специален за нас. Още един рожден ден и ще закръглим годишнината, хехе.

Много хора се чудят защо съставът на Annihilatorсе променя с всеки следващ албум…

Много просто - защото Annihilator е солов проект, хаха! Новите ни фенове - тези, които отскоро навлизат в творчеството на Annihilator, лесно се объркват от смените в редиците, които търпим всяка година. Имаме си едно постоянно име и нищо повече - група като Rainbow би била подходящо сравнение. Ако има петнайсетина смени на музиканти в една група, много по-правилно би било да се каже, че тя всъщност е солов проект.

Трудно ли се работи с теб, или просто предпочиташ промените и различното звучене във всеки албум?

Нито едно от двете. Промените са забавно нещо, защото благодарение на тях се срещаш с нови хора и обменяш с тях идеи, но никога не са били самоцел за мен. Много музиканти участваха в Annihilatorпрез годините - някои го правеха за забавление, други - за парите и т.н. Рано или късно всеки си намираше някаква причина да напусне - на един му омръзнало да изнася концерти, друг се оженил, с трети пък не съм се разбирал добре… Всеки път, когато правя нов албум, се замислям кой би се справил най-добре със задачите, които трябва да се свършат. Длъжен съм да призная, че страшно се забавлявах с почти всички, които някога са били част от Annihilator и не бих казал, че съжалявам за постоянните промени. Работих с невероятни инструменталисти - Mike Mangini, известен като един от най-добрите барабанисти въобще и Randy Black, който свири изключително силно на живо - като машина е. Това са само някои от барабанистите, а през бандата минаха също страхотни китаристи и певци, всеки от които даваше по нещо от себе си за развитието на Annihilator. Освен всичко друго, участието в групата беше изгодно и за самите музиканти - печелеха слава и малко пари…

В "All For  You" своя студиен дебют прави новият ви вокалист Dave Padden. Доволен ли си от представянето му?

О, да, определено! Когато за пръв път се натъкнах на Dave, той пееше в разни местни кавър-банди и свиреше същевременно на китара. Гласът му веднага ме грабна и реших да го привлека. Обичам да работя с талантливи хора, независимо дали имат изградена кариера зад гърба си или не. Dave е скромен човек и няма его на рок звезда, а е много компетентен - владее много вокални техники, запознат е с процеса на звукозапис и т.н. Трябваше ми не просто един добър глас, а човек, който да разбира музиката ми и да умее да се вписва в нея. Истински оцених класата на Dave едва когато влязохме в студиото. Той превърна един добър албум в отличен албум.

В албума има цели две балади - защо реши така?

По принцип за всеки свой албум пиша балади, но не винаги ги включвам, защото не разполагам с вокалист, способен да пее чисто и мелодично. По-дрезгаво звучащ певец не би се справил както трябва с една балада, затова и не съм правил такива експерименти. С Dave нямах подобни притеснения. Както може би знаете, влиянията в музиката ми варират от поп групи до Slayer. Имам свое собствено студио вече от години и се занимавам усилено с продуцентска дейност. Слушам немалко поп заради добрата продукция, докато от метъла взимам енергията и идеите. Способен съм да оценя по достойнство една добра песен, независимо от какъв музикален стил е. Когато пиша една песен, я пиша преди всичко за себе си. Едната балада е посветена на един човек, който много ми липсва, а другата - на сина ми. Въобще в албума има много стилово разнообразие - като се започне от по-меките неща и се стигне до трашърии като "Demon Dance". Просто всичко ми идва отвътре и не съм склонен да правя компромиси със себе си, само за да не загубя част от аудиторията си или пък за да привлека нови фенове.

"Demon Dance" е доста забавна в текстово отношение… За какво всъщност става въпрос?

Текстът на това парче е хумористичен - посветен е на моя живот, с всичките му моменти на възход и упадък. В даден момент сякаш съм на върха на света - всичко е идеално, правим прекрасни турнета, заобиколен съм хубави гаджета, забавлявам се страхотно и т.н., а в следващия миг се боря с депресия или с алкохолни проблеми, занимавам се с разводи, нямам пари… Животът ми е едно постоянно изкачване и спускане, но ми се ще да имаше постоянно средно положение. Така че в "Demon Dance" разглеждам през призмата на хумора този аспект от живота ми.

Предполагам, че музиката в "All For You" отново е твое дело?

Всъщност това е първият албум на Annihilator, в който съм написал абсолютно всичко сам. Обикновено другите от състава ми помагат в композирането - много по-забавно е да споделяш идеите си с някой и заедно да ги усъвършенствате. Не винаги работи, но понякога така се получава много по-добра песен от първоначалния вариант. За "All For You" имах твърде много насъбрани емоции и лични преживявания, на които исках да дам израз, и нямах време за останалите в групата. Затворих се в студиото за няколко месеца и излях всичко в музика. Беше като да взимам дълго време някакво лекарство и в крайна сметка то да подейства - щом приключих, се чувствах много по-добре.

Какво е мнението ти за музикалния бизнес след всичките тези години в бранша?

Мразя бизнес частта в музиката - отвратителна е. За сметка на това концертите, феновете, другите музиканти, студиото - това си заслужава всички неприятности. Една сериозна група винаги трябва да мисли и за финансовата страна на нещата, защото тъкмо печалбите позволяват да се записват по-добри нови албуми и да се правят големи турнета. През 80-те всичко беше лесно, защото в метъла се инвестираха доста средства, но в последните десетина години сцената се посви. Като оставим настрана Интернет, която смъква страшно доходите на всички групи, за една канадска банда като нас е много трудно да се конкурира успешно с американските състави, да речем.

Съжаляваш ли за някое свое решение в минал албум?

В по-общ план, съжалявам, че пуша цигари, хаха… Колкото до музиката - не съжалявам за нищо. Разбира се, винаги има неща, които са могли да бъдат направени по-добре или поне различно, но тъкмо малките несъвършенства във всеки албум го правят истински. Не е възможно всичко да е перфектно - ако нещо няма недостатъци, как да оценим положителните му страни? Не можеш да запишеш десет студийни албума и всеки от тях да е "Back In Black", "The Number Of The Beast" или "Reign In Blood". По отношение на продукцията има неща, които бих променил, но по самите песни - не. За всяко нещо си има причина. Дори на моменти да не са ми достигали пари за по-добър звук, или вокалистът ми да не е бил способен да пее разнообразно, това е било отражение на моментното състояние на Annihilator и затова не съжалявам за никой стар запис.

Кои са твоите китарни герои?

Ужасно много са… Ритъм китарите на Hetfield и тези в Slayer са убийствени, например. Момчетата от Exodus също ме вдъхновяваха едно време. Също така Randy Rhoads, Wolf Hoffmann, Angus Young, пичовете от Priest - Tipton и Downing. Учил съм се предимно от хеви метъл китаристите от 80-те.

Как гледаш на канадската метъл сцена днес?

Не съм сигурен доколко е останало нещо от нея сега… В момента у нас се чувства сериозно влиянието на американската сцена, но колкото до истинския метъл - той е предимно в ъндърграунда и са останали едва няколко такива банди. Например Eidolon, Strapping Young Lad, Kataklysm…

В този ред на мисли, какво смяташ за така наречения "нео метъл"?

Хубаво е, когато някой измисли нещо ново, но за съжаление напоследък са се нароили стотици такива групички, звучащи съвсем сходно и очевидно имащи за цел да спечелят нещо покрай "голямата сензация". Това никак не ми допада.

Впрочем, пееш ли все още отвреме навреме?

О, не, не… Не искам да съсипвам албумите си, хаха. Всъщност в новия за пръв път от доста време насам участвам на едно едно място с вокали.Стига ми да свиря на китара и да продуцирам групата.

Мислиш ли, че Annihilator все още е траш метъл банда?

Хм, не знам. Мисля, че единственият истински траш албум, който съм правил, е първият Annihilator. Донякъде и "Criteria For A Black Widow" би могъл да се впише в този стил. Винаги имаме траш елементи в някои парчета, но не във всички. По-скоро сме хеви метъл банда със сериозна траш насока, комбинирана с малко класически рок и блус мотиви.Имаме влияния и от британския хеви метъл, и от немския, и от американската траш школа…

Кога реши да се посветиш на музиката?

Стана, когато още бях тийнейджър и се чудех какво да правя, след като завърша гимназия. Тогава слушах много AC/DC - мисля, че тъкмо те ме запалиха по електрическата китара.След това се появиха банди като Metallica, Slayer и Anthrax и аз си казах: "Ето какво искам да правя!"

Вярно ли е, че си бил поканен да се присъединиш към Megadeth преди да вземат Marty Friedman?

Освен мен и Marty, на прослушванията тогава бяха поканени още китаристи като Diamond Darrel и други доста големи музиканти… Все пак предпочетох да продължа с Annihilator и в крайна сметка работата в Megadeth получи най-подходящият човек.

Къде е най-добрата публика? В родината ти, в САЩ, в Европа, в Япония…?

Трудно ми е да ти отговоря… Навсякъде имаме верни фенове - в Япония наистина е страхотно, но имахме и един велик концерт в Румъния с Nevermore преди няколко години. Освен това, не само бясната тълпа прави един концерт добър.

Какви са плановете за турнето на Annihilator към "All For You"? Има ли шанс да ви видим в България, или всички дати са вече фиксирани?

Опитваме се доста усилено да уредим концерт у вас през есента. През септември и октомври ще проведем голямо турне и с малко късмет ще свирим и в България.

Радвам се да го чуя! Е, Jeff, благодаря ти много за това интервю и дано скоро видим Annihilator на живо!

Благодаря, и аз се надявам.

Любими групи:

Slayer 

Metallica 

Judas Priest 

Iron Maiden 

AC/DC

Обратно към списък статии, интервюта »